О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 552
София, 15.07. 2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 3260 по описа за 2014 г. взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 2 1 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от С. Б. Р. срещу определение № 160/23.04.2014 г., постановено от състав на Върховен касационен съд, първо гражданско отделение, по гр.д. № 1395/2013 г.
С него е върната частна жалба вх. № 2833/21.03.2014 г. на С. Р..
Р. иска отмяна на определението.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
С разпореждане от 28.03.2014 г. администрпиращият съд по касационно гр.д. № 1395/2013 г. е оставил без движение частна жалба на С. Р. против съдебен акт, постановен по същото касационно дело, с указание да представи в едноседмичен срок от съобщението доказателства, че е внесъл по сметка на Върховен касационен съд дължимата държавна такса от 15 лв.
Не е последвало изпълнение в срок и администриращият съд е върнал частната жалба с определение от 23.04.2014 г. Това определение е правилно.
Към частната жалба, предмет на настоящото производство, е представено доказателство, че Р. е внесъл дължимата държавна такса, но няма спор, че не е изпълнил изрично даденото му указание да представи в срока по чл. 262, ал. 1 ГПК и копието от банковото бордеро, удостоверяващо изпълнението.
При тези данни, точно е приложена разпоредбата на чл.275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ГПК. Точно изпълнение на даденото от съда указание е внасянето на посочената сума като държавна такса по сметка на ВКС, както и представяне на доказателства за плащането – чрез представяне на банковото бордеро лично, в канцеларията на съда, или изпращането му по пощата, което също трябва да е сторено в срока по чл. 262, ал. 1 ГПК. В случая, доказателствата за извършено плащане на държавната такса са представени по делото много след изтичане на преклузивния срок по чл. 262, ал. 1 ГПК, а съгласно чл. 100, ал. 3 ГПК, при неотстраняване на нередовността в указания срок, процесуалното действие се смята за неизвършено.
В заключение, обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 160/23.04.2014 г., постановено от състав на Върховен касационен съд, първо гражданско отделение, по гр.д. № 1395/2013 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: