4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 551
София, 21.11.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 3202/2016 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. М. В. срещу въззивното решение № 207 от 19.05.2016 г. по в. гр. д. № 253/2016 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК.
От ответниците по касация Р. Д. Ш., А. Х. Т. и Г. Х. Ю. не е постъпил писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК и към нея е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е допустима.
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 125 от 17.02.2016 г. по гр. д. № 712/2015 г. на Пещерския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора иск с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС за премахване на дървена паянтова постройка – гараж, монтирана в УПИ VІ-общински от кв. 1 по плана на [населено място] махала.
Данните по делото сочат, че ищецът е собственик на жилищна сграда, построена в УПИ VІ-общински от кв. 1 по дворищнорегулациония план от 1951 г. Придадена към парцела, съгласно предвижданията на плана, е част от имот пл. № 24 от кв. 3, 1/3 ид. ч. от която е собственост на ответниците, видно от влязлото в сила решение по гр. д. № 635/2013 г. на Пещерския районен съд. В решението е посочено, че регулацията не е била приложена на място и с изтичането на сроковете, указани в пар. 6 от ПЗР на ЗУТ, по силата на пар. 8 от ПЗР на с. з. е прекратено отчуждителното действие на влезлия в сила, но неприложен дворищнорегулационен план. Спорната постройка, предмет на иска по чл. 109, ал. 1 ЗС, е построена върху придаваемата се част. Със заключение на вещо е установено, че парцел VІ е проектиран с лице от около 28 м. към [улица], която не е реализирана западно от о.т. 9, не е изпълнено на място и предвиденото в плана Т-образно кръстовище, образувано от улици с о.т. 10-9-11 и 8-9, поради което лицето на парцела е ограничено в източната част на имота и достъпът към дъното е възможен единствено откъм източната му лицева част, оформена с придаващите се части от имот пл. № 24, в които е разположена сградата на ответниците.
Първоинстанционният съд приел, че затрудненията за ищеца произтичат от нереализираната [улица] и неизпълненото Т-образно кръстовище, но това не е предмет на отношенията между собствениците на имотите, тъй като съгласно ЗУТ уличната мрежа е собственост на общината, която следва да организира така ползването на улиците, че да не възникват пречки за собствениците при достъпа до имотите им – задължение, произтичащо от чл. 11, ал. 1 и 2 ЗОбС, според които общинската собственост се управлява и стопанисва в интерес на населението на общината и според предназначението на тези обекти.
Въззивният съд потвърдил първоинстанционото решение като правилно по краен резултат, но по други съображения. Като се позовал на влязлото в сила решение, че площта от имот пл. № 24, върху която е построен гаражът, е собственост на ответниците, заключил, че дори последният да бъде премахнат, ищецът отново няма да може да преминава от там, тъй като не му е признато и отстъпено по надлежен ред право на преминаване през чужд имот. Възражението, че гаражът е незаконен като построен без строителни книжа, не е обсъдено по съображения, че този довод е въведен за пръв път в писмената защита на ищеца пред първата инстанция и е преклудиран като заявен извън преклузивния срок по чл. 131 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил въпросите: 1. налице ли са основанията по чл. 109 ЗС, когато е изградена постройка в парцел, от който ответниците имат 1/3 ид. ч., а ищецът няма признато и отстъпено по надлежния ред право на преминаване през чужд имот; 2. в противоречие със задължителна съдебна практика – ТР № 1/2013 г. относно правомощията на въззивния съд при непълен или неточен доклад по делото и оплакване във въззивната жалба по разпределението на доказателствената тежест за незаконност на постройката, въззивният съд не е допуснал експертиза, която да отговори на този въпрос; 3. въззивният съд се е произнесъл по основателността на жалбата, като е игнорирал оплакванията, че автомобилът на ищеца не може да се ползва и да се паркира в двора, което сторил в отклонение от задължителната съдебна практика – ТР № 1/2013 г. и ТР № 1/2001 г. относно правомощията на въззивната инстанция и задължението да разгледа изцяло оплакванията.
За да постави първия въпрос, касаторът излага тезата, че и когато няма признато и отстъпено по надлежния ред право на преминаване през чужд имот, основанията на чл. 109, ал. 1 ЗС са налице, щом като ответниците са собственици само на 1/3 ид. ч. от мястото, върху което е изградена постройката. Така обоснован, въпросът не е свързан с решаващия извод на въззивния съд, обусловил изхода на спора. Според правното твърдение на ищеца осъществените от ответниците неоснователни действия, които препятстват достъпа до собствената му жилищна сграда и възможността да паркира собствения си автомобил в дворното място, се състоят в изграждане на дървена постройка – гараж. Съответно на това твърдение е искането за премахване на гаража. Въззивният съд приел иска за неоснователен с решаващия мотив, че и при премахване на гаража ищецът не би получил искания достъп, тъй като той е свързан с учредяване на право на преминаване през чужд имот. След като имотът е чужд за ищеца, то ирелевантно е обстоятелството, че ответниците притежават идеална част от мястото, върху което е разположена постройката, а не пълната собственост. Следователно, поставеният въпрос не е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, поради което и общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице. Не е налице и поддържаното специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като касаторът не обосновава наличието му с излагане на релевантни аргументи по смисъла на т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Останалите два въпроса, по които се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, също не са обуславящи изхода на спора по смисъла на разясненията, дадени в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Трайна е съдебната практика, че искът по чл. 109, ал. 1 ЗС е приложим и по отношение на незаконно построени сгради, но в случая такъв въпрос не стои, тъй като статутът на постройката от гледна точка незаконност на строежа не е въведен своевременно като част от обстоятелствата, на които искът се основава, и не е обсъждан в обжалваното решение. Ето защо вторият въпрос, по който се поддържа противоречие с ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС – т.т. 2 и 3, не е свързан с решаващите мотиви на съда за неоснователност на негаторния иск и по него не може да се допусне касационно обжалване. Липсата на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК се отнася и за последния въпрос, по който според касатора въззивното решение противоречи на вече посочения тълкувателен акт, както и на ТР № 1/04.01.2001 г., в частите, с които са дадени разяснения за дейността и правомощията на въззивната инстанция да се произнесе по всички оплаквания в жалбата, в случая – по оплакването, че автомобилът на ищеца не може да се ползва и да се паркира в двора.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 207 от 19.05.2016 г. по в. гр. д. № 253/2016 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: