О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№552
С. 22.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 964/2011 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. К. А. и А. Д. А., подадена от процесуалния им представител адв.Б. М. против определение № 13215 от 13.06.2011 г. по ч. гр. д. № 5950/2011 г. на Софийски градски съд. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане от 24.01.2011 г. по гр.д.№ 48 917/2009 г. на Софийски районен съд, 39 състав, с която депозираната от частните жалбоподатели въззивна жалба срещу решението от 11.08.2010 г., постановено по същото дело е върната като просрочена.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение по съображения, че срокът за обжалване на първоинстанционното решение започва да тече от датата на постановяване от същия съд на съдебния акт от 14.12.2010 г., което според жалбоподателите имал характера на допълнително решение, а не на решение за отстраняване на очевидна фактическа грешка, както неправилно било прието с въззивното определение.
Представено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е аргументирано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите 1./ кога и по какви въпроси съдът се произнася по реда на чл.247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка, съответно по реда на чл.250 ГПК за допълване на решението при пропуск на съда да се произнесе поцялото искане. В подкрепа на твърдението за разрешаването им от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС се цитират множество съдебни актове, постановени от отделни негови състави по реда на чл.247 и 250 ГПК.
Ответникът ЗК „Л. И.” възразява срещу допустимостта на касационното обжалване по подробно изложени в писмения му отговор по чл.276, ал.1 ГПК съображения.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е редовна.
За да потвърди разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на подадената срещу решението му въззивна жалба, съдът възприел изводите му, че същата е просрочена, тъй като съобщението за постановяването е връчено на 20.09.2010 г. и съобразно правилото на чл.60, ал.4 ГПК срокът за обжалването му е изтекъл на 05.10.2010 г. Като неоснователен е преценен довода на частните жалбоподатели, че началото на срока е започнал да тече от 14.12.2010 г., с което първоинстанционният съд допълнил по реда на чл.250 ГПК постановеното от него решение в частта досежно претендираната от застрахователното дружество законна лихва върху търсеното с иска застрахователно обезщетение, считано от датата на деликта. В тази връзка е изложено, че постановеният съдебен акт, с който те свързват началото на срока по чл.259, ал.1 ГПК, няма характера на допълнително решение, тъй като на първо място не се касае до отделна самостоятелна претенция, а се касае до законна последица от уважаване на иска, като освен това е изтъкнато, че по това искане съдът е формирал в мотивите си воля по него, но пропуска да я отрази в диспозитива си е бил отстранен по реда на чл.247 ГПК.
Въззивното определение не следва да се допуска до касация.
Настоящата инстанция намира, че критериите за разграничаване на хипотезите по чл.247 и чл.250 ГПК са ясно посочени в същите правни норми и поставеният въпрос, макар и да има обуславящо значение за правилното разрешаване на делото, не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, вкл. задължителната такава, според която очевидна фактическа грешка е налице тогава, когато отстраняването й не се изразява в постановяване на ново решение като резултат на решаваща мисловна дейност на съда, а се поправя допусната техническа грешка, която може да се изрази, както е в конкретния случая, в пропуска да отрази в диспозитива на съдебния акт формираната в решаващите му мотиви воля. Именно в посочения смисъл е и постановеното от въззивния съд определение, с което като е съобразен направения в първоинстанционното решение извод, че застрахователят дължи лихви върху главницата от деня на отправената до него покана за изпълнение, а не от деликта, е приел, че с постановеното на 14.12.2010 г. съдът не е извършил допълване на решението си по реда на чл.250 ГПК, а е отстранил очевидна фактическа грешка, а то важи с обратна сила и заедно с поправеното решение представляват едно цяло.
Поставеният въпрос не е от значение и за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради яснотата на правните норми и правилното му разрешаване от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 13215 от 13.06.2011 г. по ч. гр. д. № 5950/2011 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: