О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 551
София, 12.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 18.05.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 38 /2010 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на А. С. А. от гр. С. против въззивно определение на Софийски апелативен съд № 1* от 01.11.2009 год., по в.ч.гр.д. № 2571/2009 год., с което е потвърдено разпореждането на Софийски градски съд от 11. 09.2009 год., по т.д. № 1627/2008 год. за връщане на подадената от настоящия частен жалбоподател въззивна жалба с вх. № 33556/ 25.06. 2009 год. срещу постановеното от същия съд първоинстанционно решение от 27. 05.2009 год., по т.д. № 1627/2008 година, осн. чл.200, ал. 1, б.”б” ГПК/ отм./, във вр. с чл.199, ал.1, б.”б” ГПК/ отм./.
Частният жалбоподател релевира оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, като излага доводи срещу извода на въззивния съд, че доколкото инициираното от страната въззивно производство при предишното обжалване на първоинстанционния съдебен акт на СГС се е развило и приключило с влязло в сила въззивно решение, то внесената за същото д.т. е неотносима към настоящето въззивно обжалване, предприето срещу постановеното след връщане на делото за ново разглеждане, решение на този първоинстанционен съд и с оглед неговият самостоятелен характер новата въззивната жалба, за да е редовна, следва отново да е съобразена с императивните изисквания на процесуалния закон – чл.198 ГПК/ отм./ и чл.199 ГПК/ отм./, основаващи се на твърдението за допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила и на материалния закон.
В инкорпорирано в обстоятелствената част на частната касационна жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с препращането от чл. 274, ал.3 ГПК достъпът до касационен контрол основан на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е обоснован с липсата на съдебна практика и изрична нормативна уредба на значимия за крайния правен резултат по делото въпрос на процесуалното право – ако въззивният съд обезсили обжалваното пред него първоинстанционно решение, поради порок за който вина има единствено първоинстанционния съд и върне делото на последния за ново разглеждане с указания да се произнесе по всички предявени искове, страната дължи ли се допълнителна държавна такса при предприето от нея въззивно обжалване на второто първоинстанционно съдебно решение, щом веднъж е заплатила такава държавна такса за първоначалното въззивно производство, а въззивният съд служебно се е произнесъл по допустимостта на обжалваното решение, без да преценява правилността му.
Ответната по частната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна във въззивното производство страна и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение Софийски апелативен съд е приел, че в случая предпоставките на чл.200, ал.1, б.”б” ГПК/ отм./, във вр. с чл. 199, ал.1, б.”в” ГПК/ отм./ са осъществени, поради неотстранена, съгласно указанията на СГС в срок – първоначален и допълнителен, нередовност на подадената от настоящия частен жалбоподател въззивната жалба с вх. № 33556/25.06.2009 год., лично съобщени му на 24.07.2009 год. и съответно на 18.08.2009 година.
Изложени са съображения, че доколкото внесената при въззивното обжалване пред Софийски апелативен съд на първоинстанционния съдебен акт на СГС № 37/21.06.2006 год., по гр.д. № 384/2005 год. държавна такса е била относима единствено към предишното въззивно производство и последното е приключило с влязло в сила решение на въззивния съд, произнесено по в.гр.д. № 1845/2006 год. на с.с., то тази държавна такса е използвана съобразно нейното предназначение, поради което е правно ирелевантна към инициирания понастоящем от А. С. А. въззивен контрол над съдебния акт на СГС, постановен по т.д. № 1627/2008 год., след връщане на делото за ново разглеждане.
Следователно преценени решаващите мотиви, съдържащи се в съобразителната част на обжалваното определение, обосновават правен извод, че поставеният от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос попада в приложеното поле на чл.280, ал.1 ГПК, с което главната предпоставка за допускане на факултативно касационно обжалване е осъществена.
Неоснователно обаче е позоваването на въведения с т.3 на чл.280, ал.1 ГПК селективен критерий – допълнителна процесуална предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Соченото основание, в каквато насока са и дадените с ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС задължителни за съдилищата в страната разяснения, ще е налице тогава, когато съществува непълнота или неяснота на конкретната законова разпоредба, налагаща по тълкувателен път да бъде отстранено несъвършенството в закона, с оглед еднаквото му и непротиворечиво прилагане, или когато се налага изоставяне на вече установената съдебна практика, за да бъде възприета нова, съответстваща на променените обществените отношения и правна мисъл, какъвто не е разглежданият случай.
Освен, че частният жалбоподател не аргументирал правно становището си относно значението на поставения въпрос за точното прилагане на закона и за развитие на правото в смисъла вложен от законодателя в основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, то обстоятелството, че както разпоредбата на чл.55 ГПК и сл./ отм./, така и нормите на гл. VІІІ, р.ІІ, регламентиращи държавните такси и разноски, които се събират от съдилищата по водене на делата, респ. на Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в сила от 01.03.2008 год. са ясни и не се налага тълкуването им, а във вр. с приложението на чл.200, ал.1, б.”б” ГПК/ отм./, във вр. с чл.199, ал.1, б. ”б” ГПК/ отм./ съществува от години трайна и непротиворечива съдебна практика, която няма основание да бъде променена, изключва наличието на визираното основание за допускане на искания от страната касационен контрол.
Само за прецизност в тази вр. следва да се посочи, че задължението да следи служебно за допустимостта и валидността на обжалвания пред нея съдебен акт, вменено на съответната осъществяваща инстанционен контрол съдебна инстанция, произтича не от волята на страната, от закона, поради което наличието на въведен или не довод в тази насока е правно ирелевантен.
Водим от горните съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд № 1* от 01.11. 2009 год., по ч.гр.д. № 2571/2009 год., по описа на с.с., по подадената от А. С. А. от гр. С. частна касационна жалба с вх. № 8898/10.11.2009 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: