1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 552
[населено място], 05.07.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №1007 /2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на Д. Д. М. и Ш. Е. Р. МакКонър, граждани на Обединено Кралство Великобритания и С. И., чрез адв. В. Д. срещу решение от №1403 от 28.07.2011г. по гр.дело №707/2011г. на САС, гражднско отделение, 8 състав. Касаторите искат отмяна на решението като неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост. В изложението на основанията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържат критериите за селекция на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси : 1.учредителната договорна ипотека представлява ли сделка от категорията на посочените в чл.4.2 във вр. с чл.4.1 от процесния договор ; 2.има ли правновалидно значение фактът дали към момента на учредяване на ипотеката същата пряко уврежда интереса на купувача по предварителния договор или създава потенциална заплаха за правната му сфера за в бъдеще; 3. следва ли решаващите изводи на съда да се базират на съображение за отсъствие на доказателства от страна на касатора за реално увреждане на неговите интереси, както и отсъствие на пречки за последващо точно изпълнение на договора от продавача, основани на нотариално прехвърляне на процесния апартамент без тежести, като тези съображения да водят съда до извода договорното неизпълнение от страна на ответника по касационната жалба/ нарушение на чл. 4.2 от договора/ не може да се квалифицира като увреждащо интересите на продавача – касатор; 4.допустимо ли е решаващия състав при тълкува на процесния договор на осн. чл.20 ЗЗД да подмени волята на страните, обективирана в същия със своя, като по този начин се стигне до изменение на договора.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], чрез процесуалния си представител адв. С. Г. е депозирал писмен отговор по чл.287 ГПК. В отговора е изразено становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване поради отсъствие на предпоставките по чл.280, ал.1, ГПК и за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на направените по делото разноски. С допълнителна молба вх. № 5606/ 4.06.2012г. ответникът по касация представя платежно нареждане за внесен адвокатски хонорар, списък на разноските по чл.80 ГПК и извлечение от сметка на адвокатско дружество “Г. и Партньори” за постъпило плащане на адвокатското възнаграждение.
Третото лице помагач [фирма] не заявява становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право при наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК . От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
Д. МакКонър и Ш. Е. Р. МакКонър са предявили против [фирма] – София искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за заплащане на сумата 46 270 евро или левова й равностойност от 90 496.25 лв., претендирана като платена на отпаднало основание цена по развален предварителен договор от 2006 г. за покупко – продажба на недвижим имот апартамент № В224, Комплекс „Аслен Х.” в землището на [населено място]. С решение № 5854/13.12.2010г. искът е отхвърлен от СГС като неоснователен. За да потвърди решението на първоинстанциония съд, Софийският апелативен съд е приел, че заявеното от ищеца с нот. покана едностранно разваляне на предварителния договор не е породило желания от ищците правен резултат, тъй като не е налице неизпълнение след като от продавача не е поемано задължение за представяне на документи за собственост и удостоверение, че имотът е чист от тежести преди нотариалното изповядване на сделката. Съставът е счел, че фактът на липса на писмено съгласие на купувача за обременяване на имота с тежест / учредяване на договорна ипотека, за което спор по делото няма/ сам по себе си не поражда за него право да развали предварителния договор, тъй като систематичното и логическо тълкуване на клаузата на чл.4.2 на предварителния договор изисква освен липсата на съгласие и сключената сделка да уврежда интереса на купувача. Направен е извод, че по аргумент на противното от чл.4.1, б.”б”, страните са предвидили възможност при прехвърляне на собствеността на апартамента, имотът да е обременен с тежести, при условие че не се увреждат интересите на купувача, същото това условие следва да бъде налице и при тълкуване на чл.4.2 от договора. Изложен е довод, че както в нотариалната покана и в исковата молба, така и в хода на процеса купувачите не установяват с какво ипотеката уврежда интересите им, както и за по етапното заличаване на ипотеката при прехвърляне на собствеността върху съответния конкретния обект, което предполага изпълнение на задължението на купувача за изплащане на остатъка от цената. Направен е обобщаващия извод, че фактът, че договорната ипотека е учредена без писменото съгласие на купувача, не е достатъчно основание за упражняване на потестативното право за разваляне на предварителния договор. Тъй като предварителния договор не е развален, не е отпаднало и основанието за даването на сумите.
Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси са относими към предмета на конкретното дело, но са от значение за правилността на въззивното решение. Първият от въпросите / т.1/ не е обуславящ изхода на спора и поради това не е налице основния критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като за въззивия съд не е имало спор, че сключването на договорна ипотека попада в сделките по чл.4.1 от договора. Въпросите /1, 2 и 3/ от Изложението се отнасят до извършената от съда преценка по повод съдържанието на обективираните в чл.4.2 и чл.4.1, б.”б” от предварителния договор клаузи, на обосноваността и законосъобразността на възприетите в резултат на тяхното тълкуване изводи, и по конкретно, че потестативното право за едностранно разваляне на договора ще настъпи, ако е налице увреждане на интереса на купувача. Тъй като отговорът на въпросите е изцяло в зависимост от извършената от съда преценка на доказателствата и на даденото тълкуване на две от клаузите в сключения между страните предварителен договор, те не могат да послужат като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, в каквато насока са и указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Доводите на касаторите по неправилната преценка на доказателствата по делото, вкл. и по тълкуването на клаузите на предварителния договор от съда по същество са относими към поддържаните основания за неправилност и е недопустимо да се преценяват в производството по чл. 288 ГПК. По тези въпроси допълнителен аргумент за недопускане на касационното обжалване е липсата на твърдените от касатора допълнителни предпоставки, специфични за основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Касаторът не е посочил съдебна практика задължителна за съдилищата, на която да противоречи въззивното решение, както и съдебна практика в която противоречиво да се разрешава правния въпрос. Твърдението че правните въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото не е обуславя извод за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради липсата на аргументи относими към разрешението по тълкуването на закона в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС.
Четвъртият от въпросите е от значение за правилното решаване на делото, но не е налице противоречие с решение №81 по т.д. № 761/2008г. на ВКС, ТК постановено по реда на чл.290 ГПК и относно разрешения в него правен въпрос, че на тълкуване по реда на чл.20 ЗЗД подлежи само неясната договорна клауза, по която е налице спор между страните, като съдът е задължен да се съобрази с обективната воля на страните, а не с тяхната предполагаема воля. С решението е прието, че въззивният съд не се е съобразил с изявената воля на страните за началния момент на вземанията, произтичащи от прекратен договор за наем, а с предполагаема такава, а по конкретното дело спорът е дали учредената без съгласието на купувача ипотека уврежда интересите на кредитора и с оглед на това за правото за едностранно разваляне на предварителния договор от купувача.
Произнасянето на въззивния съд не противоречи на решение № 559 по гр.дело №1724/92г. на ВС поради липсата на обективен идентитет – за историческото тълкуване на термин в нотариален акт за прехвърляне на вещно право, което не е съществувало по закон. Постановените определения по чл.288 ГПК не формират съдебна практика според приетото в т.1 на ТР № 2 по т.д. №2/2010 г. на ОСГТК на ВКС. В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Не е налице и кумулативната предпоставка на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК доколкото по тълкуването и приложението на чл.20 ЗЗД има установена съдебна практика, вкл. и по чл.290 ГПК, която е задължителна за съдилищата.
С оглед на изхода на касационното обжалване в полза на ответника ще следва да се присъдят разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК в размер на 2000 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1403/28.07.2011г., постановено по в.гр.дело №707/2011 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, осми състав.
ОСЪЖДА Д. Д. М. и Ш. Е. Р. МакКонър, граждани на Обединено Кралство Великобритания и С. И. да заплатят на [фирма] – София разноски 2000 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: