4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 552
София, 21.10. 2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 4146/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 347 от 27.01.2014 г. по в. гр. д. № 998/2013 г. на Благоевградския окръжен съд е потвърдено решение № 5455 от 08.07.2013 г. по гр. д. № 1981/2010 г. на Благоевградския районен съд, с което е допусната делба на апартамент, находящ се в [населено място], [улица], ет. 2, ведно с 1/2 ид. ч. от тавана и мазето, при равни квоти по 1/2 ид. ч. за ищеца К. В. С. и ответницата Е. Л. И..
Срещу това решение е подадена касационна жалба от ответницата по иска. Жалбата е в срока по чл. 283 ГПК /предвид двукратното прекратяване на предоставената на съделителката правна помощ и разпоредбата на чл. 98, ал. 2 ГПК/, отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК и в нея е инкорпорирано изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е допустима.
Ответникът по касация и ищец К. В. С. е подал писмен отговор със становище, че касационно обжалване не следва да се допуска.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Предявен е иск за делба на апартамент, който е бил съсобствен при равни дялове между жалбоподателката и И. Л. И.. Последният се разпоредил със своя дял в полза на ищеца чрез договор за замяна, сключен с н. а. № 3/2010 г., като си запазил правото на ползване върху 1/2 ид. ч. от вещта. Възражението на ответницата по иска, сега касатор, че липсва годен обект за делба поради запазване от прехвърлителя на правото на ползване, е прието от въззивния съд за неоснователно, тъй като това не е критерий един обект да бъде предмет на делба. Жилището в разглеждания случай е самостоятелен недвижим имот по смисъла на чл. 111 ЗС и като такъв е годен обект на сделки и съдебни производства. Въззивният съд обсъдил и доводите в отговора на исковата молба и във въззивната жалба за нищожност на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД на договора за замяна поради заобикаляне на закона, предвид това, че жалбоподателката не била уведомена за замяната, че в жилището, където живее с прехвърлителя – нейн брат, той не е донасял компютър, нито по негови сведения е получавал суми, че фактически замяната не се е осъществила и следователно не е породила правните последици приобретателят да стане собственик, че договорът за замяна прикрива договор за покупко-продажба, поради което и на това основание е нищожен. Като посочил, че районният съд без никакви правни доводи е визирал в решението си единствено резултата от приключилото производство по гр. д. № 2705/2010 г. на Благоевградския районен съд по предявен от жалбоподателката иск за прогласяване нищожността на договора за замяна поради заобикаляне на закона, въззивният съд изложил собствени подробни мотиви защо приема, че липсва правен интерес от поддържането на част от възраженията за нищожност, а други са неоснователни.
При основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК жалбоподателката е поставила въпроса: запазеното от праводателя на ищеца ограничено вещно право на ползване пречка ли е по смисъла на чл. 34, ал. 1, предл. 2 ЗС за извършване на делба и обуславя ли недопустимост на иска за делба. Счита, че въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение са недопустими, тъй като съдът не е изследвал задълбочено материалноправните предпоставки за допускане до делба на спорния имот, а те не са налице. Посочва, че ако не се приемат аргументите за недопустимост, то е налице материална незаконосъобразност на обжалваното решение като отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 1 ГПК.
На следващо място се поддържа довод за постановяване на решението при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателката се позовава на Постановление № 1 от 13.07.1953 г. на Пленума на ВС относно мотивирането на съдебните актове, и предвид записаното в обжалваното решение за липсата на мотиви в първоинстанционния съдебен акт, сочи, че същият е невалиден и тази констатация задължава въззивната инстанция да приложи чл. 270, ал. 1 ГПК.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поддържано в разглеждания случай, възниква тогава, когато при неясни или противоречиви правни норми няма формирана съдебна практика по прилагането им или когато следва да се внесе промяна в установената практика, ако тя е неправилна или са се променили обществените условия, при което е създадена и се налага осъвременяването й. Нито една от тези хипотези не е налице по отношение нормата на чл. 34, ал. 1 ЗС, според която всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. Такива случаи, когато делбата не може да се допусне въпреки наличието на съсобственост, са посочени както в нормативната уредба – например в чл. 38, ал. 3 ЗС по отношение делбата на общите части на сгради – етажна собственост, така и в редица решения на Върховния съд и на Върховния касационен съд, с които е формирана трайна и последователна съдебна практика, включително и задължителна по смисъла на т. 2 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС – например Постановление № 2/1982 г. на Пленума на ВС, според което не се допуска делба на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които могат да бъдат обект на собственост и които са изключени от съсобствеността, а принадлежат на отделни съсобственици на парцела; на парцели, в които е изградена етажна собственост, и други. Не съществува законова забрана да се дели съсобствен имот, върху който има учредено вещно право на ползване – така, решение № 56 от 28.04.2014 г. по гр. д. № 4851/2013 г., решение № 187 от 10.07.2014 г. по гр. д. № 1300/2014 г., двете на ВКС, І-во г. о., по чл. 290 ГПК. Делбата на такъв имот не е и несъвместима с естеството и предназначението му. Съгласно чл. 56, ал. 1 ЗС правото на ползуване включва правото да се използува вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея без тя да се променя съществено. Следователно, съдържанието на това ограничено вещно право покрива правомощието на собственика да ползва и да си служи с вещта. Всички останали правомощия, произтичащи от съдържанието на правото на собственост, са на титуляра на правото на собственост, а сред тях е и правото да се иска делба в случай, че обременената с право на ползване вещ е съсобствена. Не съществува и вероятност съдът в двете инстанции, като е допуснал делба на съсобствения апартамент, обременен с право на ползване в размер на 1/2 ид. ч. в полза на праводателя на ищеца, да е постановил недопустимо решение, нито се разкрива наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за произнасяне по въпроса дали в разглежданата хипотеза е налице пречка за допускане на делбата.
Във втория поставен въпрос жалбоподателката поддържа довод за нищожност и обосновава приложението на чл. 270, ал. 1 ГПК спрямо решението на първоинстанционния съд. Предмет на касационна проверка, обаче, е въззивното решение, което е подробно мотивирано и изразената в него правораздавателна воля е ясно и разбираемо формулирана. Поради това не е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно и следователно и по този въпрос не се констатира основание за допускане на касационната жалба за разглеждане по същество.
Изхождайки от съображенията на жалбоподателката при поставяне на първия правен въпрос, настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че липсата в решението на изричен диспозитив за учредено върху делбения имот вещно право на ползване, следва да се обсъди от пърноинстанционния съд от гледна точка приложението на чл. 247 ГПК.
В обобщение на изложеното, не са налице поддържаните от жалбоподателката предпоставки за допускане на касационно обжалване, водим от което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 347 от 27.01.2014 г. по в. гр. д. № 998/2013 г. на Благоевградския окръжен съд.
Изпраща делото на Благоевградския районен съд за произнасяне по реда на чл. 247 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: