О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 551
[населено място], 03.11.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение, в закрито заседание на тридесети октомври, две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 2610/2017 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Национална агенция за приходите против определение № 1480/04.05.2017 год. по ч.т.д.№ 1954/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение №84/ 14.02.2017 год. по т.д.№ 55/2011 год. на Кюстендилски окръжен съд.С потвърденото определение е оставена без разглеждане молбата на Национална агенция за приходите, с правно основание чл.709 ТЗ, като недопустима, предвид липса на влязло в сила решение на съда по несъстоятелността на основание чл. 707 ТЗ, с което се утвърждава оздравителен план на длъжника в несъстоятелност – [фирма] и се прекратява производството по несъстоятелност. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, като акцентира на обстоятелството,че предварителното съгласие на Министъра на финансите, дадено на основание чл.189 ал.1 ДОПК, за отсрочване и разсрочване на публични държавни вземания, съставляващо абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на плана,включващ такова отсрочване / разсрочване, е предпоставено от условия, неизпълнението на които не е обвързано, като дължимо действие, с началната дата на изпълнението на плана – датата на влизане в сила на съдебното решение за утвърждаването на плана. Поради това страната намира ирелевантно обстоятелството, че предвид обжалване решението по чл.707 ТЗ изпълнението на оздравителния план не е започнало, респ. ирелевантност на факта на непрекратено, към момента на депозиране молбата по чл.709 ТЗ, производство по несъстоятелност. Жалбоподателят се позовава и на обстоятелството, че самата норма на чл.189 ал.5 ДОПК не съдържа като предпоставка, за да бъде искано възобновяване на производството по несъстоятелност, влязло в сила решение за утвърждаване на плана, което, както и необвързаността с квалифициращото условие Държавата да е кредитор на не по-малко от 15 % от приетите вземания срещу несъстоятелния длъжник, съгласно чл.709 ал.1 ТЗ, законодателят е предвидил в защита на обществения интерес. Твърди се и необсъждане от въззивния съд на направени от Национална агенция за приходите правни доводи, състоящи се в позоваване на страната на качеството на индивидуален административен акт на съгласието по чл.189 ал.1 ДОПК,законосъобразността на предвидените условия в който длъжникът е могъл, но не е обжалван и съответно същият е влязъл в сила.
Ответната страна – [фирма] – оспорва частната жалба и излага съображения по същество, относно правилността на въззивното определение.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване – като преграждащ произнасяне по същество по искането на страната – съдебен акт .
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното :
Национална агенция за приходите е предявила искане с правно основание чл.709 ТЗ, за възобновяване на производството по несъстоятелност на [фирма] , което и към момента на депозиране на искането е във фаза на утвърден от съда оздравителен план на дружеството в несъстоятелност, но преди влизане на съдебното решение по чл.707 ТЗ в сила, предвид висящо производство по обжалването му от трети за настоящия спор лица – кредитори на несъстоятелния длъжник. НАП се позовава на правото си да иска възобновяване, уредено в чл.189 ал.5 ДОПК, предвид факта, че даденото от Министъра на финансите съгласие за отсрочване и разсрочване на публични задължения, залегнало в оздравителния план, не касае публични задължения, възникнали след датата на решението за утвърждаване на оздравителния план и поради това, необхванати от него,и доколкото същите са изискуеми и неизпълнявани от длъжника в несъстоятелност към моменти, предхождащи влизането в сила на оздравителния план, е допустима молба за възобновяване на производството по несъстоятелност, независимо от липсата на влязло в сила решение по чл.707 ТЗ. Въззивният съд е споделил съображенията на първоинстанционния, че молбата е преждевременна и няма допустим предмет, предвид все още висящо производство по несъстоятелност,доколкото липсва изрична правна норма предвиждаща незабавно действие на решението по чл.707 ТЗ, за прекратяване производството по несъстоятелност.Съдът е изложил довода, че нормата на чл.189 ал.5 ДОПК не съставлява самостоятелно основание за възобновяване, различно от това по чл.709 ТЗ , а единствено изключва предвиденото в чл.709 ал.1 ТЗ ограничение на кръга на легитимираните да искат възобновяването кредитори. Не е споделил тезата на жалбоподателя, че с отказа да бъде разгледано искането му по същество, последният е лишен от право да иска възобновяване на производството по несъстоятелност изобщо, доколкото неизпълнението и на „условие” на съгласието по чл.189 ал.1 ДОПК би предпоставило извод за неизпълнение на самия оздравителен план, в качеството му на негова неразделна част. Изложен е и мотив за неотносимост на нормата на чл.646 ал. 8 ТЗ.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, касаторът е формулирал следните въпроси: 1/ Следва ли въззивният съд да обсъди всички наведени доводи от жалбоподателя във въззивната жалба ? – обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с предвиденото, в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на състави на ВКС, приложение на чл.269 пр. второ вр. с чл. 236 ал.2 ГПК и 2/ Допустимо ли е подаване на молба за възобновяване на производство по несъстоятелност, на основание чл.189 ал.5 ДОПК , преди влизане в сила на съдебното решение, с което се утвърждава план за оздравяване на неплатежоспособния длъжник, ако е налице предварително съгласие на Министъра на финансите, по чл.189 ал.1 ДОПК, част от условията на което съгласие не е обвързана с началната дата на изпълнение на оздравителния план ? – въпросът обосноваван в формално позоваване на хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Първият от въпросите не обосновава общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Съгласно чл.281 т.3 ГПК не всяко,а само съществено процесуално нарушение е от естество да обоснове касационен довод за неправилност.Следователно не всяко непроизнасяне по въведен от страната довод или възражение предпоставя неправилност, а такова чието съобразяване би било от естество да промени правния резултат.Следователно и само процесуално бездействие на съда в относимост към такъв довод би обусловило релевантен правен въпрос. В настоящия случай както жалбоподателят, така и съдът основават тезата си на породило правни последици съгласие на Министъра на финансите по реда на чл.189 ал.1 ДОПК, макар в обосноваване на различен , като правна последица досежно допустимостта на молбата по чл. 709 ал.1 ТЗ , извод. Следователно от самата квалификация на съгласието, като индивидуален административен акт и необжалването му от длъжника в несъстоятелност – некоментирани от въззивния съд, не следва извеждането на различен от съобразените като релевантни за произнасянето факти , който да би бил от естество да промени този правен резултат. Поради необосноваване на общия, е излишен коментар на сочения допълнителен селективен критерий.
Вторият от формулираните въпроси покрива общия селективен критерий , доколкото съдът е разгледал и отхвърлил, като неоснователен, довода на жалбоподателя, че неизпълнението на условие на даденото съгласие по чл.189 ал.1 ДОПК от Министъра на финансите, не обуславя допустимост на молбата за възобновяване на производството по несъстоятелност, преди влизане в сила на решението по чл. 707 ТЗ на съда по несъстоятелността, за утвърждаване на оздравителния план и прекратяване на производството по несъстоятелност . Необоснован, обаче, е допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК ,с простото позоваване на нормата и без обосноваването на хипотезата, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС.Не е посочена неясната, непълна или противоречива правна норма, чието тълкуване – в аспект на поставения правен въпрос – да е предпоставило противоречиво тълкуване,нито е обосновано наличието на предпоставки за преодоляване на иначе непротиворечиво тълкуване на правна норма, но явяващо се неправилно, поради изменение в обществените условия или промяна на законодателството. Ако визираното от жалбоподателя условие на съгласието по чл.189 ал.1 ДОПК се твърди условие за утвърждаването, а не част от съдържанието на самия оздравителен план,неизпълнението му следва да е било релевирано като причина за неутвърждаване на самия оздравителен план, с обжалване решението по чл.707 ТЗ. Ако пък се счита неразделна част от съдържанието на самия оздравителния план, както е приел въззивния съд, за страната остава открит пътя за искане възобновяване на производството по несъстоятелност на това основание, но след настъпване правните последици на прекратяването му,с влизане в сила решението по чл.707 ТЗ. В противен случай искането се явява без допустим предмет и по същество преждевременно.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1480/04.05.2017 год. по ч.т.д.№ 1954/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :