ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 552
София, 23. април 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 478 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 244/02.10.2014 на Ловешкия окръжен съд по гр.д. № 386/2013, с което е потвърдено решение № 141/08.05.2012 на Ловешкия районен съд по гр.д. № 1361/2012, с което е уважен предявеният иск по чл. 135 ЗЗД.
Недоволни от решението са касаторите Н. П. Ч. и М. В. Ч., представлявани от адв. В. Н. от ЛАК, които го обжалват в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за наличието на увреждане, когато длъжникът притежава друго секвестируемо имущество, достатъчно да удовлетвори кредитора, който (въпрос) има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата [фирма], представлявана от юрк. И. Ц. я оспорва, като счита, че въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че увреждането са състои в затрудняването на кредитора да се удовлетвори, като е без правно значение притежава ли длъжникът друго имущество и на каква стойност.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въвззивната инстанция не е под 5.000,00 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответниците имат непогасено задължение по договор за банков заем към ищеца и с оспорваната сделка са подарили недвижим имот на сина им. С това те затрудняват удовлетворението на кредитора, като е без значение какво друго имущество те притежават. Също без значение е, че към момента на изповядането на сделката кредитът не е обявен за предсрочно изискуем. Извършването на погасителни вноски след обявяването на предсрочната изискуемост е без значение, ако има непогасен остатък.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставеният правен въпрос обуславя решението по делото но въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че при павловия иск увреждането са състои в затрудняването на кредитора да се удовлетвори принудително, като е без правно значение притежава ли длъжникът друго имущество и на каква стойност.
На ответника по касацията по касацията [фирма], следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1.000 лева, както се претендира.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 244/02.10.2014 на Ловешкия окръжен съд по гр.д. № 386/2013.
ОСЪЖДА Н. П. Ч. и М. В. Ч. от Л. да заплатят на [фирма], сумата 1.000 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.