О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 551
гр.София, 04.12.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1503 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ВИВИ ЕЙ“ ЕООД срещу решение № 87/28.02.2018 г. по в. гр. д. № 884/2018 г. по описа на Окръжен съд Плевен, с което е потвърдено решение № 1684/05.11.2018 г. по гр. д. № 8766/2017 г. на Районен съд Плевен за отхвърляне на предявен от „ВИВИ ЕЙ“ ЕООД срещу „Първа инвестиционна банка“ АД и М. Д. А. иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. III ЗЗД.
В подадената от „ВИВИ ЕЙ“ ЕООД жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния закон, както е и необосновано. Въззивният съд неправилно е приел, че по делото не е доказано при условията на пълно и главно доказване, че към датата, на която е учредена ипотека в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД, ответникът М. А. не е могъл да формира и изразява правно валидна воля. Въззивният съд в нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК не е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност, както и не е изложил мотиви защо не кредитира част от събраните доказателства. В жалбата се навеждат доводи и, че неправилно е приложен законът и не е преценено, че към датата на сделката А. не е формирал сериозно и свободно изявление за съгласие да бъде сключена тя. Съгласието е направено под натиск и без намерение от страна на лицето да създаде правоотношение с такива последици. В депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се обосновава допускане на касационно обжалване с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и са формулирани въпроси, които според касатора са обусловили изхода на спора пред въззивната инстанция и са решени в противоречие с практиката на ВКС. Въпросите са следните :
1. „Установеното обективиране на воля, различна от действителната воля на страна, участник в сделка за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, съставлява ли липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД и е ли основание за прогласяване нищожността на така извършената сделка?“
2. „Липсата на мотиви към първоинстанционното решение, обуславяща нарушаване на изискването за мотивираност на съдебния акт, съставлява ли основание за отмяна от въззивния съд на решението като неправилно?“
Твърди се, че въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие с ТР № 1/17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001 г. на ВКС, както и с практика на ВКС по чл. 290 ГПК – решение № 668 по гр. д. № 1790/2009 г. на ГК, I ГО на ВКС. Наред с това, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се обосновава и основание за допускане до касация поради очевидна неправилност на въззивното решение – чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК.
При изложените доводи в касационната жалба е формирано искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено съобразно правомощията на ВКС, регламентирани в чл. 293, ал. 1 ГПК. Претендира се присъждане на разноски.
В отговора на „Първа инвестиционна банка“ АД се поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е постановил законосъобразно решение. Не са налице данни за отклонение на Окръжен съд Плевен от практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК по приложение на чл. 31 ЗЗД. В отговора се излагат твърдения, че с първия поставен въпрос касаторът всъщност оспорва обосноваността на изводите, до които е достигнал въззивния съд при преценка на събраните по делото доказателства и на релевантните за спора обстоятелства. Оспорва се твърдението на касатора за допуснати от въззивния съд процесуални пороци, тъй като последният е обсъдил всички, събрани по делото доказателства, включително представените от касатора медицински документи. Не е налице и наведеното касационно основание очевидна неправилност. При условие, че бъде допуснато касационно обжалване в отговора е формулирано искане въззивното решение да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на разноски.
От ответника по касация М. А. не е депозиран отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :
Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционния акт, въззивният съд е приел, че предявеният от „ВИВИ ЕЙ“ ЕООД срещу „Първа инвестиционна банка“ АД и М. Д. А. иск по чл. 26 ЗЗД по отношение на 1/2 идеална част от ипотекиран в полза на банката недвижим имот е неоснователен. Анализирал е твърденията и събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и тези, събрани чрез заключението на съдебно – психиатрична експертиза, и е достигнал до извод, че към датата, на която е сключен ипотечния договор, ответникът А. изцяло е съзнавал действията си, можел е да ръководи постъпките си и е осъзнавал последиците от тях. Направил е и извод, че дори да е установено наличието на психическо разстройство към тази дата у ответника, то това не би довело до извод за нищожност на сделката по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. II ЗЗД. Поради тази причина само с оглед изложените в исковата молба фактически твърдения претенцията се явява неоснователна.
Допускането на касационно обжалване съгласно разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално правен или процесуално правен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да формулира ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Материално правният или процесуално правен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд трябва да се произнесе дали соченият от касатора въпрос е обусловил правните изводи на съда, но не и дали тези изводи са законосъобразни.
Първият въпрос е некоректно зададен, тъй като не кореспондира с твърденията в исковата молба и изводите на въззивния съд по повод предявения от „ВИВИ ЕЙ“ ЕООД иск. Ето защо, той не е обуславящ изхода на спора съответно не удовлетворява основният селективен критерий за достъп до касационен контрол. В нито един момент от развитие на производството ищецът не е твърдял наличие на обективирана воля за сключване на ипотечната сделка от страна на М. А., която да не съответства на действителното му намерение да встъпи в това правоотношение. Напротив, ищецът е мотивирал претенцията си с твърдения за наличие на състояние у ответника А., което не е позволявало на същия да разбира свойството и значението на извършеното от него, съответно, макар да е изявил воля за сключване на сделката, тя е била опорочена. Изложените фактически твърдения не могат да бъдат подведени под хипотезиса на чл. 26, ал. 2, предл. II ЗЗД. При липса на общото основание за достъп до касация безпредметно се явява обсъждането на допълнителния критерий, регламентиран в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Само за пълнота следва да се посочи, че въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС по приложение на чл. 26, ал. 2, предл. II ЗЗД, а цитираното в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК решение № 668 по гр. д. № 1790/2009 г. на ГК, I ГО на ВКС касае приложение на друга разпоредба, а именно – чл. 270, ал. 2 ГПК, която регламентира нищожността на съдебно решение, а не на двустранен договор.
Процесуално правният въпрос се отнася изцяло до правилността на атакувания съдебен акт, постановен от Окръжен съд Плевен. Въпросът дали въззивният съд е длъжен да мотивира решението си и съответно да обсъди всички допустими и относими към спорния предмет искания, доводи, възражения на страните, ако те са своевременно заявени по установения процесуален ред, както и всички доказателства, които са надлежно събрани, е многократно изясняван в съдебната практика. Това задължение на въззивния съд е ясно регламентирано в закона – чл. 236, ал. 2, вр. чл. 273 ГПК и неспазването му резултира в процесуална незаконосъобразност на съдебния акт и поражда касационно отменително основание, посочено в чл. 281, т. 3, предл. II ГПК. Касаторът е допуснал смесване на общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с основанието за касация по чл. 281, т. 3, предл. II ГПК. Вторият въпрос, поставен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, също не удовлетворява общия селективен критерий за достъп до касация.
Очевидно неправилно е това решение, което страда от толкова съществен порок, че същият може да бъде констатиран без да се налага извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта /съответствие с материалния или процесуалния закон, както и обоснованост/. Такива са нарушенията при подвеждане на фактите под отменена или несъществуваща законова разпоредба, при приложение на закона в неговия обратен смисъл или при драстично нарушение на правилата на формалната логика. В процесната хипотеза не се установява наличие на сочения допълнителен селективен критерий за достъп до касационен контрол – чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК.
Касационната инстанция намира, че след като не са изпълнени изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на Окръжен съд Плевен.
При формулирано искане и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ на ответника по касация следва се дължат разноски в размер на 300 лв. за осъществена защита от юрисконсулт.
С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 87/28.02.2018 г. по в. т. д. № 884/2018 г. по описа на Окръжен съд Плевен.
ОСЪЖДА „ВИВИ ЕЙ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК[ЕИК], сума в размер на 300 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.