3
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 462/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 551
гр.София, 28.07.2011 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на седми декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
изслуша докладваното от
председателя (съдията) Л. И.
търговско дело под № 462/2010 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗАД [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Старозагорския окръжен съд № 46/19.02.2010 год., постановено по в.т.дело № 716/2009 год. С това решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Старозагорския районен съд от 23.10.2009 год. по гр.дело № 1815/2009 год., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищеца-касатор срещу С. П. П. от [населено място] иск по чл.422 ГПК за установяване на вземането по издадена заповед за изпълнение на парично задължение /№ 804/12.03.2009 год. по ч.гр.дело № 1011/2009 год. на РС-Ст.З. /по чл.410 ГПК за сумата 2 576,36 лева, представляваща изплатено на собственика на пострадалия автомобил застрахователно обезщетение по застраховка „каско” за вреди, настъпили при ПТП на 06.11.2005 год., ведно с мораторна лихва в размер на 1 023,64 лева, както и законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се правят оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Излага становище, че съдът е постановил решението си, прилагайки разпоредбата на чл.213, ал.1, изр.4 от Кодекса за застраховането, чието действие е регулирано от разпоредбата на пар.143 от ПЗР на ЗИД на КЗ. Позовава се на необходимост от тълкуване на цитираните разпоредби предвид съществуваща неяснота в съдържанието им и липсата на задължителна съдебна практика по приложението им, което ще допринесе за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба С. П. П. от гр.Ст.З. чрез процесуалния си представител адвокат Р.Р. от АК-Ст.З. поддържа становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва от ВКС с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК и при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от застрахователя по застраховка „каско”, суброгирал се в правата на обезщетения собственик на пострадалия при ПТП на 06.11.2005 год. автомобил срещу причинителя на вредите установителен иск по чл.422 ГПК. Отхвърляйки претенцията на застрахователя, който е изплатил дължимото обезщетение по застраховката на пострадалото лице, съдът е приложил разпоредбата на чл.213, ал.1, изр.4 КЗ като е приел, че срещу причинителя на щетата може да се води иск само за размера на вредите, които надхвърлят сумата по неговата задължителна застраховка „гражданска отговорност”. Тълкувайки нормата на пар.143 от ПЗР на ЗИД на КЗ въззивният съд е направил решаващия извод, че разпоредбата на чл.213, ал.1, изр.4 ГПК се прилага във всички случаи на встъпване в право, по което не е извършено плащане от страна на причинителя на щетата към деня на обнародването в ДВ, бр.97/23.11.2007 год. В случая по делото е безспорно, че деликвента не е изплатил претендираното обезщетение, което не надхвърля застрахователната сума по договора му за застраховка „гражданска отговорност”, сключен със ЗПД [фирма], чийто правоприемник е помагача ЗК”У.”.
В случая същественият с оглед изхода на спора материалноправен въпрос, на който се позовава касатора е свързан с приложението на разпоредбата на чл.213, ал.1, изр.4 КЗ, чието действие е регулирано от нормата на пар.143 от ПЗР на ЗИД на КЗ. По отношение на този въпрос обаче, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предвид наличието на постоянна съдебна практика на ВКС, Търговска колегия, изразена в р.№ 133/09.11.2009 год. по т.дело № 44/2009 год., р.№ 99/02.11.2009 год. по т.дело № 70/2009 год., р.№ 119/07.10.2009 год. по т.дело № 40/2009 год. и др. – всички постановени по реда на чл.290 от новия ГПК. В цитираните решения е прието, че с пар.143 от ПЗР на ЗИДКЗ е предвидено нормата на чл.213, ал.1, изр.4 КЗ да се прилага за всички случаи на встъпване в право, по които не е извършено плащане от страна на делинквента към датата на обнародване на закона – 23.11.2007 год. В случая към датата на постановяване на обжалваното решение цитираното изменение на КЗ е било в сила и е било задължително прилагането му от съда, в който смисъл въззивното решение е в съответствие и с цитираната съдебна практика на ВКС по приложението на посочените правни норми.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Старозагорския окръжен съд, постановено на 19.02.2010 год. по в.гр.дело № 716/2009 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: