4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 551
София, 20.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 15/2011 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] срещу въззивно решение № І-56 от 08.07.2010 г. по в.гр.д.№ 235/2009 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 367 от 12.03.2009 г. по гр.д.№ 2662/2006 г. на Бургаския районен съд. С последното първоинстанционният съд отхвърлил предявения от касатора срещу [фирма], [населено място] частичен иск с правно основание чл.82 във вр. с чл.79 ЗЗД за сумата 8 001 лв., представляваща част от общо дължимите 500 000 лв. като обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи от неизпълнение на договорните задължения на ответника по предварителен договор от 25.10.2004 г.
В касационната жалба са въведени доводи за постановяване на обжалваното решение при наличие на всички визирани в чл.281, т.3 ГПК отменителни основания, поради което се иска отмяната му като неправилно. Поддържа, че в противоречие със събрания доказателствен материал съдът е приел, че причините за неизпълнението на договорните задължения на ответника имат извинителен характер, която според съда изключвала договорната му отговорност. Касаторът поддържа, че при наличието на безспорно доказано бездействие на ответника – изпълнител, единственият възможен правен извод при въведената презумпция за вина е, че неизпълнението е виновно и поради това следва да се ангажира имуществената му отговорност. Излагат се доводи и срещу направения с решението извод за недоказаност на претърпените от него вреди под формата на пропуснати ползи, като в тази насока се позовава на наличието на реално изградени обекти, за които съдебно-икономическата експертиза е посочила конкретните пазарни наемни цени за тях и съответно размера на печалбата на дружеството от тях.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочат всички визирани в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК основания за достъп на въззивното решение до касация по правен въпрос,който според касатора включва следните три части: 1./ за наличието или отсъствието на извинителна причина за неизпълнение на задълженията на ответника; 2./ за пределите на договорната отговорност по чл.79 ЗЗД и за предпоставките за възникването на такава отговорност, разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и 3./ за необходимостта от доказване на наличието на сключени договори за наем или за продажба на конкретни обекти като предпоставка за уважаване на иска за пропуснати ползи, също разрешен според касатора в противоречие с практиката на ВКС.
Ответната страна [фирма] не е изразила становище по допустимостта на касационното обжалване и по основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но независимо от процесуалната й редовност не са налице сочените от касатора основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационното му обжалване.
Претенцията на ищеца за заплащане на обезщетения за пропуснати ползи и претърпени вреди е обоснована с твърдението, че ответникът не е изпълнил задълженията си по сключения между тях предварителен договор за присъединяване към водопроводната мрежа на УПИ V-213008 в кв.3 по плана на м.”Б. 1”, находящо се в землището на [населено място].
С обжалваното решение въззивният съд приел за установено, че предварителният договор между страните е сключен на 25.10.2004 г., а на 11.11.2004 г. ищцовото дружество учредило суперфиция в полза на трето лице за изграждане на жилищен комплекс, включващ 20 жилищни сгради и 13 търговски обекта, който бил въведен в експлоатация през 2007 г., а присъединьяването му към водопроводната мрежа е реализирано през 2007 г. по силата на сключено ново съглашение между страните.
За да счете за неоснователен предявения иск, въззивният съд възприел извода на първоинстанционния съд относно липсата на виновно неизпълнение на договорните задължения на ответника, който приел, че причината е от обективен характер, тъй като със Заповед от 27.04.2006 г. РДНКС разпоредило на ответника да прекъсне водоподаването към процесния обект, а според удостоверението на [община] от 05.06.2006 г., подаването на питейна вода към него ще стане възможно едва след осигуряване на питейна вода за [населено място] и [населено място] чрез водоснабдителната система „К. пясъци”. Неоснователността на предявените искове съдът обосновал освен това с отсъствието и на другите два елемента от фактическия състав за възникване на договорната отговорност на ответника, а именно претърпени от ищеца вреди и причинна връзка между тях и поведението на изпълнителя. В тази връзка съдът се позовал на събраните по делото доказателства, сочещи, че през периода 27.01.2005 г. до 27.09.2006 г. ищецът не е извършвал строителна дейност по изграждане на жилищния комплекс, не е доказал извършването на допълнителни парични разходи в размер на 500 000 лв., във връзка с твърденията за транспортирането през този период на водоноски, като освен това се позовал и на липсата на посочен в нотариалния акт за учредяване на суперфицията краен срок за завършване на строителството. Все в тази връзка е изтъкнато, че искането на ищеца за сключване на окончателен договор за водоснабдяване датира от 09.06.2006 г., от което е направен извод, че през процесния период обектът не е бил построен и годен за експлоатация, за да може да реализира доходи от отдаването му под наем.
Касаторът не сочи кой е материалноправния или процесуален въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата. Въпросът за наличието или отсъствието на извинителна причина за неизпълнение на задълженията на ответника е фактически, а не правен и отговорът на въззивния съд по него е обусловен изцяло от събраните по делото доказателства. Вторият въпрос в изложението визира единствено фактическият състав на чл.79, ал.1 ЗЗД, като се изброяват предпоставките /наличие на облигационно отношение, виновно неизпълнение на договорни задължения, вреди и тяхната предвидимост при сключване на договора/ за уважаване на подобен иск, а последният от поставените въпроси не е обсъждан от въззивния съд, доколкото недоказаността на пропуснати от касатора ползи е изведена от липсата на годен обект, от който могат да бъдат реализирани доходи от отдаването му под наем. Правен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е въпросът, който е обусловил правните изводи на съда по същество, но не и който касае преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Доколкото касаторът изцяло интерпретира фактите по делото и навежда доводи за необоснованост на акта на окръжния съд, твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Отделно от това, касторът не доказва противоречие с практиката по въпросите за приложението и фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, тъй като приложените към изложението решения на ВКС, са относими към други фактически отношения, макар и вързани с приложението на цитираната разпоредба.
По изложените съображения, настоящият състав приема, че не са налице основанията на закона за достъп на въззивното решение до касация.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І-56 от 08.07.2010 г. по в.гр.д.№ 235/2009 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: