О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 552
гр. София, 07.10.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска ч. гр. дело № 4481/2015г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 – ро ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Иванова Б. и С. И. Е., чрез адв. М. Г. против определение № 215 от 22.06.2015 г., постановено по гр. д. № 2321/2015 г. на ВКС, Първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационна жалба вх. № 2320 от 06.02.2015 г. против решение № V – 120 от 19.12.2014 г. по гр. д. № 1859/2014 г. на Окръжен съд – [населено място].
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Излагат се доводи, че съдът е следвало да вземе предвид фактите, настъпили след предявяване на исковата молба, като е следвало да изходи от актуалната данъчна оценка на процесния имот към момента на подаване на касационната жалба, от която е видно, че цената на иска е над изискуемия в закона минимум от 5000 лв. Отделно от това се подържа, че пазарната стойност на имота далеч надхвърля неговата данъчна оценка.
Ответникът по жалбата Д. Д. Д., чрез адв. Н. Д. подава писмен отговор, с който смята същата за неоснователна. Позовава се на ТР № 3 от 27.10.2014 г. по тълк. дело № 3/2014 на ОСГТК на ВКС. Претендира разноски.
При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, констатира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, предходният състав на ВКС е взел предвид данъчната оценка на процесния имот към момента на предявяване на иска, която е под определения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимум за допускане до касация.
Определението на съда е правилно. Съгласно ТР № 8/2012г. ОСГК на ВКС при предявяването на иска ищецът е този, който посочва цената на иска – чл. 70, ал. 1 ГПК, но съдът не е обвързан от това. Съгласно предвиденото в посочената разпоредба съдът служебно може да повдигне въпроса за цената на иска, както това може да направи и ответникът по иска, но най-късно в първото заседание за разглеждане на делото, като в случай на несъответствие на указаната цена с действителната, съдът определя цената на иска. Така посочената и определена, цена на иска остава неизменна за цялото производство по делото и настъпилите промени впоследствие в паричната стойност на спорното право, поради изменение в цените, са без значение за цената на иска. Единствено, ако се увеличи спорния предмет, това ще рефлектира върху цената на иска, като доведе до увеличението на последната, което е свързано и със съблюдаване при това положение на изискванията на закона във връзка с родовата подсъдност, както и с дължимата държавна такса. В случаите, когато не е налице такава промяна, при условията на член 214, ал. 1 ГПК, при предявени искове за собственост или други вещни права, при които цената на иска се определя въз основа на данъчната оценка на имота, релевантен момент за определяне на последната е моментът на предявяване на иска. Предвиденото в разпоредбите на процесуалния закон, във връзка с касационното обжалване на въззивното решение не изисква прилагане с касационната жалба на актуална данъчна оценка, т.е. последващите промени в същата, не рефлектират в това производство по делото.
Неоснователно е и възражението на частният жалбоподател досежно пазарната цена на процесния имот. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 в случай, че липсва данъчна оценка размерът на цената на иска се определя съгласно неговата пазарна цена. В настоящото производство ищцата е изискала представяне на удостоверение за данъчна оценка още с исковата молба и такава е приложена към делото /л. 52 от гр. д. № 692/2012 г./, поради което правилно съдът е приел, че няма основание цената на иска да се определя по пазарната цена на имота към момента на подаване на исковата молба.
С оглед горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение.
Съобразно с изхода от делото на ответницата по частната жалба следва да се присъдят разноски в размер на 360 лв. адвокатско възнаграждение, които са удостоверени като договорени изплатени с представения договор за правна помощ.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 215 от 22.06.2015 г., постановено по гр. д. № 2321/2015 г. на ВКС, Първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационна жалба вх. № 2320 от 06.02.2015 г. против решение № V – 120 от 19.12.2014 г. по гр. д. № 1859/2014 г. на Окръжен съд – [населено място].
ОСЪЖДА С. И. Б. и С. И. Е. от [населено място] , Бургаска обл. да заплатят на Д. Д. Д. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: