О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 552
София, 29.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 473/2012 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Подадени са частни касационни жалби от Г. Г. Х. – А., в лично качество и като законен представител на А. А. А., действаща чрез адв. Ж. Д., против определението от 11.05.2011 г. по ч.гр.д. № 398/2011 г. на Софийски градски съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска неговата отмяна.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към частните жалби се сочи, че въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по въпроса: след прекратяване на брака с развод налице ли е правен интерес за бившия съпруг да атакува на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 23 СК/ отм./сделката, с която другият съпруг се е разпоредил по време на брака с имот, негова лична собственост, представляващ единственото семейно жилище. Поддържа се, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с незадължителна практика на ВКС, както и че същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответницата Т. Б. Р. в писмен отговор изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателите основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид:
Данните по делото сочат, че ищцата Г. Г. Х. – А. и първият ответник – А. И. А., починал в хода на процеса и заместен от своя наследник по закон- синът му А. А. А., са бивши съпрузи, чийто брак към момента на предявяване на иска по чл. 23 СК/ отм./ е бил прекратен. Твърдяла е, че по време на брака, съпругът й се е разпоредил с единственото семейното жилище, негова лична собственост, без нейно съгласие и без да е било дадено разрешение от съд, като е продал 1/2 ид. част на втората ответница- Т. Б. Р.. Предявила е иск за обявяване на сделката за недействителна по отношение на нея , като сключена в нарушение на закона- чл. 23 СК/ отм./. Производството по делото е прекратено от първоинстанционния съд поради недопустимост на предявения иск.
С обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частната жалба от Г. Г. Х.- А. против прекратителното определение на Софийски районен съд. Прието е, че жалбоподателката е предявила иск по чл. 23 СК/ отм./ след като бракът с разпоредилия се със жилището съпруг- собственик, е бил прекратен. Изложени са съображения, че легитимиран да предяви иск по чл. 23 СК/ отм./ е само съпругът- несобственик, който не е дал съгласие за разпореждането, и след като ищцата вече няма качеството “съпруг” по смисъла на закона, тя няма и правен интерес да атакува сделката, тъй като това не би довело до никаква промяна в нейната правна сфера.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по поставения от жалбоподателите правен въпрос дали след прекратяване на брака с развод е налице правен интерес за бившия съпруг да атакува на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 23 СК/ отм./сделката, с която единият съпруг се е разпоредил по време на брака с имот, негова лична собственост, представляващ единственото семейно жилище. Цитираната в частните жалби съдебна практика/ решение № 740 от 28.10.2009 г. по гр.д. № 629/08 г. на ІІІ г.о. на ВКС; решение № 324 от 19.02.1999 г. по гр.д. 0 7/98 г. на ІV г.о. на ВКС; решение № 1083 от 24.10.1991 г. по гр.д. № 866/91 г. на І г.о. на ВС и решение № 1115 от 20.10.2008 г. по гр.д. № 4475/07 г. на ІІ г.о. на ВКС/, макар и касаеща тълкуването на чл. 23 СК / отм./, е неотносима към този въпрос, тъй като нито едно от тези решения не третира процесуалните предпоставки за предявяване на иск по чл. 23 СК/ отм./- процесуална легитимация, правен интерес и пр.
Поставеният от жалбоподателите правен въпрос не е и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по него има формирана съдебна практика по чл. 290 ГПК /решение №98 от 15.03.2011 г. по гр.д. № 659/2010 г. на ІІІ г.о. на ВКС и решение № 404 от 10.01.2012 г. по гр.д. № 1720/2010 г. на ІІІ г.о. на ВКС/, която приема, че в хипотезата на чл. 23 СК / отм./ разпореждането със семейното жилище, извършено от съпруга – собственик без съгласието на другия съпруг, поражда правно действие между страните по договора, но е непротивопоставимо на съпруга, който не е дал съгласие, т.е. по отношение на този съпруг договорът е относително недействителен. На тази недействителност може да се позове само съпругът- несобственик, но не и наследниците на съпруга, страна по договора, тъй като в качеството на негови универсални правоприемници, те са обвързани от действието му. По отношение на правния интерес е прието, че такъв е налице за недалия съгласие съпруг докато бракът не е прекратен, предвид обусловеното от брачната връзка право на съпруга- несобственик да живее в семейното жилище, а при развод или унищожаване на брака – да иска предоставянето му за ползване. В същия смисъл е и даденото от въззивния съд разрешение.
По тези съображения въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 11.05.2011 г. по ч.гр.д. № 398/2011 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: