О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 551
С., 18.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на трети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 714 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 23960 от 27.VІІ.2012 г. на Ж. Г. Ж. от [населено място], подадена против въззивното решение № 1141 на Варненския окръжен съд, ТК, от 4.VІІ.2012 г., постановено по т. д. № 1160/2012 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 643 на РС-Варна от 24.ІІ.2012 г. по гр. дело № 12003/2011 г.: за отхвърляне на неговия положителен установителен иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК-във вр. чл. 535 и сл. ТЗ, предявен срещу М. В. И. от [населено място] и с предмет признаването за установено, че спрямо последния настоящият касатор има съществуващо вземане в размер на 10 000 евро /десет хиляди евро/ по издаден запис на заповед от 11.ІV.2011 г. с падеж на 4 май 2011 г.
Оплакванията на касатора Ж. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение при допуснати от състава на Варненския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това той претендира касирането му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ОС-Варна, но и присъждане на разноски за настоящето пр-во – в отклонение от правилото на чл. 294, ал. 2 ГПК.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Ж. Г. Ж. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че с атакуваното въззивно решение „Варненският ОС се е произнесъл по определени въпроси в противоречие с практиката на ВКС или такива, имащи значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото”, но без да е формулирал надлежно нито един от тях – бил той материално- или процесуалноправен.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация М. В. И. от [населено място] писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-В. единствено по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение в жалбата на Ж., претендирайки за оставянето й „без уважение и за прекратяване” на образуваното по нея производство пред ВКС.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския ОС, касационната жалба на Ж. Г. Ж. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не може и не е задължен да извежда релевантния въпрос от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на релевантния въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/ само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /в случая по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1141 на Варненския окръжен съд, ТК, от 4.VІІ.2012 г., постановено по т. д. № 1160/2012г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2