2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 551
гр. София, 16.09. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 5063 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба (неточно наименована „частна касационна жалба”) на ответника по делото И. Д. Т. срещу определение № 142/09.05.2013 г., постановено по гр. дело № 2353/2013 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение (ВКС, ІІ-ро гр. отд.). С него е оставена без разглеждане касационната жалба на жалбоподателя срещу въззивно решение № 112/15.10.2012 г. по гр. дело № 801/2012 г. на Бургаския окръжен съд (БОС), прекратено е касационното производство по същото гр. дело на ВКС, ІІ-ро гр. отд. и жалбоподателят е осъден да заплати на ищцата Д. Х. Г. сумата 1 500 лв. – разноски по делото.
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС и е процесуално допустима. В нея се излагат оплакване и съображения за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се, че е неправилен изводът на съда, че цената на обективно съединените по делото искове по чл. 108 и чл. 109 от ЗС, към момента на предявяването им – подаването на исковата молба, се определя от представената данъчна оценка на недвижимия имот, предмет на спора, в размер 703.90 лв. Излагат се съображения, че при определянето действителната цена на тези два иска към момента на постъпването на исковата молба в районния съд следвало да се има предвид не само стойността на земята, а и стойността на направените в нея подобрения – постройки, които са предмет на негаторния иск. В тази връзка се излагат и доводи, че съгласно разпоредбите на чл. 70, ал. 1 и ал. 3 от ГПК и чл. 7, ал. 1 от ЗДТ, контролът по определянето на цената на иска и по събирането на държавната такса е задължение на съда и при неизпълнение на последното не е допустимо страната да бъде лишена от справедлив процес чрез разглеждане на делото от касационната инстанция. Жалбоподателят сочи и че по делото нямало доказателства за заплатен от противната страна адвокатски хонорар в размер 1 500 лв., предвид което се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и в частта му относно разноските.
Ответниците по частната жалба – ищците по делото Д. Х. Г., К. Г. Ж., В. К. Ж., Ж. К. К., Х. Я. Х., М. Я. Димитрова, Я. Димитрова Я. и Н. Д. Ц. в отговора си излагат становище и съображения за неоснователност на частната жалба; претендират и присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение, направени за настоящото частно производство.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
С въззивното решение № 112/15.10.2012 г. по гр. дело № 801/2012 г. на БОС, след постановена частична отмяна на отхвърлителното първоинстанционно решение – по исковете с правни основания чл. 108 и чл. 109 от ЗС, жалбоподателят е осъден да предаде на ищците владението върху процесния недвижим имот – 1.472 дка от имот № 155019 по плана за земеразделяне в землището на [населено място], представляващ имот с идентификатор 53045.155.19 по кадастралната карта на [населено място], както и да премахне всички незаконни постройки в същия имот: едноетажна масивна постройка на площ 35 кв.м., полупостройка към масивната сграда, гараж на площ 15 кв.м., постройка за животни, вътрешна канализация и септична яма. В исковата молба (с която, освен двата вещни иска по чл. 108 и чл. 109 от ЗС, са предявени и два облигационни иска по чл. 73, ал. 1 от ЗС и чл. 59, ал. 1 от ЗЗД – всеки за обезщетение от по 500 лв., които са отхвърлени и от въззивната инстанция, поради което не са били предмет на касационната жалба на жалбоподателя-ответник) ищците не са посочили изрично цените на исковете си по чл. 108 и чл. 109 от ЗС, но са представили удостоверение за данъчна оценка с изх. № 4057/18.06.2010 г. (лист 21 от първоинстанционното дело), съгласно което данъчната оценка на процесния имот – земеделска земя, е в размер 703.90 лв. Тази сума е възприета като цена на всеки от исковете по чл. 108 и чл. 109 от ЗС от първоинстанционния съд, който с разпореждане от 16.07.2010 г. е дал указания на ищците да внесат и те са внесли минималната държавна такса от 200 лв. по делото (минималният размер от по 50 лв. по всеки от четирите предявени иска). Въпрос за така определената, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2, предл. 1 от ГПК, цена на исковете чл. 108 и чл. 109 от ЗС не е повдиган по делото нито от ищците, нито жалбоподателя-ответник, нито служебно от съда – по реда на чл. 70, ал. 1, изр. 2 и 3 от ГПК, и в рамките на преклузивния срок, посочен там – до приключването на първото заседание за разглеждане на делото пред първата инстанция. Поради това, тази цена в размер 703.90 лв. остава неизменна за цялото производство по делото (в този смисъл е и тълкувателно решение № 8/31.10.2012 г. на ОСГК на ВКС и мотивите към него), предвид което и релевираните за първи път едва в разглежданата частна жалба (а не в рамките на преклузивния срок по чл. 70, ал. 1, изр. 2 от ГПК) доводи, че в цената исковете по чл. 108 и чл. 109 от ЗС следвало да се включи не само стойността (данъчната оценка) на земята, а и стойността на направените в нея подобрения – постройки, са несвоевременно направени и неоснователни. Именно предвид изрично установения от законодателя преклузивен срок по чл. 70, ал. 1, изр. 2 от ГПК, единствено в рамките на който може да бъде повдиган въпросът за цената на иска от страните или от съда, неоснователни са и съображенията на жалбоподателя, основани също на чл. 70, ал. 1 и ал. 3 от ГПК и на чл. 7, ал. 1 от ЗДТ, за неизпълнение на задължението на съда по осъществяването на контрол при определянето на цената на иска и по събирането на държавната такса.
От изложеното следва, че осъдителната част на въззивното решение на БОС, срещу която е подадена касационната жалба на жалбоподателя, е постановена по обективно съединени искове по чл. 108 и чл. 109 от ЗС, с цена на всеки един от тях до 5 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, това въззивно решение не подлежи на касационно обжалване. Поради това, подадената от жалбоподателя касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Същото е постановено и с обжалваното определение № 142/09.05.2013 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС, поради което то се явява правилно, и като такова, следва да се потвърди.
Обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди, и в частта му относно разноските. На лист 23 от касационното гр. дело № 2353/2013 г. на ВКС, ІІ-ро гр. отд. е представен и приложен договор за правна защита и съдействие от 25.02.2013 г., който има и характера на разписка, удостоверяваща, че ищцата Д. Х. Г. е заплатила на общия процесуален пълномощник на ищците по делото – адв. Д. И., адвокатско възнаграждение в размер 1 500 лв., какъвто е и размерът на разноските, присъдени с обжалваното определение.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 81, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, жалбоподателят-ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищцата Д. Х. Г., претендираните и направени от нея (съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 03.07.2013 г., също имащ характера и на разписка – лист 8 от настоящото частно гр. дело) разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защита в настоящото частно производство, а именно – сумата 900 лв. Не се установява останалите ищци – ответници по частната жалба, да са направили разноски за настоящото частно производство, поради което такива не следва да им се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 142/09.05.2013 г., постановено по гр. дело № 2353/2013 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение;
ОСЪЖДА И. Д. Т. да заплати на Д. Х. Г. сумата 900 лв. (деветстотин лева) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.