ОПРЕДЕЛЕН И Е
№. 552
София, 29.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети май двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: ЖиваДекова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 4188/2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от И. П. Р. ЕГН ********** от гр. К. чрез адвокат Ю против въззивно решение на окръжен съд Добрич, Гражданска колегия № 199/9.06.2008 г. по гр. д. № 330/2000 г., с което е оставено в сила решение на районен съд К. № 109/17.03.2000 г. по гр. д. № 222/1997 г. в частта, с която е признато за установено по отношение на И. П. Р., че И. А. С. ЕГН ********** и К. А. Ч. ЕГН ********** и двамата от гр. В. са собственици на дворно място в с. Б., община К., цялото с площ от 5500 кв.м., съставляващо имот пл. № 3* кв. 66 по плана на селото, от които 1170 кв.м. са включени в парцел ****span>VI-323, 1240 кв.м. са включени в парцел ****span>VII-323, 1310 кв.м. са включени в парцел ****span>VIII-323, 1190 кв.м. са включени в парцел ****span>XII-323 и 1010 кв.м. са включени в парцел **** и И. П. Р. е осъден да предаде на И. А. С. и К. А. Ч., като наследници на Е. /Катерина/ Г. Ч. ж. на гр. К. владението на процесния недвижим имот и е отменен нотариален акт № 76, т. IV, нот. д. № 1133/1991 г. на Балчишки районен съд.
С жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Представено е от адвокат О изложение на основанията на допускане касационно обжалване на въззивното решение с доводи за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поддържа се, че въззивното решение е в противоречие с константната практика на ВКС по прилагане нормата на чл. 79, ал. 1 ЗС, както и че съдът се е произнесъл по съществен въпрос от материалноправно естество от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно въпросът за придобивната давност. Въпреки яснотата на материалноправната норма на чл. 79, ал. 1 ЗС до настоящия момент ВКС не се е произнесъл с тълкувателно решение, респ. постановление, за да се засегнат всички въпроси, решавани противоречиво от съдилищата. Позовава се на Р. № 1132/99 г. на ВКС, V г.о.; Р. № 404/95 г. на ВКС, IV г. о. и на Р. № 1796/95 г. на ВКС, IV г.о., копия от които прилага.
За ответниците по касация И. А. С. и К. А. Ч. жалбата е оспорена по съображения, изложени с писмен отговор от адвокат Р.
За ответника по касация О. К. не е изразено становище по повод жалбата.
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу валиден и допустим съдебен акт в срока по чл. 283 ГПК.
За да се произнесе по допускането на касационното обжалване по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на III г.о. констатира следното:
За да уважи иска с правно основание чл. 108 ЗС по отношение на ответника И. П. Р. въззивният съд е приел за установено, че процесният недвижим имот е придобит от ищците на основание наследство и на основание придобивна давност и че ответникът И. П. Р. владее имота без правно основание. В мотивите към решението в рамките на своята правораздавателна дейност съдът е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства и правните му изводи са обосновани.
Твърдението на касатора, че спорът е решен от въззивния съд в противоречие с трайната практика на ВС и ВКС по приложението на чл. 79, ал. 1 ЗС не е аргументирано. Посочените и представени към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК решения са постановени по граждански дела, по които е бил поставен въпроса за действието на придобивната давност по чл. 79, ал.1 ЗС, но изводите на съответните съдебни състави са направени въз основа на конкретните фактически обстоятелства. Въз основа на тези решения не би могло да се обоснове извод, че обжалваното въззивно решение противоречи на трайната практика на ВС и ВКС по приложението на чл. 79 ЗС, тъй като тези решения не са относими към установените по настоящото дело конкретни обстоятелства.
Неоснователно е разбирането на касатора, че същественият материалноправен въпрос, свързан с действието на придобивната давност по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС в аспект на предявен ревандикационен иск е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване ще е налице тогава, когато произнасянето по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос се налага при непълнота или неяснота на конкретната правна норма или се налага, за да се изостави неправилна съдебна практика по приложението на закона. В случая, разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС е ясна, не се налага да бъде тълкувана и практиката на съдилищата при прилагането й е последователна.
Водим от изложеното Върховният касационен съд, състав на III г. о. прие, че не следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Добрички окръжен съд, Гражданска колегия № 199/9.06.2008 г. по гр. д. № 330/2000 г. по касационна жалба от И. П. Р. ЕГН ********** от гр. К., ул. Д. Д. ; № 3.
Копие от определението да се връчи на страните, за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ
Особено мнение на съдия Н. З.
Считам, че произнасянето по делото е преждевременно.
С определение от 7.05.2009 г. по к.д. № 4/09 г. Конституционният съд на Република България е допуснал до разглеждане по същество искането на омбудсмана на Република България, с което е оспорена конституционосъобразността на разпоредбите на чл. 280, ал.1 ГПК, чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и чл. 288 ГПК, поради противоречие с чл. 56, чл. 119 и чл. 124 от Кинституцията на Република България, с оглед на което и на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК Върховният касационен съд следва да спре производството по делото.
Нямам възражения относно становището на съдебния съставза недопускане касационно обжалване на въззивното решение по изложените в мотивите на определението съображения.
Съдия:
/Надя Зяпкова/