О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 551
София, 17.04.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети април двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1764/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от М. А. Н. чрез процесуален представител адвокат Т. Г. против въззивно решение на СГС, ГО, ІV-А въззивен състав от 24.10.2011 г., постановено по гр. д. № 8121/2011 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение на СРС, 67 с-в от 25.03.2011 г., постановено по гр. д. № 43170/2010 г., с което са отхвърлени предявените от М. А. Н. ЕГН [ЕГН] против [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено със заповед № 88/6.08.2010 г. на изпълнителния директор на [фирма], София; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на сумата 649 198.80 лв., представляваща обезщетение за времето, през което в резултат на незаконното уволнение ищецът е полагал труд на по-ниско платена работа за периода от 6.08.2010 г. до 6.02.2011 г.
По допустимостта на касационното обжалване касаторът чрез процесуалния си представител се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с разбирането, че обжалваното решение е постановено в противоречие с трайно установена практика на ВКС с позоваване на Р. № 232/2.05.1995 г. по гр. д. № 1209/1994 г., ВС, ІІІ г. о.; Р. № 1678/1.12.1999 г. по гр. д. № 570/1999 г., ВС, ІІІ г. о.; Р. № 72/28.02.2007 г., ВКС, ІІІ г. о. и Р. № 192/18.03.2010 г. по гр. д. № 876/2009 г., ВКС, ІV г. о. Повдигнатите с жалбата правни въпроси са: Представлява ли посоченото в заповедта за уволнение деяние злоупотреба с доверието на работодателя; Налице ли е съответствие между извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното наказание по критериите по чл. 189, ал. 1 КТ и съобразено ли е в случая наложеното наказание с тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя; Невлязла в сила присъда обосновава ли дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 190, ал. 4 КТ и чл. 187, т. 8 КТ.
За ответника по касация [фирма], София е представен писмен отговор чрез процесуален представител адвокат Д. Зарева. Жалбата е оспорена като неоснователна.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
Трудовото правоотношение между страните е възникнало по силата на трудов договор от 1.02.2002 г. за длъжността „търговски директор”. Със заповед № 88/6.08.2010 г. на изпълнителния директор на дружеството на служителя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл. 190, т. 4 КТ и чл. 187, т. 8 КТ и е прекратено трудовото правоотношение между страните, считано от датата на връчване на заповедта-6.08.2010 г., поради злоупотреба с доброто име и уронване авторитета на работодателя във връзка с получена от работодателя официална информация от публикации в централния печат и електронните медии за постановени две осъдителни присъди по н.о.х.д. № 3693/2009 г. по описа на СГС и н.о.х.д. № 2227/2008 г. по описа на СГС, която информация не е оспорена от служителя при изслушване на устните му обяснения от комисия. С осъдителни присъди по н.о.х.д. № 2227/08 г., СГС, НО, 29 с-в и по н.о.х.д. № 3693/09 г., СГС, НО, 29 с-в служителят е признат за виновен в извършване на престъпления от общ характер. До момента присъдите не са влезли в сила.
По въззивна жалба от М. А. Н. Софийски градски съд е потвърдил отхвърлителния резултат по предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, макар че не е възприел изводът на районния съд за симулативност на процеса, както и на заповедта за уволнение. При липса на конкретни оплаквания в жалбата на М. А. Н. по съществото на трудовия спор въззивният съд не е извършил служебно проверка на правилността на решението съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК и данните по делото по съществото на спора не са обсъждани и преценявани.
Съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК вр. с разясненията с т. 2 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ /обн., ДВ, бр. 59/22.07.1994 г./отм./; с тълкувателни решения на ОСГТК, на ОСГК, на ОСТК на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който следва да се формулира с изложението към касационната жалба е общо изискване за допустимост по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. неизпълнението на изискването за формулиране на правен въпрос само по себе си е основание за недопускане на касационно обжалване. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба.
В конкретния случай с изложението по допустимостта на касационното обжалване са формулирани въпроси, които не са правни въпроси в аспект на разясненията с т. 1 от посоченото тълкувателно решение.
Формулирани са въпроси, касаещи съществото на спора, по които въззивният съд не се е произнасял, основавайки се на разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК.
Независимо от това не са изпълнени от страна на касатора и специалните изисквания на т. 1 от чл. 290, ал. 1 ГПК. Приложените към жалбата съдебни решения на състави на ВКС не са от ранга на задължителната съдебна практика, посочена по-горе, а и касаят съществото на спора, по което няма произнасяне от въззивния съд.
Ето защо касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допусни, поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав от 24.10.2011 г., постановено по гр. д. № 8121/2011 г. по описа на същия съд по касационна жалба от М. А. Н. ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ап. № 4.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: