О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 552
гр. София, 16.06.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2285 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. А. А. против решение № 179/09.02.2016 г., постановено по гр.д.№ 2779/2015 г. от V-ти граждански състав на Окръжен съд – Пловдив.
Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор.
С обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД е неоснователен. С решението си, съдът подробно е посочил какви процесуални действия е извършил първоинстанционният съд, какви доказателства е събрал първоинстанционният съд и какво е приел за установено въз основа на тези доказателства първоинстанционният съд, както и е отбелязал, че в резултат на всичко гореизложено, районният съд е приел за основателно възражението на ответницата за нищожност на предварителния договор поради нарушаване на забраната на чл.152 ЗЗД. Мотивите на въззивният съд, са състоят в извода, че се споделят тези изводи и на основание чл.272 ГПК се препраща към мотивите на районния съд.
В изложението на касационните основания, на първо място се поставя процесуалноправният въпрос относно задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви по спора и възраженията във въззивната жалба, въпреки възможността за препращане към мотивите на първоинстанционния съд, с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК. В тази насока се сочи противоречие в процедирането на окръжния съд със задължителна съдебна практика, отразена в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 268/2011 г. по гр.д.№ 191/2011 г. на ВКС, ІІ гр.отд. В това решение е възприето по правния въпрос, поставен от касатора, че разпоредбата на член 272 от ГПК предвижда,когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение,той мотивира своето решение,като може да препрати към мотивите на първоинстанционния съд.Това е една възможност,която се предвижда съгласно тази законова разпоредба и може да се използва само когато при потвърждаването на решението на първоинстанционния съд,фактическите и крайни констатации напълно съвпадат,а не само крайният резултат от решаващата дейност и последната е еднаква по обем и за двете инстанции,защото не са били посочени нови факти и не са били представени нови доказателства пред въззивния съд.Но и в този случай,макар и да препраща към мотивите на първоинстанционния съд,той изготвя собствени такива,като прави свои тези изводи на първата инстанция,с които обосновава изводите си по съществото на спора.Така предвидената от закона възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд,не дава основание на въззивния съд да откаже изобщо излагането на свои мотиви по съществото на спора,в които да даде отговор на направените пред него оплаквания. Налице е противоречие в процедирането от страна на въззивния съд с цитираното решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, поради което е налице и касационното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което е основание за допускане на касационното обжалване.
На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 262,70 лева за разглеждане на касационната жалба.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 179/09.02.2016 г., постановено по гр.д.№ 2779/2015 г. от V-ти граждански състав на Окръжен съд – Пловдив.
Указва на И. А. А. съдебен адрес [населено място], [улица] адв. Д.К. и адв. П. Д. да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 262,70 лева, като в едноседмичен срок представи доказателства за внасянето й, в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.