О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№551
гр.София, 29.06.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 413 по описа за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. З. срещу решение от 10.12.2008 г. на К. окръжен съд, гражданска колегия, постановено по гр.д. № 565 от 2008 г., с което е оставено в сила решение от 30.06.2008 г. по гр.д. № 1* от 2008 г. на К. районен съд за отхвърляне на предявения от В. Г. З. срещу Г. Й. М. , Х. Й. Й. , С. В. Н. и В. С. В. иск за делба на УПИ ХV-3411, УПИ ХVII-3411 и УПИ ХVIII-3411 от кв.70 по плана на гр. К..
К. твърди, че решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК- противоречие с практиката на ВКС и противоречиво решаван от съдилищата въпрос по приложението на чл.75, ал.2 и чл.76 от Закона за наследството. Сочи следните решения на ВКС: решение № 1* от 15.07.2003 г. по гр.д. № 964 от 2002 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 632 от 17.11.2003 г. по гр.д. № 313 от 2003 г. на ВКС, Първо г.о. и решение № 546 от 30.07.1997 г. по гр.д. № 343 от 1997 г. на ВКС, Първо г.о. Ответниците Г. Й. М. , Х. Й. Й. , С. В. Н. и В. С. В. не вземат становище по жалбата.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: Съгласно чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
В конкретния случай, с обжалваното въззивно решение К. окръжен съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения от В. З. иск за делба на три УПИ, като е приел, че договорът от 13.11.1989 г., по силата на който Г. Й. М. е дарил на дъщеря си В. З. 1/8 ид.ч. от тези три имота е относително недействителен по отношение на останалите наследници на Й. М. и И. М. на основание чл.76 от ЗН. Поради това съдът е приел, че неучастието на В. З. като страна по делото за делба на оставените в наследството на Й. М. и И. М. имоти не прави тази делба нищожна на основание чл.75, ал.2 от ЗН.
Това произнасяне на К. окръжен съд не противоречи на практиката на ВКС. По въпросите за недействителността на разпорежданията с наследствени имоти или части от тях по чл.76 от ЗН и за нищожността на делба, извършена без участието на някой от сънаследниците, има задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д. № 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС. При постановяване на решението си К. окръжен съд се е съобразил с изложеното в т.1 и т.2 от това тълкувателно решение, в които се приема, че недействителноста по чл.76 от ЗН не е абсолютна, а само относителна по отношение на останалите сънаследници и ако някой от сънаследниците е направил възражение за недействителност на акта за разпореждане със сънаследствен имот или част от него по чл.76 от ЗН и това възражение е основателно, легитимирана страна да участва в делбата на сънаследстветните имоти е прехвърлителят по разпоредителната сделка, а не приобретателят по тази сделка. Именно в този смисъл се е произнесъл и К. окръжен съд в обжалваното решение, като е приел, че правилно в делбата по гр.д. № 1* от 1995 г. е участвал прехвърлителят по договора за дарение от 13.11.1989 г. Георги М. , а не приобретателката В. З. и поради това делбата по това дело не е нищожна на основание чл.75, ал.2 от ЗН.
Посочените от касаторката решения на ВКС от 1997 г. и от 2003 г. не могат да послужат като основание за допускане на касационното обжалване на решението на К. окръжен съд на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като обективират практика на ВКС от преди постановяване на задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д. № 1 от 2004 г., с което ОСГК на ВКС прие ново тълкуване на разпоредбите на чл.76 и чл.75, ал.2 от ЗН, отменяйки действащите до онзи момент т.1, т.2, предложение последно и т.4 от Тълкувателно решение № 72 от 1985 г. на ОСГК на ВС.
Тези решения на ВКС не могат да послужат и като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Това основание е налице, когато по един и същ материалноправен или процесуалноправен въпрос има противоречива практика на съдилищата, което налага произнасянето на ВКС по този въпрос. В случая, дори и да е имало някакво противоречие в решаването на въпросите за недействителността на разпореждане със сънаследствени имоти по чл.76 от ЗН и за нищожността на делбата по чл.75, ал.2 от ЗН, това противоречие е преодоляно с постановяването на Тълкувателно решение № 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС, поради което не се налага ново произнасяне по тези въпроси от настоящия състав на ВКС.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.12.2008 г. на К. окръжен съд, гражданска колегия по гр.д. № 565 от 2008 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.