27
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 551
гр. София, 12.09.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ГАЛИНА ИВАНОВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 3114 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
К. П. К., чрез адвокат П. К. обжалва решение на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд за отхвърляне на иска му за присъждане на неимуществени вреди с правно основание чл. 226 от КЗ отм. срещу „Общинска застрахователна компания“ АД за сумата над 120 000 лв до напълно предявения размер от 180 000 лв като частичен иск от цяло вземане в размер на 240 000 лв.
Излага подробни съображения за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Счита, че не са отчетени всички увреждания, които е претърпял касационният жалбоподател. Сочи, че е получил съчетана травма на глава, гърди, корем, довели до шоково състояние и 10 дневно реанимационно лечение, мозъчно сътресение – кома състояние, свързано с временна опасност за живота, фрактура на дясно бедро, фрактура на дясна подбедрица – всяка една фрактура по отделно причинява трайно затруднение на движенията на десния долен крайник, фрактура на 7-8-9 ребро вдясно – трайно затруднение на движението на снагата, контузия на белия дроб и хемопневмоторакс – състояние временноопасно за живота, т.е. на пострадалия били причинени пет отделни средни телесни повреди. Последвали 3 операции. Били налични патологични изяви – невъздържане на тазовите енуреза и екопреза, които се дължали на нарушение във функциите на централната нервна система, свързани с волевия контрол на тазоворезервоарната дейност – поведенческо разстройство и нарушения в адаптацията. Налице бил и дефицит в когнитивните процеси – мислене, памет, внимание, езикови нарушения, страхово-тревожни състояния, водещи до влошаване качеството на живот. Било се развило и остро стресово разстройство с нарушение на адаптацията. Претърпените увреждания на здравето вследствие на пътно-транспортното произшествие рязко влошили живота на едно 12 годишно здраво дете. Счита, че са нарушени изискванията на закона за определяне обезщетението по справедливост.
По отношение на приетото съпричиняване от съда счита, че е налице необоснованост на решението. Счита, че максимално следва да се определи на 1/5 за съпричиняване.
Сочи следните основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК:
1.1. Как следва да се прилага принципът на справделивост, въведен в чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни повреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?
1.2. Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни увреждания на пострадалия и настъпилите последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност като оцени значението им за размера на вредите? Как следва да се отчете трайното пожизнено влошаване качеството на живот като последица от уврежданията от една ранна детска възраст до степен, обричаща пострадалия завинаги на невъзможност за пълноценен живот и в личен, и в професионален план и следва ли да се има предвид възрастта на пострадалия и отражението на качеството на живот занапред с оглед възрастта и свързаните с нея определящи целия живот обстоятелства – училищно обучение, създаване на семейна среда и професионална реализация. Длъжен ли е съдът да вземе предвид всички увреждания на пострадалия и последиците за здравето и психиката и да съобрази значението на всяко уреждане, длъжен ли е да отчете неочаквания и несвоевременен характер на причинените от деликт увреждания?
1.3. Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените морални верди и длъжен ли е да намери справедлив еквивалент на същите или е достатъчно да търси някакво компенсиране, както било направено в обжалваното решение в противоречие на решение № 124 от 11.11.2010 г. по т.д. 708/09, 2 ТО, решение № 88 от 17.6.2014 г. по т.д. 2974 от 2013 г. 2 ТО?
1.4. Отчитането на несъществени обстоятелства и игнорирането на съществени такива предпоставя ли нарушение на принципа на справедливост? Кои са критериите за определяне на справедливо обезщетение?
1.5. За да се гарантира правилно приложение на принципа за справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени с ППВС 4/68 г. длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно и в тяхната съвкупност, с мотивирано изложение за точната преценка за значението на всяко от обстоятелствата спрямо справедливото обезщетение, а не само да се изброят уврежданията?
1.6. Как следва да се отчете мозъчното сътресение, протекло със загуба на съзнание – в случая според вещото лице продължила кома 7 часа – същото безспорно създало временна опасност за живота и представлява средна телесна повреда, но поради произволно тълкуване на доказателствата съдът отдава различно значение на това увреждане? В чл. 128 от НК загубата на съзнание, категорично установено, като средна телесна повреда в задължителната съдебна практика е прието, че това увреждане създава опасност за живота. Като за наличие на опасност за живота била достатъчна кратковременна загуба на съзнание. Може ли последното увреждане да се игнорира и да не се компенсира като се възприема за леко такова?
2.1. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилисите, които отразяват промените в икономическите условия и достатъчно ли е да се приеме за отчетен лимита с посочване от съда, че обезщетението е определено към момента на настъпване на увредата.
2.2. Длъжен ли е съдът при определяне на справедливо обезщетение да се позове на установените лимити за размера на обезщетението и в тази връзка длъжен ли е да обоснове конкретна връзка на приетия за дължим размер с така определените от законодателя лимити?
2.3. Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане съобразно § 27 ПЗР на КЗ при обществено икономическите и социални условия в страната и доколко съдът при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да съобрази и нормативно установените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“?
2.4. В интерес на кого се увеличават лимитите и съответно премиите – в интерес на застрахователите, за да реализират по-големи печалби или в интерес на пострадалите, за да се постига все по-пълно компенсиране на вредите?
3. Определянето на обезщетения, очевидно несъизмерими с търпените морални вреди и с общественото разбиране за справедливост към момента с установения лимит и огромното им занижаване представлява ли нарушаване на изискването за справедливост? Релевантни ли са критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане?
4. Липсата на анализ и правилно съпоставяне на задължителните критерии по приложение на чл. 52 ЗЗД, с действително търпените морални вреди и всички факти, имащи значение в тази връзка при условията на предявен пряк иск срещу застрахователя, представлява ли нарушаване на принципа на справедливост при определяне на справедливо по размер обезщетение?
5/ Длъжен ли е съдът да вземе предвид конкретните факти и обстоятелства, които обуславят търпените вреди, преживените болки, негативни емоции, както и цялостната промяна в живота на пострадалото лице и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение? Бил разрешен този въпрос в противоречие с ППВС 4/68, както и решение по т.д. 566/2010 г, 676/10, 4/2009 г. и 1053/12 г.
По отношение принципа на справедливост допустимо ли било съдът да приложи последиците от приетото съпричиняване, възприемайки размер по-висок от предявения с исковата молба и при определяне обезщетението за вреди, съответно да съобрази действителния размер на обезщетението, съотвестващо на докзаните вреди като след приспадане на приетото съпричиняване може ли да постанови окончателен резултат, който не надхвърля петитума на иска?
Според касатора тези въпроси са от съществено значение за изхода на делото, тъй като точно от правилното приложение на принципа на справедливост зависи правилното разрешаване на спора и второ са разрешени от въззивната инстанция в пълно отклонение от установените в ППВС 4/68 критерии и постоянната практика, обективирана в решение 1/26.3.2012 г. по т.д. 299/11 г. ВКС, 2 ТО, решение № 66 от 2.7.2012 г. по т.д. 619/11 г. ВКС, 2 ТО, решение № 83 о 6.7.2009 г. т.д.795/2008 г., ВКС, 2 ТО и на решение 104 отт 25.7.2014 г. т.д. 2998/13 ВКС, 1 ТО, 28 от 9.4.2018 г. тд. 1948/13 г., 2 ТО на ВКС, решение № 157 от 28.10.2014 г. по т.д. 30 40/2014 г., ВКС, 2 ТО.
Допустимо ли е съдът да приложи последиците на приетото съпричиняване, възприемайки размер по-висок от предявения с исковата молба и при определяне на обезщетението за вреди съответно да съобрази действителния размер на обезщетението, съответстващо на доказаните вреди като след приспадане на приетото съпричиняване може ли да се постанови окончателен резултат, който не надхвърля петитума на иска. Сочи противоречие с решение № 166 от 13.1.2012 г. по т.д. 43/11 г., ВКС, 1 ТО, определение № 340 от 11.4.2013 г. по т.д. 1004/12 г. 1 ТО на ВКС?
По отношение на установеното съпричиняване от въззивния съд са поставени следните въпроси:
Процесуалноправни въпроси по отншение на съпричиняването.
1. При недоказаност от страна на ответника на въведеното възражение за съпричиняване, може ли съдът да възприеме и уважи последното?
2. Длъжен ли е ответникът да докаже възражението си за съпричиняване с пълно и главно доказване като се установи конкретният принос на пострадалото лице от настъпване на резултата, за да бъде възприето и отечтено от съда, допуститмо ли е съпричиняване да се приеме от съда въз основа на предположения? Било налице нарушение на практиката на ВКС, изразена в решение № 166 от 133.1.2012 г. по т.д. 43/11 г., ВКС, 1 ТО и определение № 340/11.4.2013 г. по т.д. 1004/2012 г.
Както и разрешените материалноправни въпроси във връзка с възражението за съпричиняване:
3. При недоказаност от страна на отвтеника на въведеното възражение за съпричиняване , може ли съдът да възприеме и уважи последното?
4. Длъжен ли е ответникът да докаже възражението си за съпричиняване с пълно и главно доказване като се установи конкретният принос на пострадалия за настъпване на резултата, за да бъде възприето и отчетено от съда, допустимо ли е съпричиняване да се приеме от съда въз основа на предположения?
5. Дали всяко нарушение на правилата за движение има релевантно значение за настъпване на вредоносния резултат или само това, което има пряка връзка с ПТП?
6. Какви са предпоставките, при които е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за настъпилото ПТП и може ли да се отчете съпричиняване при недоказан факт, че поведението на пострадалия се намира в причинна връзка с настъпилото ПТП?
7. Без наличието на категорично доказани в процеса действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането може ли да се приеме съпричиняване въз основа на необосновани предположения, направени от съда ?
8. Всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съотвества на предписаното от закона ли може да бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД или само това, чието конкретно проявление се явява и непосредствена причина за произлезлите вреди?
9. Налице ли е виновно нарушаване на правилата за движение, съответно обосноваващо съпричяване , при настъпване на вредоносен резултат, при обективна невъзможнст за възприемане на препятствието? Може ли да се вмени в нарушение на водача задължение да се съобрази с непредвидимо препятствие – да предвиди детето, че водачът се движи със значително по-висока скорост в селото, че ще се отклони наляво. Когато пострадалият не е имал пред себе си възприятия, които трябва да го мотивират за наличността на възникнала опасност за движението и не е бил длъжен да ги предполага, може ли моментът на възникване на опасността да се търси по-рано от фактическата възможност да бъде възприето препятствието за движението?
10. Как следва да се разпределя обемът на допринасяне на всеки от участниците при съпоставяне на вината на деликвента с тази на пострадалия, трябва ли да се разграничат като брой и тежест допуснатите от всеки нарушения и значението за настъпване на инцидента, за да се постигне точен обем на допринасяне?
По отношение на всички въпроси, сочи основание по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК. Сочи противоречие с практиката, изразена в решение 169 от 2.10.2013 по т.д. 1643 /13 2 ТО, решение № 179 от 17.6.2013 г. по гр.д. 228/12 г., решение 169 от 28.2.2012 г. по т.д. 762/10, както и решение 45/209 г. по т.д. 525/08 г. 1 ТО, решение 39 от 16.7.2010 г. по т.д. 551/09 г на 2 то, решение 25/2010 г. по т.д. 211/09 , решение № 97 от 2009 по т.д. 745/08 , 2 то, решение 59 от 2011 г. по т.д. 286/10 г. на 1 то, решение № 154 от 31.10.211 г. по т.д. 977/10 Г. 2 ТО на ВКС.
Освен това сочи основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Счита, че въпросите за доказване на пряката причинно-следствена връзка при отчитане на съпричиняване били съществени, тъй като са от значение за крайния резултат по делото и решен в противоречие с установената съдебна практика като формално сочи и допълнителното основание по чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК.
В изложението си касаторът се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК – очевидна неправилност на съдебното решение относно приложението на принципа на справедливостта и отчитане на съпричиняването. Решението било явно необосновано. Изводите на съда не почивали на обективно установените факти по делото. Изводът за съпричиняване бил напълно необоснован. Уврежданията на детето не били отчетени с оглед цялостното състояние на детето.
„Общинска застрахователна компания“ АД обжалва решението на Софийски градски съд с насрещна касационна жалба в частта, с която е осъден да заплати посочените в решението суми и иска решението да се отмени като вместо него се постанови друго, с което се отмени решението на Софийски градски съд и да се върне делото за отстраняване на допуснатите нарушения от въззивния съд или да се отмени решението и да се отхвърли иска на К. П. К. срещу него или да се намали размера на обезщетението. Моли да се присъдят разноски.
Сочи основания за допускане на решението до касационно обжалване както следва:
Вероятност решението да е недопустимо поради неотстраняване нередовностите на исковата молба и нарушения на диспозитивното начало основание по чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК.
Вероятност решението да е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, пр.3 от ГПК.
Сочи, че решението е постановено при необсъждане на доказателствата съобразно задълженията на въззивния съд да бъде съд по същество съгласно разясненията в т. 19 от тр 04.01.2001 г. на ОСГТК на ВКС и счита, че този процесуален въпрос е разрешен в отклонение с така посочената задължителна практика на ВКС, основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Съдът бил решил правния въпрос за наличието на причинно-следствена връзка между претендираните травми и процесното събитие в нарушение изискванията на закона, като е постановил решение в противоречие на разрешението, дадено в решение № 61 от 1.3.2016 г. по т.д. 4578 /15 г., ВКС, ГК, 4 ГО, решение № 18 от 5.3.2009 г. по гр.д. 6264/07 г. .3 го на ВКС. Определянето на обезщетението било в нарушение на практиката, обективирана в ППВС 4/68 г., решение № 95 от 29.09.2009 г. по т.д. 355/№9 , 1 ТО. Основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като взе предвид данните по делото намира следното:
Касационната жалба е в срок, подадена от легитимирани да обжалват лица срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Пред въззивния съд са подадени жалби от ищеца К. П. К., действащ лично и със съгласието на баща си П. К. Г. чрез адвокат П. К. в частта, с която е отхвърлен искът за разликата до напълно предявения размер от 180 000 лв – частичен иск от вземане в размер на 240 000 лв, както и от „ОЗК – Застраховане“ АД в частта, с която е осъден да заплати сумата от 120 000 лв, в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд за присъждане на 112 000 лв и е отменено в отхвърлителната част и са присъдени още 8 000 лв обезщетение, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.).
С въззивното решение е осъдено застрахователното дружество да заплати още 8 000 лв над присъдените от първата инстанция 112 000 лв или общият размер на обезщетението е 120 000 лв, като е отхвърлен искът до напълно предявения размер от 180 000 лв, частичен иск от цяло вземане от 240 000 лв, при разглеждане на иска на пострадалото лице срещу застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ на лицето, управлявало пътно-превозно средство, което е причинило пътно-транспортно произшествие, на основание чл. 226 от КЗ (отм.), действащ към момента на произшествието.
Съдът е приел, че на 03.09.2012г. в [населено място], област Стара Загора, на път ІІІ – 503, около 21 часа е настъпило ПТП с участието на автобус „С.“, управляван от Г. Д. и К. К., който яздел малко конче, при което на К. са причинени телесни увреждания. Съдът е приел, че с оглед влязлата в сила присъда от 24.09.2014 г. по нохд 1436/13 г по описа на Старозагорски районен съд, са установени противоправността на деянието и причинените вреди от Г. Д., възприемайки присъдата с оглед разпоредбата на чл. 300 от ГПК. Именно въз основа на присъдата, съдът е приел, че водачът на автобуса, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при ответника, е виновен за настъпилото на ПТП на 03.09.2012г. по път ІІІ-503 в [населено място], общ. О., обл. Стара Загора, при управление на автобус „С.“ рег- Х 6265 ВК, нарушил правилата за движение по пътищата чл. 5, ал.1 т. 1 от ЗдвП и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил на К. К. многостепенна средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на 8 и 10 ребро на дясната гръдна половина, контузия на белия дроб с набиране на кръв и въздух в дясната гръдна половина, причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота, счупване на дясната бедрена кост и счупване на дясната подбедрица и по непредпазливост причинил на К. К. многостепенна средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на 8, 9 и 10 ребро в дясната гръдна половина; контузия на белия дроб с набиране на кръв и въздух в дясната гръдна половина, причинили разстройство на здравето временно опасно за живота; счупване на дясната бедрена кост и счупване на дясната подбедрица.
Въззивният съд при разглеждане на иска с правно основание ечл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) е приел, че детето К. К., яздейки кон, се е движел заедно с възрастен и с по-малката си сестричка по пътя и е предприел пресичане пред автобуса като основавайки се на заключението на вещото лице съдът приема, че К. е могъл да възприеме движещия се автобус и да изчака преминаването му, както и че автобусът е бил управляван с превишена скорост и ако е бил управляван с разрешената скорост от 50 км/ч, би предотвратил настъпването на удара. Установено е от присъдата, че водачът на автобуса е нарушил чл. 5 и чл. 21 от ЗДвП, съдът е приел, че по посока на движение на детето на кон, черен път, преди кръстовището с главния път е имало пътен знак Б 2. Съдът е приел, че при сблъсъка след удара детето е „излетяло“ и паднало до бетонов стълб с осветителна лампа. Приел е, че причина за удара са и наличието на животно на пътя, и движението на автобуса с неразрешена скорост. С оглед заключението на вещото лице ортопед-травматолог съдът приема, че причинените на К. увреждания на здравето се израрзяват в: съчетана травма на глава, гърди, корем и десен долен крайник, като най-тежко е засегнат последният – с фрактури и на бедрото, и на подбедрицата, с голяма рана в дисталната част на бедрото; травмите на гръдния кош се изразяват във фрактури на 7-мо, 8-мо и 9-то ребра в дясно, с контузия на белия дроб и хемопневмоторакс; главата е била с контузия, но без увреда на черепа и мозъка. К. е имал пет хоспитализации в рамките на 1 година като ЕР на ТЕЛК е определило 80 % трайно намалена работоспособнос с чужда помощ до 01.04.2014 г. Оздравителният процес е продължил близо 2 години като след катастрофата се е наложило тежко интензивно реанимационно лечение за 10 дни, проведено в адекватно конкрено медикаментозно лечение, довело до стабилизиране на общото състояние и възможност да се продължи с оперативното лечение на фрактурите на дясното бедро и подбедрица. Прието е, че на К. са извършени три оперативни интервенции, включващи открито наместване на фрактурите с метална остеосинтеза, последващо отстраняване на импланта след 1 година, както и операция по премахването на инфекциозно усложнение в областта на дясното бедро, че е проведена болнична кинезитерапия и рехабилитация за укрепване на мускулатурата на увредения десен долен крайник и стабилизация на походката без помощни средства. Прието е, че фрактурите на дясното бедро и подбедрица, както и тези на ребрата са зараснали напълно, като не са довели до посттравматични усложнения; проведената рехабилитация е довела до свободна ритмична походка без помощни средства и стабилен стоеж на десния долен крайник, измерените движения в съседните на фрактурите стави – тазобедрена, колянна и глезенна са в нормален обем и неболезнени, както и че по отношение на претърпените фрактури на съседни ребра от 7-мо до 9-то вдясно пострадалият се е възстановил в период до два месеца. С оглед писмените доказателства и заключението на вещото лице е приел, че травмата на главата, довела до мозъчно сътресение, е най-леката степен на черепномозъчната травма. Посочено е, че на пострадалия са причинени и множество повърхностни наранявания – контузия на главата с разранявания на челото в дясно, брадата и тила, голяма рана в дисталната част на дясното бедро, които нямат траен характер, освен остатъчните белези по кожата. Но след разпит на вещото лице невролог съдът е направил извод, че отразената стойност по скалата GLS при постъпването на пострадалия по спешност в болничното заведение не отговаря на състоянието кома и е приел, че такова състояние при пострадалия няма. Прието е с оглед заключението на вещото лице, основано на медицинската документация, че няма категорични данни за церебрално комоцио. Но има синдром на „Остра стресова реакция с разстройство в адаптацията“, при която също се наблюда амнезия без никакъв спомен за случилото се. Освен това е отбелязано, че за първи път в медицинската документация през м.10.2013г. при пострадалия е констатирана поява на енуреза и енкопреза. Прието е, че незадържането на тазовите резервоари се дължи на развилата се у ищеца остра стресова реакция с разстройство в адаптацията и последвалите след това разстройства в поведението, емоциите и социалната адаптация със страхово тревожни изживявания и нарушена социализация. Налице е категоричен извод на вещото лице, че патологични изяви (енуреза и енкопреза) са в причинна връзка с процесното ПТП, като сочи, че тези симптоми се дължат на нарушение във функциите на централната нервна система, свързани с волевия контрол на тазоворезервоарната дейност, поведенческото разстройство и нарушената адаптация. Освен това е установено наличието на следните нарушения смесено разстройство на училищните умения, вторична енуреза и енкопреза след политравма, дефицит в когнитивните процеси: мислене, памет, внимание, езиково нарушение, невротичен поведенчески терен с церебрастенни симптоми, страхово тревожни изживявания, влошаващи качеството на живот. Заекването и нарушението когнитивни процеси у пострадалия се дължат на претърпяната ЧМТ, острото стресово разстройство с нарушение в адаптацията, страхово-тревожните изживявания, поведенческите и психично-емоционални нарушения. Уточнено е, че церебрастенните симптоми при ищеца се изразяват в разсеяност, слаба концентрация, епизодично главоболие, нарушение на съня, епизодични замайвания. Пострадалото дете няма да се възстанови напълно остатъчните явления, но до каква степен и в какъв срок ще има възстановяване, зависи от много фактори – спазването на режим, провеждането на лечение, социализирането на детето в средата в която живее и учи. Приел е заключението на вещото лице, че състоянията, които са в резултат на стреса могат да бъдат преодоляни.
Преценени са свидетелските показания относно престоя в болница, преживените операции, адаптация, социална изолация, изоставане в училище при завършен 5 клас и прекъсване поради здравословните проблеми, както и трудностите в общуването и болките в увредения крак вследствие промяна на времето.
Съдът е приел, че всички описани страдания на детето са в пряка причинно-следствена връзка с пътно-транспортното произшествие. Обсъждайки установяване сключването на застрахователния договор, както и причините за настъпването на ПТП и вредоносния резултат – болки и страдания от получените травми и причинната връзка между противоправното деяние и уврежданията на детето, виновността на дееца, съдът е преценил тежестта на телесните увреждания, последиците и обстоятелството, че повредите нямат траен физиологичен характер и е съобразил продължителността и вида на проведеното лечение-болнично с извършени три оперативни Съдът е отчел и установените с гласни доказателства неудобства за ищеца от невъзможността да се обслужва сам при елементарните си нужди и промяната в поведението му след инцидента-изпитвал страх да пътува и да пресича, станал по-нервен. При определяне размера на справедливото обезщетение е взел предвид възрастта на пострадалия, обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, обществено-икономическите условия в страната и лимитите на застрахователните обезщетения в същия период. Това е мотивирало да приеме, че размерът на обезщетението за вредите, причинени на К. К. е от 180 000 лв. При определяне основателността на иска, съдът е разгледал и направеното възражение за съпричиняване от страна на застрахователя като е приел, че е налице съпричиняване, изразяващо се в това, че К. в нарушение на правилата за движение по пътищата, въпреки наличието на знака Стоп Б2 и приближаващото се МПС, е предприел пресичане на пътното платно и то докато е яздел конче по пътното платно като е нарушил чл. 144 ППЗДвП. Съдът не е приел за основателно възражението за съпричиняване от неупражняване на родителски надзор. Тези мотиви са обусловили извод за наличие на 1/3 съпричиняване от обезщетението, определено по справедливост в размер на 180 000 лв или размер на следващото се обезщетение от 120 000 лв. и лихви от увреждането от 13.09.2012 г. до окончателното плащане. Така съдът е приел, че частично въззивната жалба на К. е основателна като е завишен размерът на следващото се определено от първа инстанция обезщетение в размер от 112 000 лв на 120 000 лв. и за неоснователна въззивната жалба на „ОЗК – Застраховане“ АД срещу определения размер обезщетение и установената от първата инстанция липса на съпричиняване.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е обусловено от наличие на предпоставките, установени в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК – касационният жалбоподател да е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд, който е от значение за решението по конкретното дело, за решаващата воля на съда и е обусловил изхода на делото. Задължение на касатора е да посочи правния въпрос, от значение за изхода на конкретното дело като общо основание за допускане на решението до касационно обжалване. Едновременно с това сочените от касатора въпроси следва да отговарят на допълнителните основания, предвидени от законодателя в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 от ГПК, а именно въпросът да: 1. е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. да е решен в противоречие с актовете на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз; 3. Въпросът да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Преценката на Върховния касационен съд за допускане на решението до касационно обжалване се прави въз основа на изложеното от касатора с оглед посочените от законодателя критерии. Съгласно разясненията в т. 1 от ТР 1/19.2.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. 1/09 г. правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Материалноправният и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. С оглед тези разяснения, в конкретния по отношение на формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правни въпроси, настоящият съдебен състав приема изложеното по-долу.
По отношение на посочения от касатора въпроси 1.1., 1.2., 1.3., 1.4.,1.5, 3, 4 и 5 настоящият съдебен състав намира, че е дадено разрешение на въпроса за справедливото дължимо обезщетение при причинени неимуществени вреди от деликт, причинен при ПТП от водач на автобус като застрахователят на основание сключения договор за застраховка гражданска отговорност на водача на пътно-превозно средство. Въпросът е включен в предмета на спора и е обусловил извода на съда, за да постанови процесното въззивно решение, с което е определен размер на следващите се вреди от 180 000 лв (впоследствие с оглед отчетено съпричиняване е редуциран). В този смисъл касаторът К. е обусловил общо основание за допускане на решението до касационно обжалване. Но соченото допълнително такова съгласно чл. 280, ал.1 т. 1 от ГПК за нарушение на тълкуването на понятието за справедливост съгласно Постановление на Пленума на Върховния съд 4/68 г. и практиката на ВКС и в изброените решения, в конкретния случай съдът с оглед очертания от страните предмет на делото, не е налице.
С оглед установените факти и обстоятелства Софийски апелативен съд е извършил преценка на общите критерии, указани в Постановление 4/68 на Пленума на Върхония съд и е приел с оглед конкретно установените факти, изводите относно размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди. Съдът е съобразил възрастта на пострадалия, конкретните увреждания, които са както физиологични, така и психологически, състоянието му непосредствено след ПТП, както и продължителното лечение, оперативното лечение, проведената продължителна терапия, статуса на лицето след лечението, перспективите за лицето и неговото личностно развитие, спирането на обучението за период от една година, възстановяването му и състоянието на постравматичния стрес. Съдът е възприел цялостно всички увреждания, неудобства и страдания, които са причинени на К. от процесното пътно-транспортно произшествие. С оглед на изложените въпроси и конкретните посочени решения от касатора, съдът намира, че не е налице допълнително основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. При определяне справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди от пострадалото лице на основание чл. 52 от ЗЗД съдът е определил конкретните болки, срадания, неудобства, които са се отразили и на психиката на пострадалия, ниската му възраст и спряното развитие за продължителен период от време, създал му и когнитивни затруднения. Цялостно е преценил степента на личностно засягане и проблемите в адаптацията на детето. Съобразно това е установил паричния еквивалент на неимуществените вреди. Така конкретните обстоятелства, обусловили вредите в случая, са взети предвид при определяне на обезщетението. Отчетена е степента на увреждане и е определено, че с оглед понесените болки и страдания, като са проблемите в адаптацията като са отчетени перспективите, размерът на обезщетението е еквивалентен на причинените неимуществени вреди.
Настоящият съдебен състав намира, че конкретно посочения въпрос 1.4. представлява защитна теза на касатора и макар и да е вк