О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 551
гр. София, 28.10.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1793 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение №4170 от 15.02.2016 г. по ч.гр.д.№1069/2015 г. на СГС. С обжалваното определение е оставена без уважение частна жалба на [фирма] срещу определение от 12.05.2015 г. по гр.д.№31520/2014 г. на СРС, с което е прекратено производството по насрещния иск на [фирма] срещу АК Д. АД /н/.
В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се посочва, че спорът, по който се е произнесъл въззивният съд се решава противоречиво от съдилищата и същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по частната касационна жалба АК Д. АД /н/ заявява становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалвания съдебен акт, с който е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на производството по предявените от [фирма] насрещни искове за заплащане на дължими суми по договори за покупко продажба на стоки, въззивният съд е изложил съображения, че спрямо ответника по тези искове е открито производство по несъстоятелност и съобразно разпоредбата на чл.637, ал.6 от ТЗ е недопустимо образуване на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени, граждански или търговски дела срещу длъжника, като процесната хипотеза не попада в изчерпателно предвидените в цитираната норма три изключения.
В случая в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не е формулиран материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд /съдържащите се в изложението съображения за противоречие на решението с практика на съдилищата не съставляват конкретен въпрос на материалното и/или процесуалното право/. Ето защо и тъй като съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол, без касаторът да е посочил общото основание за селектиране на касационните жалби – правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, а от друга страна ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на жалбоподателя, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба, настоящият състав намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №4170 от 15.02.2016 г. по ч.гр.д.№1069/2015 г. на СГС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.