ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№551
София, 29.05. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 26 май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Зоя Атанасова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 433/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. А. О. против въззивното решение на Т. окръжен съд № 12 от 29.01.2009 год. по гр. д. № 447/2008 год., с което е потвърдено решение № 440 от 28.11.2008 год. по гр. д. № 768/2008 год. на Т. районен съд, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателката за признаване за незаконно и отмяна на уволнението извършено с акт за прекратяване на трудово правоотношение № 915/19.06.2008 год. на директора на „Е” А. гр. Т., считано от 20.06.2008 год. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради закриване на част от предприятието по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; иск за възстановяване на предишната работа по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ; иск за обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 3286,20 лв.; иск за обезщетение за неспазен срок на предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 547,50 лв.; иск за обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на 527,18 лв. и иск за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 316,92 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя, като съществен материалноправен въпроса, дали е налице закриване на част от предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ или в конкретния случай е налице приложението на чл. 123, ал. 1, т. 4 и т. 7 КТ.
Ответникът „Е” А. гр. Т. в писмен отговор на касационната жалба излага съображения по съществото на спора, обосноваващи правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ и други оценяеми искове с обжалваем интерес под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна, по отношение частта на решението по отхвърлените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
В изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя, като съществен материалноправен въпроса за паралела между фактическите състави на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пред. 1 КТ – при закриване на част от предприятието и основанията за запазване на трудовото правоотношение по чл. 123, ал. 1, т. 4 и т. 7 КТ. Към изложението е представено съдебно решение № 685 от 08.07.2002 год. на ВКС, трето г. о. по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 2, пред 1 КТ – приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 КТ.
Обжалваното решение не е постановено в противоречие с представената съдебна практика, а поставения материално-правен въпрос не е съществен, тъй като фактическите обстоятелства при които е предприето прекратяване на трудовото правоотношение с жалбоподателката не касаят разпоредбата на чл. 123, т. 4, 7 КТ, визираща различен фактически състав от установения по делото. Цитираната разпоредба урежда правните последици за трудовото правоотношение от промените в работодателя, изчерпателно изброени в ал. 1 на чл. 123 КТ, които обхващат промени в организацията и управлението на дейността на работодателя и в неговото правно положение. Жалбоподателят се е позовал на т. 4-та, при която е налице прехвърляне на обособена част от дейността на един работодател към дейността на друг работодател и т. 7-ма, промяна на работодателя, когато се предоставят от едно предприятие на друго материални активи, които продължават да се използват производително и при тяхното използване са заети работници и служители за осъществяване на дейността, преминали заедно с материалните активи. Фактическият състав на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2, пред. 1 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение, приложено по отношение на жалбоподателя, касае закриване на част от предприятието, в случая закритият цех „П”, към който жалбоподателката е била на длъжност, чиято дейност е поета от външни доставчици. Тази част от предприятието, която е била производствена е закрита изцяло и е създаден нов участък „З”, който не произвежда, а дообработва доставената продукция. Част от работниците, които са били на работа в цех „П” (само трудоустроените, и за което не е било налице съгласие за уволнението им) са назначени на новата длъжност „декоратор-заготовчик”, като всички са преминали курс на обучение и преквалификация за новата длъжност. Тезата поддържаната от жалбоподателя, че фактическите обстоятелства при работодателя обосновават приложението на разпоредбата на чл. 123, ал. 1 КТ, правилно не е била възприета от решаващия съд и в този смисъл, поставеният материалноправен въпрос не се явява съществен, тъй като не обуславя изведените крайни изводи в обжалваното решение.
При изложените съображения следва да се приеме, че не е установено приложното поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 12 от 29.01.2009 год. по гр. д. № 447/2008 год. на Т. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ