6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 552
гр. София,06.08.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 31 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ГРИЙНЛАЙФ МЕНИДЖМЪНТ” ЕАД, представлявано от адв. М. А., срещу решение № 1453 от 22.06.2017г. по в.гр.д. № 1483/2017г. на САС в частта, в която, след частична отмяна на решение № 9226 от 20.12.2016г. по гр.д № 5999/2015г. на СГС, „ГРИЙНЛАЙФ МЕНИДЖМЪНТ” ЕАД е осъдено да заплати на М. М. Н. сумата 90 000 евро, ведно със законната лихва за забава от 27.02.2015г. до окончателното й изплащане и сумите 13 083,02 лева – разноски за първоинстанционното произвоство и 7 320,49 лева – разноски за въззивното производство, и по насрещна касационна жалба на М. М. Н., представляван от адв. М. Г., срещу същото решение в частта, в която е потвърдено решение № 9226 от 20.12.2016г. по гр.д № 5999/2015г. на СГС за отхвърляне на предявения от М. М. Н. против „ГРИЙНЛАЙФ МЕНИДЖМЪНТ” ЕАД иск за неустойка в размер на 18 000 лева.
Касаторът „ГРИЙНЛАЙФ МЕНИДЖМЪНТ” ЕАД излага твърдения за неправилност на въззивното решение в обжалваната от него част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Поддържа, че не е налице виновно неизпълнение от негова страна на задължението за сключване на окончателен договор, тъй като преди получаване на уведомлението на 31.10.2014г. е поканил ищеца още на 09.07.2014г. да съгласуват дата за подписване на окончателния договор и подписване на нотариалния акт при нотариус К. и ищецът не е посочил такава. Счита, че не е налице хипотезата на чл.5, ал.2 от договорите, тъй като е поканил купувача да посочи ден и час за изповядване на сделките при посочения нотариус, преди изявлението за разваляне на договорите. Поддържа още, че наличието на ипотека преди датата на подписване на нотариалния акт не е основание да се приеме, че не е изпълнил задължението си по чл.4, ал.3 от договорите, тъй като винаги е изразявал готовност към момента на съгласуваната между страните дата за нотариален акт ипотеката да е заличена. Твърди, че по делото е приета като доказателство молба-съгласие с нотариална заверка на подписа от „Банка ДСК” ЕАД за заличаване на договорната ипотека върху процесните недвижими имоти, рег. № 04.10.2016г. на нотариус М. Г., рег. № 622 НК, както и че и към момента е готов да прехвърли собствеността върху имота, като преди датата на сделката ипотеката ще бъде заличена. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК /редакция ДВ, бр.47 от 2009г./ за допускане на касационно обжалване, като сочи следните материалноправни въпроси:
І.1. Представлява ли основание за разваляне на предварителния договор за покупко-продажба на недвижими имоти предложено по-късно изпълнение, ако другата страна не е загубила интерес от изпълнението /ползва недвижимите имоти/ и не възразява срещу него, а причината да не се сключи окончателен договор е неоказано съдействие от страна на купувача /възразява срещу избора на нотариус/?
І.2. Може ли кредиторът да упражни правото си да развали договора в случай, че длъжникът не отговаря за изпълнението поради това, че то е причинено от кредиторовата забава и изявлението за разваляне е направено от кредитора, след като длъжникът е предложил изпълнение?
І.3. Освобождава ли се длъжникът от последиците от собствената си забава, ако кредиторът не окаже съдействие, необходимо за изпълнение задължението на длъжника?
Касаторът поддържа, че тези въпроси са решени в противоречие с решение № 203 от 30.01.2012г. по т.д. № 116/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
ІІ. Забавата и нейната продължителност достатъчни ли са да обосноват безполезността на изпълнението, респ. разваляне на договора?
Касаторът твърди, че този въпрос е решен в противоречие с решение № 51 от 28.07.2015г. по т.д. № 279/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
ІІІ.1. Разполага ли кредиторът с потестативно право да инициира развалянето на договора, ако преди да отправи изявлението за разваляне, не е оказал съдействие, поради което се е стигнало до неизпълнение? Когато длъжникът по двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която не отговаря, може ли кредиторът да развали договора?
Касаторът твърди, че този въпрос е решен в противоречие с решение № 63 от 21.06.2013г. по т.д. № 1133/2011г. на ВКС, ТК, І т.о.
Ответникът по касация М. М. Н., представляван от адв.М. Г., оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като по отношение на поставените въпроси счита, че: въпросите по т.І са изолирани и хипотетични, доколкото касаторът не е предложил нито по-късно изпълнение, нито каквото и да било изпълнение съобразно уговорките в предварителния договор; във връзка с въпроса по т.ІІ сочи, че уговорките по чл.7, ал.2 от договорите предвиждат право след изтичане на срок от 100 дни забава договорите да бъдат развалени, т.е. безполезността на изпълнението след 100 дни е договорена между страните; във връзка с въпроса по т.ІІІ сочи, че той като кредитор не е бил длъжен да приеме неточно изпълнение – да приеме собствеността върху имотите, ведно с наложената върху тях ипотека. Излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.
В насрещната касационната жалба ищецът М. М. Н., представляван от адв. М. Г., поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като не е съобразено с клаузата на чл.5, ал.2 от предварителния договор, според която договорената неустойка е компенсаторна, а не мораторна. В изложението си по чл.284, ал.3 , т.1 ГПК поддържа наличие на основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следния материалноправен въпрос: „Представлява ли пълното неизпълнение основание за присъждане на договорена неустойка при разваляне на двустранния договор?”. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР № 7/2013г. на ОСГТК на ВКС.
„ГРИЙНЛАЙФ МЕНИДЖМЪНТ” ЕАД оспорва насрещната касационна жалба. Поддържа, че въззивният съд не се е произнесъл по поставения въпрос в отклонение от посочената задължителна съдебна практика.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд е приел за установени следните факти: че между страните са сключени три броя предварителни договори, с които ответникът се е задължил да построи и продаде на ищеца три недвижими имота, а ищецът се е задължил да плати по всеки от трите договора цена в размер на 30 000 евро с ДДС; че е заплатена договорената продажна цена; че окончателни договори не са били сключени. Приел е за спорен по делото въпросът по вина на коя от страните е неизпълнението на задължението за сключване на окончателен договор, съответно – възникнало ли е в полза на ищеца правото едностранно да развали предварителните договора поради виновно неизпълнение на продавача.
Съобразявайки клаузата на чл.4, ал.1 от процесните договори и тълкувайки волята на страните, въззивният съд е приел, че крайният срок за сключване на окончателните договори за покупко-продажба на процесните недвижими имоти е до 31.05.2014г., като алтернативно е уговорена възможността до изтичане на този срок продавачът да покани купувача за подписване в нотариална форма на окончателния договор за покупко-продажба на жилищата в [населено място]. С оглед на това е приел, че след изтичане на този срок продавачът е изпаднал в забава, като е счел за неоснователни доводите му, че неизпълнение липсва, доколкото е бил поканил ищеца с три броя покани да съгласуват дата за подписване на договорите и той не бил посочил такава. В тази връзка е взел предвид, че по делото не се установява преди посочената и уговорена между страните дата – 31.05.2014г. нито окончателните договори да са сключени, нито ответникът поне да е отправил покана до ищеца в тази насока, каквато възможност е дадена алтернативно в чл.4, ал.1 от договорите, като първата отправена от продавача покана е от 09.07.2014г., т.е. след изтичането на предвидения краен срок. Въззивният съд е приел, че с представената по делото нотариална покана, получена от ответника на 19.08.2014г., ищецът е посочил дата за сключване на окончателните договори, като е поканил ответника и му е предоставил достатъчен и разумен срок за изпълнение на това му задължение, но ответникът не се е явил на указаната дата при нотариус за сключване на окончателните договори. С оглед на това въззивният съд е счел, че съгласно уговорките на чл.7, ал.2 от договорите в полза на ищеца като изправна страна по тях е възникнало потестативното право да развали същите поради неизпълнението им от продавача, продължило 104 дни до датата на поканата.
Въззивният съд е приел за установено въз основа на представеното по делото електронно писмо от 08.08.2014г., изходящо от преставител на ответника, че в нотариалния акт ще бъде посочено, че към момента на подписване на нотариалния акт има ипотека върху имота за ползване на инвестиционен кредит и че продавачът се задължава да я заличи до 30.03.2015г., което се явява неизпълнение и на поетите задължения от продавача в чл.4, ал.3 от предварителния договор.
Въз онова на тези съображения въззивният съд е достигнал до извод, че предварителните договори са развалени, поради което ответникът дължи да върне получената по тях сума в размер общо на 90 000 евро.
Въззивният съд е приел, че в чл.7, ал.1 от договорите страните са договорили неустойка за забава от страна на ответното дружество да сключи окончателен договор за имотите, поради което при разваляне на договора не се дължи заплащане на такава неустойка.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото.
Поставените от касатора въпроси по т.І и по т.ІІІ са предпоставени от твърдението му, че не отговаря за неизпълнение на задължението си да прехвърли собствеността на имотите с окончателен договор поради неоказано съдействие на кредитора, както и че е предложил изпълнение след уговорения срок, от което кредиторът не е загубил интерес. По начина, по който са формулирани, въпросите не отговарят на данните по делото и на мотивите на въззивния съд, който след обсъждане на конкретните факти по делото, установени въз основа на събраните доказателства, е приел, че е налице виновно неизпълнение на задължението на касатора като продавач и че предложеното след изтичане на срока изпълнение е неточно с оглед неизпълнение на предвиденото в чл.4, ал.3 от договорите задължение за прехвърляне на собствеността на имотите без ипотеки. С оглед на това следва да се приеме, че поставените въпроси не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд и поради това не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът по т.ІІ не е обсъждан от въззивния съд, тъй като изводът за възникване на правото на ищеца да развали сключените предварителни договори поради неизпълнение на задължението на ответника като продавач не е обоснован с периода на забавата, нейната продължителност и безполезността на изпълнението, а с клаузата на чл.7, ал.2 от предварителните договори, в която е предвидено, че в случай на забава на продавача за прехвърли собствеността върху имотите с окончателен договор, продължила повече от 100 дни, купувачът има право да иска едностранно разваляне на договорите и преценката му, че в случая забавата е продължила 104 дни. Предвид изложеното и този въпрос не може да обоснове извод за наличие на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК.
Поради липса на общото основание на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не следва да се обсъжда наличието на сочените допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
С оглед недопускане на касационно обжалване по подадената касационна жалба и на основание чл.287, ал.4 ГПК не следва да бъде разглеждана подадената насрещна касационна жалба.
При този изход на делото на касатора разноски не следва да се присъждат. На ответника следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 3850 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1453 от 22.06.2017г. по в.гр.д. № 1483/2017г. на САС в частта, в която, след частична отмяна на решение № 9226 от 20.12.2016г. по гр.д № 5999/2015г. на СГС, „ГРИЙНЛАЙФ МЕНИДЖМЪНТ” ЕАД е осъдено да заплати на М. М. Н. сумата 90 000 евро, ведно със законната лихва за забава от 27.02.2015г. до окончателното й изплащане и сумите 13 083,02 лева – разноски за първоинстанционното производство и 7 320,49 лева – разноски за въззивното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещна касационна жалба на М. М. Н., представляван от адв. М. Г., срещу решение № 1453 от 22.06.2017г. по в.гр.д. № 1483/2017г. на САС в частта, в която е потвърдено решение № 9226 от 20.12.2016г. по гр.д № 5999/2015г. на СГС за отхвърляне на предявения от М. М. Н. против „ГРИЙНЛАЙФ МЕНИДЖМЪНТ” ЕАД иск за неустойка в размер на 18 000 лева
ОСЪЖДА „ГРИЙНЛАЙФ МЕНИДЖМЪНТ” ЕАД да заплати на М. М. Н., съдебен адрес: [населено място], бул. „Руски” № 22А, адв. М. Г., сумата 3850 лева /три хиляди осемстотин и петдесет лева/ – адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: