1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 551
София, 05.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 979/2011 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба А. Б. А. срещу въззивно решение №278 от 13.05.2011г. на СОС, постановено по в.гр.д.№ 57/2011год. в частта, с която е потвърдено решението на РС Ботевград №14 от 27.10.2010г. по гр.д.№125/2006г. в частта, с която като способ за извършване на делбата на УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в [населено място], С.. обл., съставляващ У. …. в кв…. по регулационния план на [населено място], с урегулирана площ от 630кв.м., заедно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда, едноетажна пристройка и стопанска сграда /плевник/, при съседи на имота: улица, улица, У…-….. и У. V.-….. при първоначална цена от 46 640лв. е определена публичната продан.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност, нарушение на материалния и процесуалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Поддържа се от касатора, че въпреки, че решението е съобразено с ТР№1/2004г. на ОСГК на ВКС, според което една от предпоставките за уважаване на възлагателната претенция е делбеният имот да е изцяло сънаследствен по отношение на съделителя,направил искането за възлагане, същото е неправилно. Сочи се, че не е нарушение на императивната норма на чл.288 ал.3 ГПК/отм./ в случаите когато съделителят,който е поискал възлагане на съсобствено дворно място, има в същото изградено единствено жилище , което обитава и което не е предмет на делбата.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 ГПК с твърдението, че съдът се е произнесъл по материално-правния въпрос, уточнен от съда : намира ли приложение чл. 288, ал. З ГПК в случаите на допуснат до делба недвижим имот – съсобствено дворно място, върху което единият съсобственик има отделна сграда, в противоречие с практиката на ВКС . Позовава се на решение на ВКС, І ГО, №5 от 28.01.1998г., постановено по гр.д.№367/98г., в което е прието, че делбеният съд е извършил делбата в съответствие със закона,като е възложил дворните места на съделителите, притежаващи в съответните парцели единствените си жилища,които не са предмет на делбата. Според касатора произнасянето на касационната инстанция ще допринесе и за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответниците А. Б. С. и П. Б. С. не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение и по основателността на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
Производството е делбено, във фазата по извършване на делбата.
За да постанови този резултат въззивният съд е съобразил следното: С решение № 73 от 24.11.2006 г. по гр.д. № 125/2006 г. на Ботевградския районен съд е допусната делба на недвижимия имот между следните съделители и при следните квоти: за А. А.-4/6 идеални части, за А. С. и П. С. – по 1/6 идеална част. В случая съсобствеността е възникнала не само на основание наследяване, а и на договорно основание, т.е. налице е т.нар.“комбинирана (смесена) съсобственост“. В първото съдебно заседание след допускане на делбата с молба от 17.11.2008 г. А. А. е направил искане за възлагане на жилищния имот на основание чл.288, ал.З от ГПК отм. като е посочил, че счита тази норма за приложима, тъй като допуснатият до делба имот представлява жилище, при откриване наследството на наследодателя Б. А. С. той е живял в него и не притежава друго жилище. От заключението на вещото лице Д. и от становище на главния архитект на [община] (писмо № 1100-303814.01.09 г.) е установено, че нито дворното място, нито сградите в него могат да се обособят в три или повече самостоятелни дяла. При тези данни въззивният съд е обосновал извод, че в процесния случай не са налице хипотезите за извършване на делбата по никой от предвидените в чл.291, чл.292 и чл.288, ал.2 и ал.З от ГПК (отм.) способи. Допуснатият до делба имот е неподеляем, а съделителите са трима. Приел е за неоснователно искането на съделителя А. А. за възлагане на имота при условията на чл.288, ал.З от ГПК отм. – в случая съсобствеността е възникнала не само на основание наследяване, а и на договорно основание, следователно е налице т.нар.“комбинирана (смесена) съсобственост“, в хипотезите на която е недопустимо възлагане на неподеляем жилищен имот по реда на чл.288, ал.З от ГПК отм., съгласно разрешението, дадено в т.8 на TP № 1 /2004 г. Наред с горното, не са налице доказателства, че А. не притежава друго жилище. Предвид изложеното е приел, че единственият възможен способ за извършване на делбата е изнасянето на имота на публична продан.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1,т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в приложението на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
В случая изложението съдържа въпрос , който не е решаващ за изхода на спора , не е обсъждан от въззивния съд и не е обосновал крайните му решаващи изводи. Такъв въпрос , които не е включен в предмета на спора и не е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението, не може да обоснове извод за наличие предпоставките на чл.280 в трите хипотези за допускане до касационен контрол.
За пълнота на изложението следва да се посочи следното:
Според разрешенията, дадени с ТР № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК право на възлагане по чл. 288, ал. З ГПК на сънаследствен неподеляем жилищен имот има само съделителят наследник, който е живял в сънаследствения имот при откриване на наследството и не притежава друго жилище към момента на извършване на делбата. При съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл. 288, ал. 3 ГПК е недопустимо. Делбата следва да се извърши с изнасяне неподеляемия жилищен имот на публична продан – чл. 288, ал. 1 ГПК. В случая въззивното решение е съобразено изцяло със задължителните указания дадени с това тълкувателно решение, както и с трайната и последователна практика на ВКС . Следва да се отбележи също така, че когато не може да се извърши делбата чрез способите на възлагането, с оглед предвидените хипотези на закона, това не следва да се преценява като социална несправедливост, защото с разпоредбата на чл. 288, ал. 1, вр. с чл. 293 и чл. 373 и сл. ГПК/отм./ е предвидена възможност съсобствениците да получат, т.е. да изкупят имота, предмет на делбата при една и съща справедлива конкуренция.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №278 от 13.05.2011г. на СОС, постановено по в.гр.д.№ 57/2011год. в частта, с която е потвърдено решението на РС Ботевград №14 от 27.10.2010г. по гр.д.№125/2006г. в частта, с която като способ за извършване на делбата на УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в [населено място], С.. обл., съставляващ У. ….. в кв.51 по регулационния план на [населено място], с урегулирана площ от 630кв.м., заедно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда, едноетажна пристройка и стопанска сграда /плевник/, при съседи на имота: улица, улица, У. …… и У……. при първоначална цена от 46 640лв. е определена публичната продан.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: