ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 551
София,21.08.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
ч.гр.дело № 2596/2015 год.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Г. М. Г. от [населено място], чрез пълномощника му адв. М. Щ. срещу определение № 759 от 17.02.2015г., постановено по в.ч.гр.дело № 100/2015 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 4949/25.11.2014г., постановено по гр.д. №650/2014г. на РС-Разлог. С първоинстанционното определение е върната насрещната искова молба на Г. Г. срещу първоначално предявените от Е. Д. К. искове с правно основание чл.23, ал.1, вр. с чл.22, ал.1 от СК и чл.29, ал.3 СК поради неотстраняване на нередовностите й в срок.
В частната жалба се подържа, че определението е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.
Ответникът по частната касационна жалба Е. Д. К.
от [населено място] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото от пълномощника й адв. И. М.. Подържа, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто гражданско отделение след като взе предвид данните по делото, приема че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
От данните по делото се установява следното :
Г. М. Г. е предявил насрещени, обективно съединени искове с правно основание чл.23, ал.1, вр. с чл.22, ал.1 от СК и чл.29, ал.3 СК срещу първоначално предявените от Е. К. обективно съединени искове със същото правно основание. С определение №3872 от 24.09.2014г. по гр.д. №650/2014г. РС-Разлог е оставил без движение насрещната искова молба на Г. с указание да се посочи цената на иска, да се представят актуални данъчни оценки за всеки от претендираните имоти и скици за тях, като се опишат съобразно техническите им данни по действащите планове или кадастрални карти. Съдът, също така е посочил на ищеца Г., че следва да конкретизира искането си, да внесе държавна такса, както и да впише исковата си молба. С определението са указани и последиците от неизпълнение на задължението по отстраняване на констатираните нередовности, а именно, че насрещната искова молба ще бъде върната и производството по нея ще бъде прекратено. Съобщението е получено от Г. на 06.10.2014г., като на 10.10.2014г. е поискал срокът да бъде продължен. С резолюция върху молбата, срокът е продължен от съда до 27.10.2014г. До датата на постановяване на обжалваното определение Г. Г. не е предприел действия по отстраняване на недостатъците, не е поискал и продължаване на срока. Едва на 25.11.2014г. е отстранил само част от указаните му нередовности.
В изложението по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът сочи основанията за допускане на касационен контрол по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Счита, че въззивният съд, като е приел, че определението по чл.63, ал.2 ГПК не подлежи на съобщаване, понеже новоопределеният срок тече от изтичането на първоначалния, се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Сочи и прилага определение №351 от 15.06.2009г. по ч.т.д.№347/2009г. на ВКС, І т.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК, определение №158 от 18.03.2011г. по ч.гр.д.№145/2011г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл.274, ал.2 ГПК и определение №857 от 06.12.2013г. по ч.гр.д.№916/2013г. на ОС-Добрич, постановено по реда на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че сочените основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно определение по поставения от жалбоподателя въпрос не са налице.
Доводите за постановяване на съдебния акт в противоречие с практиката на ВКС са неоснователни. Обжалваното въззивно определение не е постановено в противоречие, а напротив-в пълно съответствие със задължителната практика на ВКС, обективирана както в посоченото от жалбоподателя определение №351 от 15.06.2009г. по ч.т.д.№347/2009г. на ВКС, І т.о., така и в други определения, постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК и представляващи задължителна практика. В тях е прието, че разпоредбата на чл.63, ал.1 ГПК допуска съдът да удължи законен или определен от него срок, като условието за това е искането да бъде направено преди изтичането на предходния срок. За разлика от разрешението по чл.36 ГПК /отм./, в чл.63, ал.2 ГПК законодателят определя от кой момент започва да тече продълженият от съда срок, а това е от изтичането на първоначалния. При това нормативно разрешение, страната, която се ползва от продължаването на срока трябва да следи за произнасянето от съда по подадената от нея молба по чл.63, ал.1 ГПК. След като началният момент на срока е определен с изрична правна норма, за съда не съществува зъдължение да съобщава на страната за постановения по нейна молба съдебен акт, с който срокът е продължен /в този смисъл са и определение №570 от 14.07.2010г. по ч.т.д №495/2010г. на ВКС, ІІ т.о.; определение №385 от 04.10.2010г. по гр.д.№374/2010г. на ВКС, ІІ г.о.; определение №162 от 03.02.2011г. по ч.т.д.№16/2011г. на ВКС, ІІ т.о.; определение №193 от 11.04.2011г. по ч.гр.д.№103/2011г. на ВКС, ІІІ г.о. и др./. В съответствие с тази практика, Благоевградският окръжен съд е приел за неоснователен доводът на жалбоподателя за несъобщаване от първоинстанционния съд на определението, с което е продължен срокът за отстраняване на нередовностите в насрещната искова молба.
Наличието на установена задължителна практика по въпроса, по който се претендира допускане на касационно обжалване (и с която практика въззивното определение е съобразена), изключва възможността този въпрос да има значението по т. 1, т. 2 или т. 3 на ал. 1 на чл. 280 ГПК.
Що се касае до доводите на касатора за необоснованост на обжалваното определение и постановяването му при съществени процесуални нарушения, те не могат да бъдат основание за допускане на касационно обжалване. Тези доводи могат да бъдат разгледани само ако са налице предпоставките за допускане на обжалването, а в случая такива няма.
Мотивиран от горното ВКС, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 759 от 17.02.2015г., постановено по в.ч.гр.дело № 100/2015г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 4949/25.11.2014г., постановено по гр.д. №650/2014г. на РС-Разлог.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.