3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 552
С. , 29.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 484/2010 г.
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 22.02.2010 г. по гр.д.№ 7870/2009 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 25.03.2009 г. по гр.д.№ 15734/2008 г. на Софийски районен съд, 32 с-в. С последно е признато за установено по иск на Н. Р. Б. срещу [фирма] с правно основание чл.124 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата 1 239.09 лв., представляваща неплатена цена за консумирана електрическа енергия за периода м.февруари 2008 г. – 14.05.2008 г. като потребител с абонатен № [ЕГН].
В касационната жалба се поддържат доводи за наличие на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на решението като неправилно.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за достъп на решението до касация по „въпрос, касаещ основанието за възникване на спорното вземане, представляващо корекция в сметките за електроенергия за изминал период от страна на елетроразпределителното дружество, както и има ли право електроразпределителното дружество на едностранна корекция в сметките на потребителите за изминал период”, който въпрос бил противоречиво разрешаван от съдилищата. Представено е решение от 20.01.2010 г. по гр.д.№ 4014/2009 г. на СГС, ІІ-Б състав, но без данни да е влязло в сила.
Ответникът по касация Н. Р. Б. по реда на чл.287, ал.1 ГПК оспорва допустимосттта на касационното обжалване и моли за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение е прието, че измервателното средство се намира извън границите на имота на абоната и се заключва от ответника, поради което той е този, който следва да упражнява контрол върху неговата изправност. От това е направен извод, че неправилното отчитане на електроенергията поради липсата на пломби на входящия предпазител и междинен клеморед не е резултат на упражнено от ищеца неправомерно въздействие върху измервателното устройство и следователно не е налице основание за ангажиране на отговорността му. Освен това според съда клаузата на т.25 от Общите условия, с която се въвежда обективна отговорност на потребителя за неизмерване на електроенергията противоречи на чл.82 ЗЗД, поради което е прието, че в тази му част договорът е нищожен.
Настоящият състав намира, че не е налице поддържаното основание за достъп на въззивното решение до касация.
Видно от съобразителната част на обжалваното решение, въззивният съд не е взел отношение по въпроса разполага ли електроразпределителното дружество със законовото право да извършва едностранна корекция в сметките на потребителите за изминал период, доколкото съществуването на вземането му е отречено по съображения за договорена в противоречие с правовия ред – чл.82 ЗЗД обективна отговорност на потребителя. Служебно известни на настоящия състав са обаче решение № 165 от 19.11.2009 г. по т. д. № 103/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 104 от 5.07.2010 г. по гр. д. № 885/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 26/04.04.2011 г. по т. д. № 427/2010 г. на ВКС, II т. о., и решение № 189 от 11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ВКС, II т. о., постановени по реда на чл. 290 от ГПК, с които е даден отрицателен отговор на този въпрос, като същевременно с това в тях е изразено категоричното становище, че коригирането на сметките само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия противоречи на регламентирания в чл. 82 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо начисляването й, ако не е доказана причинна връзка с виновното поведение на потребителя.
Даденото от въззивния съд разрешение по посочения въпрос е съобразено изцяло с цитираната съдебна практика, като за пълнота на изложението следва да се изтъкне, че касаторът не доказва наличието на сочената от него допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, доколкото невлезлите в сила решения, каквото е представеното от него, не формират съдебна практика.
По изложените съображения следва да се откаже достъпът на въззивното решение до касация поради отсъствието на законовите изисквания на чл.280, ал.1 ГПК.
Съобразно изхода на делото на ответника по касация следва да се присъдят разноски за производството в размер на 400 лв.
Водим от горното състав на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.02.2010 г. по гр.д.№ 7870/2009 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Н. Р. Б. разноски по делото в размер на 400 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: