О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 552
София, 05.07.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.146 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №1229 от 01.11.11г. по гр.д.№504/11г. на Варненския окръжен съд, след частична отмяна на решение №3697/21.12.07г. по гр.д.№1579/06г. на Варненския районен съд, е отхвърлен предявеният от Б. П. Т. и П. П. Р. срещу [фирма] В. иск по чл.108 от ЗС за предаване владението върху реална част от ПИ 289 с площ от 2500 кв.м., заедно с намиращите се в спорната част сгради.
В. съд е приел, че процесният имот е бил отчужден през 1958г. от наследодателя на ищците по реда на З. за нуждите на ДП-„Топливо” В., а с решение по адм.д.№507/96г. на Варненския окръжен съд отчуждаването е отменено. Възстановеният имот попада в по-голям терен с площ от 10 000 кв.м., отреден по действащия план за [фирма]. За този по-голям терен през 1999г. дружеството се е снабдило с нотариален акт за собственост по документи, установяващи приватизационна сделка. След 2000г. дружеството е изградило и намиращите се в спорното място магазини и аптека. Прието е за установено, че по З. от 1963г. спорният имот попада в терен, отреден за Д. „Топливо”. Според Генералния план от 1974г. имотът е част от по-голям терен, отреден за кооперирани гаражи. По кадастралния план от 1985г. този имот е записан в разписния лист като имот на „А.-А.”, клон №8. В плана от 1985г. е отразена и съществуващата в съседство масивна сграда – ремонтно хале с площ от 1025 кв.м., част от която попада в процесния имот. Според „Генерален план за 100 автомобила на А. – клон №8”, изработен през 1980г., теренът е предназначен за строеж на сгради на автостопанството. Към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ по З. и др. в имота са съществували масивна стоманобетонна сграда, автомивки, сграда със сигнатура МЖ и ограда. Строителството е извършено съобразно билет за строеж №33/1973г. и №162/1975г.
Към тези данни следва да се добави и необсъденият от въззивния съд А. от 1963г., според който теренът е предоставен на Д. „Търговия на едро”- отдел Транспорт, както и ПМС №2/1976г., с което имотът се предава на „А.” В..
При тези данни въззивният съд е приел, че ищците не са собственици на спорния имот, въпреки позитивното решение по адм.д.№507/96г. на Варненския окръжен съд, с което той им е възстановен. След упражняване на косвен съдебен контрол за законосъобразност на това решение е прието, че не са били налице предпоставките на З. по З. и др. за отмяна на отчуждаването, тъй като върху спорния имот е било проведено мероприятие на държавата, което не позволява възстановяване на собствеността. Касае се за едно комплексно мероприятие, което засяга не само спорния имот, но и съседни имоти, затова то следва да се разглежда като едно цяло, а не само доколко засяга конкретно спорния имот.
Касационна жалба срещу въззивното решение са подали ищците. Те считат, че преценката на въззивния съд за незаконност на реституцията се основава на ненаведено от ответника възражение за комплексен характер на проведеното мероприятие на държавата; че не са съобразени указанията на ВКС, дадени с отменителното решение по чл.290 от ГПК; че решението се основава на недопустими съгласно чл.218з, ал.3 от ГПК /отм./ доказателства; постановено е в нарушение на материалния закон; чл.188, ал.1 от ГПК /отм./ и е необосновано.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК по следните въпроси:
1. За забраната на чл.218з, ал.3 ГПК /отм./ за представяне на допълнителни доказателства при повторното разглеждане на делото от въззивния съд след отменително решение на ВКС, когато тези доказателства не са за новооткрити или новонастъпили обстоятелства. Въпросът се поставя по повод протоколно определение на въззивния съд от 10.10.11г. за приемане на допълнителни писмени доказателства. Според жалбоподателите по този въпрос въззивният съд е действал в противоречие с ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, както и решения на тричленни състави – решение №22 от 05.04.02г. по гр.д.№469/01г. на ІІІ ГО и решение №734/27.10.08г. по т.д.№373/08г. на ТК, ІІ ТО.
2. Допустимо ли е съдът, извършвайки косвен съдебен контрол за законосъобразност на реституционно решение по чл.4 З. по З. и др., да подлага на преценка даден аспект на това решение, без изрично насрещно възражение на насрещната страна по спора. По този въпрос въззивното решение влизало в противоречие с ТР №6/10.05.06г. на ОСГК на ВКС и решение №244 от 15.05.10гг. по гр.д.№60/09г. на ІІ ГО, постановено в производство по чл.290 от ГПК, както и с решение №1905 от 01.02.02г. по гр.д.№1596/01г. на ІV ГО.
3. Следва ли съдът да обсъди с решението всички доказателства и доводи на страните по спорните между тях въпроси и обстоятелства. По този въпрос въззивното решение влизало в противоречие с решение №296/20.06.06г. по т.д.№865/05г. на ТК, ІІ ТО и решение №576/24.11.08г. по т.д.№311/08г. на ТК, І ТО.
4. „Съобразно с указанията на ВКС в отменителното решение по съдържанието на чл.2 З. по З. и др., че пречка за реституцията е започването към датата на влизане в сила на закона само на онова благоустройствено мероприятие, за което имотът е бил отчужден или за което е бил преотреден и за което е било издадено строително разрешение, съдът следваше да се произнесе по принципния въпрос законно ли е мероприятие, ако за провеждането му няма отреждане по действащия към момента на изпълнението му застроителен и регулационен план”. Като оставил без внимание въпроса за отреждането на терена при преценката дали извършеното строителство е законно, съдът е постановил решението си в противоречие с решение №589 от 23.06.09г. по гр.д.№328/08г. на ІІІ ГО
Ответникът в производството [фирма] оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допустимост на касационното обжалване.
В. решение не противоречи на посочената от жалбоподателите практика на ВКС по първия въпрос, свързан с прилагането на чл.218з, ал.3 от ГПК /отм./. Действително, съдът е основал решението си на билет за строеж №162/1975г. и проектите към него, които са приети при повторното разглеждане на делото от въззивния съд, след отменително решение на ВКС. В това отменително решение обаче е дадено указание да се допусне експертиза, която да отговори на въпроса съществували ли са постройки в процесния имот към момента на влизане в сила на З. по З. и др. и имало ли е издадени разрешения за строеж на тези постройки преди влизане в сила на реституционния закон и ако е имало – на чие име. В изпълнение на тези указания въззивният съд е допуснал експертиза и вещите лица изрично са се позовали на няколко билета за строеж от 1973г., както и на въпросния билет за строеж №162/01.08.75г. за авторемонтната работилница. Самият билет за строеж представлява доказателство, което по смисъла на закона е „за проверка на събраните доказателства”. Съдът е могъл да изгради извода си за законност на строителството директно въз основа на заключението на вещите лица, а приложените към това заключение писмени доказателства, включително въпросното строително разрешение, само илюстрират верността на това заключение. Приемането на това строително разрешение като доказателство по делото и обсъждането му в мотивите на обжалваното решение не представлява процесуално действие, което да сочи на противоречие с посочената практика по чл.218з, ал.3 от ГПК /отм./. В Тълкувателно решение №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС са дадени принципни разяснения по прилагането на чл.218з, ал.3 от ГПК /отм./., на които обжалваното въззивно решение не противоречи, а случаите, предмет на решение №22 от 05.04.02г. по гр.д.№469/01г. на ІІІ ГО и решение №734/27.10.08г. по т.д.№373/08г. на ТК, ІІ ТО, не разкриват сходство с настоящия, което да сочи на противоречиво прилагане на закона.
По втория процесуален въпрос също не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допустимост на касационното обжалване. В настоящия случай ответникът по предявения иск е оспорил материалната законосъобразност на решението на административния съд за отмяна на отчуждаването на процесния имот, с което се легитимират ищците, като е възразил, че не са били налице условията на чл.2 от З. по З. и др., съгласно който отмяна на отчуждаването могат да искат лицата, чиито незастроени недвижими имоти са били отчуждени, ако върху имотите не е започнало фактическо строителство към момента на влизане на закона в сила. Уточнил е, че процесните 2500 кв.м. са част от недвижим имот, ограден изцяло, представляващ автомобилен сервиз за тежкотоварни камиони и автобуси с прилежаща паркингова площ и обръщач. Макар да не се говори изрично за комплексно мероприятие, възражението сочи именно такова мероприятие, което засяга не само процесния имот, а по-голям терен, който е ограден и върху който проведено мероприятие на държавата. В. съд е бил длъжен да се произнесе по това възражение и той е сторил това изцяло в съответствие с възражението. Постановеното от него решение не противоречи на ТР №6/10.05.06г. на ОСГК на ВКС, в което се разисква възможността да се упражнява косвен съдебен контрол за законосъобразност на актовете, с които е допусната реституция по З. по З. и др. То не противоречи и на решенията на тричленни състави на ВКС – решение №244 от 15.05.10г. по гр.д.№60/09г. на ІІ ГО, в което се сочи, че съдът е обвързан от рамките на оспорването на реституционното решение, както и с решение №1905 от 01.02.02г. по гр.д.№1596/01г. на ІV ГО, чийто акцент е в това, че съдът не може да изненадва страните с решението си и едва с него да посочва кои въпроси са съществени за спора.
Третият въпрос е поставен във връзка с виждането на жалбоподателите, че въззивният съд е нарушил чл.188, ал.1 ГПК /отм./. В действителност при постановяване на решението съдът е спазил тази разпоредба и по този начин е действал в съответствие с практиката на ВКС по посочения текст, включително и с посочените две решения на ВКС, ТК.
Формулировката по т.4 не съдържа правен въпрос, по който може да се допусне касационно обжалване, а представлява оплакване за неправилност на въззивното решение, което не може да се разглежда в настоящата фаза на касационното производство. Ако се приеме, че въпросът се състои само в това дали е законно мероприятие на държавата, ако за провеждането му няма отреждане по действащия към момента на изпълнението му застроителен и регулационен план, този въпрос не е съществен по настоящото дело, предвид данните за преотреждане на спорния имот за други нужди, различни от тези, за които е отчужден – протокол №47 от 21.12.72г. на С., свързан с А. №11473/22.04.72г.; ПМС №2/02.02.1976г., както и генералните планове на З. В. от 1974г. и 1980г.
И на последно място – жалбоподателите не са формулирали въпроси по посоченото от тях основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1229 от 01.11.11г. по гр.д.№504/11г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: