О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 551
[населено място], 09.11. 2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шести ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№1598/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №25/03.04.2017г. по в.гр.д.№21/17г. на Ямболски окръжен съд , с което след частична отмяна на решение №562/07.11.16г. по гр.д.№583/2016г. на Ямболски районен съд, е уважен предявеният от [фирма] срещу него иск по чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.266 ал.1 ЗЗД до размер на сумата 11 916,30 лв., представляваща неплатено задължение по договор за изработка от 02.07.15г.,ведно със законната лихва и разноски.
В касационната жалба са изложени оплаквания за необоснованост и неправилност на решението на въззвната инстанция в обжалваната му осъдителна част,поради допуснати процесуални нарушения и несъобразяване с материалния закон.
Ответникът [фирма] не е депозирал отговор.
Съставът на Върховен касационен съд, Първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
Предмет на делото е предявен от ищеца иск за заплащане на част от уговореното неплатено възнаграждение по договор за изработка на стълбове за осветление,което се претендира в размер на сумата 24 376,46 лв.Без да оспорва,че е поръчал и получил 166 бр. стълбове,така,както са описани във фактура №[ЕГН]/25.09.15г.,срещу така заявената претенция ответникът е противопоставил възражения за липса на възлагане и приемане в обема,твърдян от ищеца; за наличие на неточно изпълнение и на скрити недостатъци на изработеното; за надхвърляне на уговореното между страните възнаграждение.Направил е евентуално възражение за прихващане със сумите 20 000 лв.,претендирана като стойност на разходи , необходими за поправката на корозиралите стълбове; 275 лв. – обезщетение в размер на цената на 11 бр. подменени вследствие недостатъци на изработените вещи светодиоди, която е платена от него; 1800 лв. – неустойка за забавено изпълнение. Първата инстанция е намерила иска за неоснователен и недоказан,поради което го е отхвърлила.
За да промени постигнатия с първоинстанционното решение резултат въззивният съд е приел с оглед твърденията на двете страни,кореспондиращи с писмените доказателства, включително с приетите по делото приемо-предавателни протоколи,че предмет на сключения между тях на 02.07.15г. договор е изработката на 166 бр. стълбове за осветление,от които 6 бр. с височина 10м,46 бр. с височина 4м, 58 бр. с височина 0,9м, 20 бр. с височина 3,7м и 36 бр. с височина3,3м,срещу което е уговорено възнаграждение в размер на 58 832,11 лв.Посочил е,че предаването им от изпълнителя-ищец на възложителя-ответник се установява от съставените и двустранно подписани протоколи,като неподписаните два от тях не касаят предмета на изработката.Платената от ответника авансово сума в общ размер 44 159,25 лв. съдът е приспаднал от общото задължение,а получената разлика от 14 672,86 лв. е намалил със сумата 2481,60 лв.,която ищецът извънсъдебно се е съгласил да приспадне от вземането си.Направеното от ответника възражение за прихващане със сумата 274,96 лв. /стойността на подменените от него светодиоди/ е намерено за основателно,поради което със сумата е допълнително намален дължимия остатък от 12 191,26 лв. Получената в резултат на това сума от 11 916,30 лв. съдът е приел за дължима,поради което я е присъдил , ведно със законната лихва от датата на исковата молба.Евентуално направеното възражение за прихващане по останалите две пера е преценено като неоснователно.Отказът да бъде извършено приспадане със сумата за неустойка е аргументиран със съображения за липса на забава от страна на ищеца,предвид допусната от ответника забава в извършването на второто междинно плащане,в течение на която срокът за изпълнение на поръчаното не е текъл,съгласно уговорката на чл.10 ал.4 от договора.Сумата 20 000 лв.,претендирана с възражението като обезщетение за разходите за поправянето на стълбовете,е намерена от съда за недължима на две основания.От една страна е счетено за недоказано,че корозията и некачествените заварки,довели до пълненето на стълбовете с вода,са резултат от отклонение на изпълнителя от поръчаното,доколкото твърдението на ищеца,че е работил по материали и проект на възложителя, не е оспорено от последния,който не е и представил проекта,а от свидетелските показания е установено,че монтажът на стълбовете и заварките по тях са извършвани от работници на ответника-възложител. Възражението за прихващане с посочената сума е преценено от друга страна и като недоказано по размер при изложени съображения за липса на доказателства относно броя,вида и местонахождението на стълбовете,засегнати от недостатъците,както и относно това какви са дефектите по всеки от тях,поради това и даденият от вещото лице –техническа експертиза размер на разходи,необходими за поправянето на стълбовете от 14 хиляди лв. е възприет от съда като произволна сума,прогнозна цена,а не калкулирана стойност на такива.
За да обоснове искането си решението да бъде допуснато до касационно обжалване в приложеното към касационната жалба изложение на основанията по чл.284 ал.1 т.3 ГПК касаторът твърди,че с него въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси от значение за изхода на делото: 1.Как се установява приемането на извършената работа по договор за изработка,начина на доказването му и доказателствените средства,с които може да се установи възникването на задължение на възложителя да плати възнаграждение по чл.266 ал.1 ЗЗД на изпълнителя?Съставянето и подписването от страните по договор за изработка на приемо-предавателен протокол,който не съдържа договорения вид на изделието,количеството и цената,доказва ли приемането на извършената работа? Каква е доказателствената стойност на приемо-предавателния протокол като частен свидетелстващ документ?; 2.Какви са правомощията на въззивната инстанция и по-конкретно следва ли въззивният съд служебно,без искане на страните, да назначава допълнителни експертизи? Когато въззивният съд констатира,че заключението по назначената в първоинстанционното производство техническа експертиза е непълно и/или необосновано,следва ли служебно да назначи допълнителна експертиза,която да допълни и/или обоснове дадените вече отговори?; 3.При своевременно направено възражение за скрити недостатъци счита ли се,че работата е приета по смисъла на чл.264 ЗЗД и възниква ли задължение за плащане на възложителя?; 4.Следва ли съдът да се произнесе с диспозитива на решението по предявените чрез възражение насрещни права на ответника, в частност на вземането, по направено съдебно възражение за прихващане?
Настоящият състав на ВКС,Първо търговско отделение намира,че не са налице сочените от касатора предпоставки за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Формулираните в първата група въпроси не могат да обосноват наличието на общия критерий за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК по смисъла на т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.Първият и третият от тях са формулирани общо и не кореспондират с конкретни решаващи изводи на съда.Вторият е фактологически неверен,доколкото приетите по делото двустранно подписани протоколи съдържат описание на вида и количеството на изработените и предадени изделия – включително видове и брой стълбове за осветление,както и оборудване към тях,съобразно приетото в т.2 от договора. В отговора си на исковата молба ответникът изрично е признал доставката от страна на ищеца на изработени от последния стълбове за осветление по видове и количества,така,както са претендирани от него по фактура №[ЕГН]/25.09.15г.,а съдът е приел,че именно това е предметът на договора. Дори да би бил изведен и конкретизиран в обобщение на трите въпроса релевантен правен въпрос,касаещ направените от съда изводи за наличие на приемане на изработените изделия по предмета на договора,не се явява обоснован допълнителен критерий за допустимост на касационното обжалване на решението в сочената от касатора хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Приложеното определение №33/26.01.12г. по т.д.№333/11г. на ВКС,ТК, второ отделение, като постановено в производство по чл.288 ГПК, не представлява задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Решение №65/16.07.12г. по същото търговско дело не съдържа разрешения, с които не се е съобразил въззивният съд.С отговора на правния въпрос,по който е допуснато касационното обжалване по това дело се приема,че установяването на изпълнената и приета работа може да бъде извършено с всички доказателствени средства,като съставеният приемо-предавателен протокол е само едно от тях; посочването на стойността на приетата работа е само възможност,предоставена на страните,но не и задължително условие за доказателствената сила на документа; последният може да бъде оспорен /без да се извършва проверка на истинността му/,като тежестта на доказване,че част от удостоверените в него работи не са изпълнени, е на възложителя.За да приеме за доказано приемането на работата от страна на възложителя в случая въззивният съд се е позовал на съставените и подписани от представители на двете страни приемо-предавателни протоколи,в които е посочено изрично,че „доставчикът предава,а получателят приема … продукти“,описани като стълбове за осветление с размери и в брой,съответстващи на включените в предмета на договора,както и оборудване към тях,като „получателят приема описаните продукти без забележка по отношение на количеството и качеството“.Протоколите са оспорени от ответника /в отговора му на исковата молба/ единствено като неотносими,но не и,че посоченото в тях не е изпълнено и прието. Налице е и изрично признание /пак в отговора/ за приемането на 166 бр. стълбове, посочени по видове и количества по-горе,а всички възражения на касатора касаят появили се впоследствие в процеса на експлоатацията недостатъци по изработеното – обстоятелства,които са относими към упражняването на правата по чл.265 ал.1 ЗЗД,но не и към първоначалното приемане на изработеното.Изводите на въззивния съд,че е налице приемане,пораждащо и задължението по чл.266 ал.1 ЗЗД,не са в противоречие с възприетата задължителна съдебна практика по чл.290 ГПК,обективирана в решения № 9 от 5.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 2690/2015 г. на II т. о., № 157 от 08.11.2010 г. по т. д. № 1135/2010 г. на II т. о., № 186 от 30.10.2013 г. по т. д. № 820/2012 г. на II т. о., № 231 от 13.07.2011 г. по т. д. № 1056/2009 г. на II т. о., № 23 от 04.08.2014 г., по т. д. № 1938/2013 г. на I т. о. и др.,която настоящият състав напълно споделя и, според която приемането на извършена работа по договор за изработка обхваща както фактическо действие – разместване на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му получаване от възложителя, така и правно действие – признание, че то съответства на възложеното с договора, което е израз на одобряването му; последното е налице както при изрично изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия трудов резултат, че счита същия за съобразен с договора,така и когато приемащият извършва конклудентни действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, с които мълчаливо,но недвусмислено изразява одобрението си. Доколкото в случая протоколите,на които се е позовал въззивния съд в извода си за осъществяването на предпоставката по чл.266ал.1 ЗЗД,съдържат изрично одобрение,крайният му извод за наличие на приемане на видовете и количества изработено по предмета на договора,не противоречи на съдебната практика,което е основание за отказ да бъде допуснат касационен контрол по тази част от изложението.
Втората група въпроси,поставени във връзка с извода на съда за недоказаност на претендираните с възражението за прихващане разходи за поправката на изработените продукти,макар и релевантни спрямо него,сами по себе си не биха могли да обусловят друг правен резултат по спора,доколкото възражението е намерено и за неоснователно по съображения,че изпълнението е по материали и проект на възложителя,чиито работници именно са извършили заварките и монтажа на изработените продукти,което е довело до извод за недоказаност,че е налице отклонение от поръчаното по смисъла на чл.265 ал.1 ЗЗД. По този извод касаторът не е поставил въпрос.
Поставеният от касатора трети въпрос се поддържа отново с хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК,но като задължителна съдебна практика се сочи и представя определение №684/30.10.09г. по т.д.№588/09г. на II т.о.,което,като постановено в производство по допустимост, не представлява задължителна съдебна практика.Въпросът е и некоректно поставен,доколкото не съществува спор в теорията и съдебната практика,че възражението за скрити недостатъци не освобождава изцяло възложителя от задължението да плати онази част от работата,която е изпълнена в съответствие с възложеното,а само е предпоставка за упражняване на някое от правата му по чл.265 ал.1 пр.1,2 или 3 ЗЗД,включително и в съдебен процес,по който се претендира заплащане на възнаграждение,от която възможност ответникът се е възползвал с предявеното от него възражение за прихващане.
Последният,четвърти въпрос, не е обвързан пряко с решаващи изводи на въззивния съд,поради което не би могъл да обоснове наличие на общия критерий за допустимост на касационното обжалване на решението по чл.280 ал.1 ГПК вр. т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Изложеното мотивира настоящия състав на ВКС да постанови определение за недопускане на касационно обжалване на решението на Ямболски окръжен съд.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №25/03.04.2017г. по в.гр.д.№21/17г. по описа на Ямболски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.