5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 918/2011 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 552
гр.София, 20.07.2012 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 918/2011 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. З. от [населено място] чрез процесуалния му представител адвокат Св.Г. от САК срещу въззивното решение на Добричкия окръжен съд № 158/22.11.2010 год., постановено по в.т.дело № 182/2010 год. в частта му, с която след частична отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение на Районен съд [населено място] № 91/02.07.2010 год. по гр.дело № 87/2009 год. въззивният съд е уважил предявеният от [фирма], [населено място] иск по чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД като е обявил за нищожен сключения на 22.10.2008 год. с нот.акт № 170, том VІІ, рег.№ 6963, дело № 1176/2008 год. договор за учредяване на договорна ипотека върху посочените в него седем броя недвижими имоти-собственост на ищцовото дружество, представлявано от пълномощника му В. З. в полза на ипотекарния кредитор [фирма], [населено място] за обезпечаване на вземане по договор за поръчка, сключен на 28.03.2008 год. между същите страни, след което съдът е отменил издадения нотариален акт.
Въззивното решение в посочената му част е обжалвано с касационна жалба и от втория ответник [фирма], [населено място], подадена от процесуалния му представител адвокат Св.Г. от САК.
Двете касационни жалби имат идентично съдържание. В тях се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че неправилно в противоречие с данните по делото окръжният съд е приел, че договорът за учредяване на ипотека е сключен без представителна власт, което е довело до неговата нищожност поради липса на съгласие, въпреки че пълномощникът В.З. е разполагал с такава власт по силата на даденото му пълномощно от управителя на [фирма] да представлява дружеството с право да сключва всякакъв вид разпоредителни сделки, включително учредяване на ипотеки върху негови имоти. В това си качество З. е сключил и сделките за придобиване на процесните имоти, които сделки не са оспорени от ищцовото дружество.
В изложенията си по чл.284, ал.3 ГПК към касационните жалби двамата касатори поддържат основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, като навеждат едни и същи доводи по поставените материалноправни въпроси: 1. Дали липсата на представителна власт при сключване на договора води до неговата нищожност поради липса на съгласие и в тази връзка се твърди – противоречие на обжалваното решение с постоянната практика на ВКС, изразена в приложените решения по гр.дело № 1638/2008 год. на ІV г.о.; по гр.дело № 5189/2007 год. на ІІ г.о.; по гр.дело № 2328/2008 год. на ІІ г.о. и гр.дело № 1864/2001 год. на ІV г.о., постановени по реда на отменения ГПК. 2. Как и от кого се взема решение за извършване на разпоредителни действия с имоти и вещни права върху тях, принадлежащи на дружество, чийто едноличен собственик на капитала е друго търговско дружество. Поддържа се, че по този въпрос е налице противоречива съдебна практика, позовавайки се на р.№ 335/10.09.2008 год. по в.гр.дело № 269/2008 год. на Пловдивския апелативен съд. Твърди се още, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационните жалби [фирма], [населено място] изразява становище, че не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни. В срока за отговор е подал насрещна касационна жалба по чл.287 ГПК срещу въззивното решение в частта му, с която окръжният съд е потвърдил първоинстанционното решение относно отхвърления евентуален иск за прогласяване нищожност на ипотеката поради липса на основание – чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД. Поддържа, че в тази част въззивното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, тъй като съгласно т.15 от ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС, при уважаване на главния иск съдът не се произнася по предявения евентуален иск.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационните жалби на двамата ответници по предявения иск и след проверка на данните по делото намира, че жалбите са подадени от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната им редовност, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва въз основа на изложените от касаторите доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото с въззивното решение в обжалваната му част Добричкият окръжен съд е отменил първоинстанционното отхвърлително решение в частта му относно главния иск и решавайки спора по същество е обявил за нищожен на основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД процесния договор за ипотека поради липса на съгласие за учредяването й. Анализирайки в цялост събрания по делото доказателствен материал решаващият съд е приел, че ипотеката върху процесните седем недвижими имоти на ищеца е учредена без да е взето решение от едноличния собственик на капитала на [фирма] за ипотекиране имотите на дружеството. Прилагайки разпоредбите на чл.137, ал.1, т.7 и чл.147, ал.2 ТЗ съдът е направил решаващия извод, че при едноличното О., решенията за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и обременяването им с вещни права се вземат от едноличния собственик на капитала, който решава въпросите от компетентността на общото събрание на дружеството, за което се съставя съответен протокол. В случая, с оглед данните по делото, такова решение може да вземе само ОС на съдружниците на датското дружество [фирма], което е учредител и едноличен собственик на капитала на [фирма]. Прието е също, че ответникът З./който се явява пълномощник на ищеца а не на датското дружество/ няма право да взема решения от името на ОС на собственика на капитала, поради което не следва да се обсъжда дали оттеглянето на пълномощията е валидно и достигнало ли е до знанието на упълномощения преди сключване на разпоредителната сделка.
При тези фактически данни поставеният от касаторите първи въпрос дали е нищожен поради липса на съгласие договор, който е сключен от лице без представителна власт-в случая е ирелевантен, тъй като от него не зависи изхода на спора. Това е така, защото видно от мотивите на обжалваното решение, решаващите изводи на съда за нищожност на договора за ипотека поради липса на съгласие – чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД се основават не на липсата на представителна власт на В. З. да подпише договора за ипотека като представител по пълномощно на [фирма], а на липсата на решение за учредяване на ипотеката взето от едноличния собственик на капитала-датското дружество „Селце ДК 1 АпС”. В тази връзка не следва да бъдат обсъждани доводите за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по този въпрос.
Релевантен за делото е вторият въпрос, който е идентичен и по двете касационни жалби – как и от кого се взема решение за извършване на разпоредителни действия с недвижими имоти и вещни права върху тях, принадлежащи на Е., чийто едноличен собственик на капитала е друго търговско дружество. По този въпрос, обаче, не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК предвид наличието на постоянна и непротиворечива практика на ВКС, включително и в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК. Съгласно постоянната съдебна практика, законно изискване към формиране на волята на търговеца за разпореждането с недвижими имоти и вещни права върху тях е наличието на надлежно решение на собственика на капитала. При дружествата с ограничена отговорност ОС е волеобразуващ орган на О. и то изразява съгласие по въпросите от неговата компетентност. При едноличното О. функциите на общото събрание се осъществяват от едноличния собственик на капитала, като последният сам решава всички въпроси от компетентността на ОС – чл.147, ал.2 във вр. с чл.137, ал.1 ТЗ. За да бъдат валидни решенията на едноличния собственик, те трябва да бъдат обективирани в съответната писмена форма. Управителят като представителен орган на дружеството би могъл въз основа на формираната воля от общото събрание за извършване на съответните разпоредителни сделки да упълномощи конкретно лице да сключи сделката от името на дружеството, но не и да взема сам решения, които са от компетентността на ОС на дружеството. В този смисъл са р.№ 67/09.07.2012 год. по т.дело № 341/2011 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о.; № 202/06.02.2012 год. по т.дело № 87/2011 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановени по реда на чл.290 от новия ГПК. В съответствие с действуващата нормативна уредба и цитираната съдебна практика на ВКС окръжният съд е приел, че в конкретния случай предвид данните по делото само общото събрание на датското дружество/О./, което е едноличен собственик на капитала на [фирма] може да вземе решение за учредяване на процесната договорна ипотека. Това не може да стори управителят на ищцовото дружество, още по-малко упълномощения от него В. З., поради което липсата на такова решение от ОС на О. води до нищожност на договора за ипотека поради липса на съгласие, в който смисъл е и обжалваното решение.
С оглед на изложеното, тъй като не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на постановеното въззивно решение, посочени в първоначалните касационни жалби, подадената насрещна касационна жалба от [фирма] не следва да бъде разгледана съгласно чл.278, ал.4 ГПК, включително и относно оплакването за недопустимост на въззивното решение в останалата му част, с която е оставено в сила първоинсвтанционното решение относно отхвърления евентуален иск, тъй като съдът следи служебно само за нищожността на постановеното решение. При този изход на делото в полза на ответника по касационните жалби следва да бъдат присъдени направените и поискани от него съдебни разноски за касационното производство в размер на сумата 7 258,87 лева адвокатско възнаграждение.
Водим от горното съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Добричкия окръжен съд № 158/22.11.2010 год., постановено по в.т.дело № 182/2010 год.
ОСЪЖДА В. Д. З. от [населено място], [улица] и [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплатят на [фирма] със седалище [населено място], [улица] сумата 7 258,87/седем хиляди двеста петдесет и о сем лева и 0,87 ст./лева съдебни разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: