2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 552
гр. София, 18.07. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 470 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1 и с чл. 286, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу разпореждане (неточно посочено от жалбоподателя като определение) № 3973/10.05.2012 г., постановено по частно гр. дело № 727/2012 г. на Пловдивския окръжен съд. С него е върната частната касационна жалба с вх. № 8679/06.04.2012 г., подадена от същия жалбоподател срещу определение № 1013/26.03.2012 г., постановено по същото частно гражданско дело. За да постанови обжалваното разпореждане, въззивният съд е приел, че жалбоподателят не е изпълнил указанията за отстраняване на нередовностите на върнатата частна касационна жалба, а именно – за представяне на: точно и мотивирано изложение на касационните основания по чл. 284, ал. 1, т. 3 от ГПК, изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, два преписа от частната касационна жалба за останалите участници в производството и на документ за внасяне на дължимата държавна такса в размер 15 лв. по сметка на ВКС.
Частната жалба, по която е образувано настоящото частно производство пред ВКС, е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се излага единствено бланкетно оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и необосновано.
Ответникът И. И. В., в отговора си на частната жалба излага становище и съображения за неоснователност на жалбата; претендира и присъждане на разноските за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер 100 лв. за настоящото частно производство. Ответницата С. Т. В. не е подала отговор на частната жалба в срока за това.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
С разпореждане от 09.04.2012 г. въззивният съд е дал указания на жалбоподателя, в едноседмичен срок от връчване на съобщението, с писмена молба с преписи от нея да отстрани следните нередовности на подадената от него частна касационна жалба с вх. № 8679/06.04.2012 г., а именно – за представяне на: точно и мотивирано изложение на касационните основания по чл. 284, ал. 1, т. 3 от ГПК, изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК (като подробно са посочени общото и допълнителните основания по този текст и са дадени указания във връзка с тях), два преписа от частната касационна жалба за останалите участници в производството и на документ за внасяне на дължимата държавна такса в размер 15 лв. по сметка на ВКС
Съобщението, съдържащо горните указания на въззивния съд, е редовно връчено на жалбоподателя на 23.04.2012 г. – чрез пълномощника му по делото адв. М., което е надлежно удостоверено в разписката за това връчване. В рамките на предоставения му законоустановен едноседмичен срок, изтекъл в края на деня на 30.04.2012 г., жалбоподателят не е предприел никакви процесуални действия по делото и не е отстранил горните нередовности на подадената от него частна касационна жалба с вх. № 8679/06.04.2012 г.
Едва след изтичането на този преклузивен едноседмичен срок (а дори и след подаването на частната жалба, разглеждана в настоящото производство), с молба с вх. № 15882/13.06.2012 г. жалбоподателят е представил „изложение на основанията за допускане до касационно обжалване”. Като подадено след изтичането на посочения преклузивен процесуален срок, съгласно чл. 64, ал. 1 от ГПК това „изложение” не следва да се взема предвид от съда, включително от настоящата инстанция.
От горното следва, че тъй като жалбоподателят не е изпълнил в срок никое от законосъобразно дадените указания на въззивния съд за отстраняване на нередовностите на частната касационна жалба с вх. № 8679/06.04.2012 г., то въззивният съд правилно, на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 от ГПК, е върнал същата с обжалваното разпореждане № 3973/10.05.2012 г., поради което последното следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на настоящото частно производство, на основание чл. 81, във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК, жалбоподателят дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника И. И. В., претендираните и направени от последния разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер 100 лв. за настоящото частно производство.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3973/10.05.2012 г., постановено по частно гр. дело № 727/2012 г. на Пловдивския окръжен съд;
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на И. И. В. сумата 100 лв. (сто лева) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.