O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 551
София, 07.07.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 121 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 4459/ 31.07.2008 год. на И. Д. Д. от гр. С. чрез процесуалния му представител адв. М. К. САК срещу въззивно Решение Nо 171 от 06.06.2008 година, постановено по гр.възз.д. Nо 895/2007 година на Пернишкия окръжен съд.
С обжалваното решение , окръжният съд е оставил в сила Решение Nо 788 от 31.10.2006 година по гр.д. Nо 2683/2006 година на Пернишкия районен съд, поправено по реда на чл. 192 ал.2 ГПК/отм./с Решение No 542 oт 04.07.2007 година по отхвърления иск по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК , с изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК, жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. М. К. от САК обосновава допустимостта на касационното обжалване с основания по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, поддържайки, че обжалваното решение в рамките на изводите на съда за липса на доказана брачна връзка межди М. П. и И. П. / наследодатели и праводатели на ищците/ и незачитане извлеченията от „нарочната книга”, заместваща емлячен регистър и записванията по разписните листове към плана като доказателства, установяващи правото на собственост , е постановено в противоречие с практиката на ВКС, дадена с ТР 2/2004 година, ТР 1/2001 година и с Решение Nо 562/96 година на Пернишкия РС по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ, както и Решенията по гр.д. Nо 183/1995 година на ВС , по гр.д. Nо 895/2007 година на ВКС.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от противната страна по спора.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
След преценка на доказателствата по делото и характера на заявения иск – установителен за за признаване на правото на се възстанови собствеността на земеделски имот от 9 дка по реда на ЗСПЗЗ и с оглед на спазения срока по чл. 283 ГПК,настоящият състав на ВКС приема , че касационната жалба е процесуално допустима.
Сочените процесуално- правни въпроси , с оглед на които касаторът И. Д. и защитата му обосновават допустимостта на касационното обжалване, не са разрешение в противоречие с посочената практика на ВКС , поради което съдът счита , че касационното обжалване не може да бъде допуснато , тъй като не са налице поддържаните основания по см. чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК.
С ТР 1/2001 година на ОСГК на ВКС и ТР 2/2004 година на ОСГК на ВКС са дадени задължителни разяснения за рамката на правораздавателния контрол, осъществяван от ВКС в рамките на редовното установеното от отменения ГПК като трета редовна инстанция , касационното обжалване на въззивнияте решения на съдилищата по чл. 218а ГПК /отм./. Тези функции на ВКС не засягат правилата на ДОПУСТИМОСТ до касационно обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК.становената задължителна съдебна практика по цитираните ТР засяга проблемите по приложението на конкретни процесуални правила, значението на логическите правила при преценка на доказателствения материал по делото и др. в рамките на въззивното производство от отменения ГПК. Доколкото въззивното решение страда от порок, който следва да бъде констатиран при правораздавателния контрол на касационния съд, то новите разпоредби на ГПК предполагат една предварителна фаза- а именно ДОПУСКАНЕ на касационното обжалване , което се обуславя от други, различно основания за това. Разясненията по цитираните ТР на ОСГК на ВКС касаят задължителни за съдилищата указания за законосъобразност на акта по същество на въззивния съд, а нарушаването на установените правила , е въпрос на основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Посочените решения Решение Nо 562/96 година на Пернишкия РС по чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ , „отменено с Решение по гр.д. Nо 895/2007 година/ без да се сочи коя е съдебна инстанция / както и последващите решения на ОСЗГ”, и Решение по гр.д. Nо 183/1995 година на ВС , също не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване. След като първото посочено решение по чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ е отменено/ само по твърдение на страната/, а и е постановено по спор- обжалване на частичен отказ на ПК да постанови позитивно решение по чл. 14 ал.1 ЗСПЗЗ, с различен предмет от този по делото по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ, то не може да се поддържа , че Пернишкия районен съд има противоречива практика по сходни правни хипотези , а второто решение-това на ВС, касае правни проблеми , свързани с последиците на решенията на ПК-респ. ОСЗГ,но не касае производствата по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ.
По изложените съображения и на основание чл. 288 във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. вх.. Nо 4459/ 31.07.2008 год. на И. Д. Д. от гр. С. чрез процесуалния му представител адв. М. К. САК срещу въззивно Решение Nо 171 от 06.06.2008 година, постановено по гр.възз.д. Nо 895/2007 година на Пернишкия окръжен съд.
Определението на съда не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: