О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 552
[населено място], 09.11.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на шести ноември, две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1512 / 2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 330/13.02.2017 г. по гр.д.№ 4602/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 6545/08.08.2016 г. по гр.д.№ 14 017/2015 г. на Софийски градски съд и касаторът е осъден , на основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ да заплати на Д. Г. Д. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Г. Д. М., в причинна връзка с ПТП от 14.10.2011 год., настъпило по вина на водача на застрахован при ответника, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите , лек автомобил. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – необсъдени доводи на ответника и доказателства в подкрепа на същите, обусловили и неправилно приложение на материалния закон – чл.51 ал.1 изр. първо ЗЗД . Така, според страната, съдът не е обсъдил множество факти, установени и от приетите по делото заключения на съдебно-медицинска експертиза , които съпътстващо и независимо от травматичното увреждане при предизвиканото ПТП, са причинили крайния летален изход за наследодателя на ищеца. Твърди се неправилност и поради несъобразяване на постановеното в наказателното производство ,срещу виновния водач на МПС, решение по реда на чл.78а НК, който ред е бил приложен именно предвид ненастъпила, в резултат на ПТП, смърт на пострадалия . Касаторът счита ,че в нарушение на чл.300 ГПК , въззивният съд не е съобразил задължителната сила на постановеното по чл.78а НК решение, отричащо причинна връзка между ПТП от 14.10.2011 г. и смъртта на Г. М..
Ответната страна – Д. Д. – не е депозирала становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК ,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване , настоящият състав съобрази следното :
Искът на Димитър Димитров е предявен като частичен – в размер на 30 000 лева / при пълен размер от 100 000 лева / ,в обезщетяване на причинени от смъртта на Г. М. – баща на ищеца – неимуществени вреди. Смъртта се твърди настъпила като пряка и непосредствена последица от ПТП на 14.10.2011 год. , причинено по вина на застрахован при ответника, по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите, лек автомобил. Ответникът оспорва наличието на пряка причинно следствена връзка между смъртта и ПТП, доколкото последната е настъпила на 23.02.2012 год., при посочена в акта за смърт причина – „ остра сърдечна слабост „ / недостатъчност /, но на фона на проявяваща се с 10-годишна давност атеросклероза и твърдейки съпътстващи увреждания в причинност със същата, в резултат на напредналата възраст на починалия – 91 години, които именно са предпоставили леталния изход.В протокола за ПТП , а и от медицинската документация се установява, че от същото починалият е претърпял мозъчна контузия и контузия на лява подбедрица, но без наложило се оперативно лечение.По останалите противопоставени възражения от ответника – досежно размера на справедливо обезщетяване, съгласно чл.52 ЗЗД / при така приетата изцяло причинност между ПТП и смъртта на наследодателя , не и в причинност с други съпътстващи фактори / и наличието на съпричиняване от пострадалия – чл.51 ал.2 ЗЗД – няма формулирани касационни доводи, поради което и същите не биха могли да бъдат предмет на проверка в настоящата инстанция .
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, като е приел, че събраните доказателства – медицинска документация, заключение на съдебно-медицинска експертиза и свидетелски показания – не предпоставят обоснован извод относно причинната връзка между увреждането при ПТП и смъртта на Г. М., настъпила четири месеца по-късно. Изрично е акцентирал на обстоятелството, че по делото няма доказателства, установяващи точната причина за смъртта на пострадалия.
Във въззивна инстанция, въз основа на уважено доказателствено искане на ищеца – въззивник, е допусната комплексна съдебно-медицинска експертиза / вещо лице хирург и вещо лице – неврохирург / , изготвила заключението си въз основа на цялостната медицинска документация на починалия, т.е. и предходна на ПТП от 14.10.2011 година. Констатира се особено мнение на участвалия в експертизата неврохирург. Няма противоречие в извода на вещите лица, че причинно – следствена връзка между ПТП и смъртта на наследодателя на ищеца има, доколкото именно травматичното увреждане от ПТП, но не само по себе си, а и с оглед възрастта на пострадалия и общото му функционално състояние преди ПТП, предпоставили залежаване, са довели до прогресивно влошаване на общия здравословен тонус и обостряне на придружаващи сърдечно-съдови заболявания. Потвърдена е мозъчна атеросклероза с 10–годишна давност. Вещите лица сочат „допринасяне„ леталния изход от залежаването – последното, предпоставено от травмата, която, обаче, при нормално здравословно състояние и на по-ранна възраст би обусловила имобилизация до 4 седмици и пълно възстановяване до 5-6 седмици. В особеното мнение – неврохирургичен аспект, но подписано и от двете вещи лица, са коментирани налични данни към датата на ПТП, за изразен анемичен синдром / резултати от кръвна картина /.Посочено е, че проявилите се дезориентираност, неконтактност, когнитивни / паметови / нарушения са по начало проявление на акинетични,епилептиформени припадъци. Продължителното залежаване е посочено като възможна причина за възпалителен процес в белите дробове, признаци на какъвто има установени при документираните прегледи на лицето / влажни хрипове, кашлица , температура / . Коментирайки средно-статистически данни за естествено настъпваща с възрастта мозъчна атрофия, вещите лица са посочили възрастта, като рисков фактор за по-висока смъртност и забавено възстановяване при черепно-мозъчна травма – два пъти по-висока смъртност, в сравнение с травматично увреждане при по-млади хора. Капацитетът на приспособяемост към травмата на атрофичния мозък е по-малка, затова и при пациенти над 65 години,честа проява след черепно-мозъчна травма са гореупоменатите епилептиформени припадъци.Самата травма се сочи и като ускоряваща процеса на атрофия на мозъка. В конкретния случай черепно-мозъчната травма се коментира настъпила на фона на морфологични и функционални промени, дължащи се на напреднала възраст – мозъчна атрофия / 37 % /, изразена атеросклероза на мозъчните съдове, захарен диабет , анемичен синдром , исхемична болест на сърцето.В резултат на констатираните придружаващи заболявания и дегенератитивни промени, възстановителният процес е протекъл непълноценно , като не е достигната самостоятелна походка и обслужване. Намаленият физически капацитет на пострадалия,дължащ се на напредналата му възраст и множество придружаващи заболявания, вкл. мозъчната атрофия, са посочени като изиграли „съществена роля” за лошия изход. При разпит в съдебно заседание от 31.01.20117 год., са коментирани неустановимите от „особеното мнение„ различия в позицията на всяко от вещите лица, съответно са коментирани данни за непроведено, съгласно указанията при изписване на пациента след ПТП, наблюдение от невролог и неизпълнени указания, относно лечението на пациента,при констатираната му кръвна картина и с пряко отношение към ниския хемоглобин – основен фактор за снабдяване с кислород в тялото.
Във въззивното решение, съдът е възпроизвел крайният извод на вещите лица от комплексната медицинска експертиза – за наличие на причинно-следствена връзка между травмата при ПТП и настъпилата по-късно смърт. Не е обсъден и разгледан, в аспект на приложението на чл.51 ал.1 изр. първо ЗЗД, механизмът на увреждането, като възможна последица и от съпътстващи,предходно установени и лекувани заболявания на починалия.Противно на установеното от вещите лица, възпроизведено в предходния параграф, съдът е приел за доказана, предходно на ПТП, единствено хипертонична болест и изрично отрекъл наличие на изразена атеросклероза, на основание свидетелските показания.Не са коментирани в решението, в съвкупност, всички установени факти относно здравословното състояние на Г. М. и значението на самото залежаване, респ. е ли обусловено същото от травмата и само и единствено от същата, предвид съдържанието й.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК са формулирани следните въпроси : 1/ Може ли застрахователят да отговаря в гражданския процес за причинена смърт вследствие действията на прекия причинител, когато в наказателния процес е разглеждан този въпрос и е установена липса на причинно-следствена връзка между ПТП и смъртта на увредения ? Кореспондира ли такъв извод с принципа за функционална обусловеност на отговорността на застрахователя от тази на делинквента ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, с Постановление № 7 / 1977 год. на Пленума на ВС и 2/ Следва ли съдебното решение да съдържа изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви, в отхвърлянето на такива доводи и възражения , като неоснователни ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с реш.№ 212 по т.д.№ 1106 / 2010 год. на ІІ т.о., реш.№ 202 по т.д.№ 866 / 2012 год. на І т.о., реш.№ 76 по т.д.№ 377 / 2011 год. на ІІ т.о. и реш. № 581 по гр.д.№ 1019 / 2009 год. на ІІІ г.о. на ВКС.
Първият от двата подвъпроса в п.1 покрива общия селективен критерий, тъй като въззивният съд, макар немотивирайки се изрично, е приел приложимостта на чл.300 ГПК, с оглед постановеното от наказателен съд решение срещу делинквента, за ангажиране отговорността му по реда на чл.78а НК, ограничена до установеност на нарушението , неговата противозаконност и вината на водача на МПС . Очевидно , съдът е приел, че конкретният вредоносен резултат , не е елемент от състава на престъплението, поради което и върху него не се простират обвързващите гражданския съд последици от решението на наказателния съд. Необоснован, обаче, е задължителният селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като ППВС № 7/77 год. не дава отговор по приложението на чл.300 ГПК, респ. кореспондиращата норма от ГПК отм., а въпросът за наличие на функционална обусловеност на отговорността на застрахователя от тази на делинквента е само последица от отговора на първия от подвъпросите и по начало не е отречена от въззивния съд, за да би било произнасянето му в противоречие с цитираното Постановление. Видно е от решението на наказателния съд, че липсват каквито и да било мотиви, коментиращи – в смисъл на твърдяното от страната отричане – на каквато и да било / т.е. възможно обусловена и от , но не само, от причиненото ПТП / причинно- следствена връзка между настъпилата при същото травма и леталния изход. Обосноваващ допълнителен селективен критерий по първия от подвъпросите би била задължителна практика по приложението на чл.300 ГПК, каквато не е посочена и цитирана.
Вторият от формулираните въпроси – в първата си част – относно задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, в съответствие със събрания доказателствен материал – покрива общия и допълнителния / с цитираните решения, постановени по реда на чл.290 ГПК,изключая реш.№ 581, постановено по различен по съдържание процесуалноправен въпрос / селективни критерии за допускане на касационното обжалване. Видно е , че при постановяване на решението си въззивният съд не е коментирал всички релевирани от ответника възражения, относно наличието на доказана изцяло – между травмата при ПТП и смъртта на наследодателя – причинно – следствена връзка , а не и като резултат от съпътстващи увреждания и цялостното функционално състояние на организма на пострадалия, като последица на възрастта му, с оглед приложението на чл. 51 ал.1 пр. първо ЗЗД.
Следователно, касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК,само по втория от формулираните въпроси.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 330 / 13.02.2017 г. по гр.д.№ 4602/2016 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на ЗАД „А. Б. „ , в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателство за платена по сметка на ВКС държавна такса, в размер на 600 лева.
След представяне на доказателство за плащането или изтичане на срока, делото да се докладва на Председателя на І т.о. – за насрочване или на състава – за прекратяване .
Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :