3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 551
гр. София, 17.04.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1210 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Д. И. против решение № 2519/13.12.2013 г., постановено по гр.д.№ 3252/2013 г. от V състав на Окръжен съд – Варна.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, по критерия на разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК.
С обжалваното решение, съдът се е произнесъл по основателността на предявените обективно съединени искове с правно основание чл.144 и чл.149 СК. Съдът е приел, че предявените искове са основателни, като по предявения иск с правно основание чл.149 СК искът е основателен за сумата 1800 лева, представляваща неизплатена издръжка за периода от една година до завеждането на иска, както и по иска с правно основани е чл.144 СК – за сумата от 150 лева месечно, считано от датата на подаването на исковата молба, до настъпване на законни последици за нейното изменяване или отмяна, платими на първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
За да достигне до извод за основателност на иска с правно основание чл.149 СК, съдът е приел, че липсват данни по делото за периода, за който се дължи издръжката, ответникът да я е заплащал, поради което е приел предявения иск за основателен.
По отношение на предявения иск с правно основание чл.144 СК, съдът е приел, че същия е основателен до размера на посочената по-горе сума. Съдът е приел, че дъщерята на ответника е навършила пълнолетие, но продължава своето образование, като студент с редовна форма на обучение, поради което отговаря на законовите изисквания за лице, на което се дължи издръжка. Съдът е отчел доходите на ответника, надвишаващи средните за страната, както и неговите задължения към други лица, на които дължи издръжка – малолетен син, както и обстоятелството, че семейството му живее под наем. Съдът е отчел и обстоятелството, че ответникът изплаща ежемесечни суми по договор за кредит, но също така е приел, че това задължение е свързано и с получаването на сумата по банковия кредит и не следва да се отрази на извода на съда относно възможността да се заплаща издръжка на пълнолетната дъщеря на ответника.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване, се сочи общия правен въпрос относно предпоставките по чл.144 СК, при които възниква задължение за издръжката на пълнолетни деца от родителите им, когато продължават образованието си. Не се сочи, в каква насока въззивния съд е приел по така поставения общ правен въпрос правни изводи, които да са в противоречие с трайната и единна практика на съдилищата по приложението на цитираната разпоредба, в т.ч. и цитираната от касатора съдебна практика, обективирна в ППВС №5/1970 г. и решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Не се сочи в каква насока съдът е приел наличието или липсата на предпоставка за възникването на задължението за даване на издръжка на пълнолетно дете от родител, тогава, когато детето продължава своето образование след навършване на пълнолетие. Липсата на конкретен правен въпрос, относим към спора във връзка с правните изводи на въззивната инстанция, води до извод и за неотносимост на така поставения общ правен въпрос към производството по чл.288 ГПК.
С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените за това производство съдебни разноски, в размер на 300 лева, представляващи заплатено от страната адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие от 14.02.2014 г.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2519/13.12.2013 г., постановено по гр.д.№ 3252/2013 г. от V състав на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА И. Д. И. съдебен адрес [населено място], [улица], ет., офис , адв. А. Д. да заплати на Д. И. Д. от [населено място], съдебен адрес [улица], вх., ап. на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 300 лева.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.