2
определение по гр.д.№ 4331 от 2015 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 553
София,10.11. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4331 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. В. М. срещу решение от 07.05.2015 г. по гр.д.№ 3296 от 2014 г. на Софийския градски съд, ГО, II-Б състав в частта му, с която е потвърдено решение от 20.01.2014 г. по гр.д.№ 29296 от 2012 г. на Софийския районен съд, 74 състав за уважаване на предявения от Л. С. М. срещу Е. В. М. насрещен иск по чл.21, ал.1 СК /отм./ по отношение на дворно място с площ от 1364 кв.м., съставляващо имот пл.№ 1347 от кв.97 по плана на [населено място], м.“кв.Г.“ и за отхвърляне на първоначално предявения иск за делба на това дворно място.
В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския градски съд в обжалваната част е необосновано, незаконосъобразно и постановено при процесуални нарушения- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Според касаторката, обжалваното решение противоречи на посочена от нея задължителна практика на ВКС- решение № 279 от 15.07.2010 г. по гр.д.№ 529 от 2009 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 222 от 24.06.2011 г. по гр.д.№ 982 от 2010 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 81 от 15.03.2011 г. по гр.д.№ 172 от 2010 г. на ВКС, ГК, Второ г.о. и решение № 125 от 31.03.2011 г. по гр.д.№ 945 от 2010 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о. по следните правни въпроси:
1. Може ли частен документ с недостоверна дата да има такава формална и материална обвързваща доказателствена сила, която да бъде зачетена от решаващия съд и то така, че съдържащите се в документа изявления на лицето, което го е съставило, да бъдат противопоставими на третото лице, срещу което тези изявления са насочени ?
2. Допустимо ли е съдът да възприеме като договор за дарение частен документ с недостоверна дата, удостоверяващ само изявленията на съставителя, че дарява определена сума на друго лице, но несъдържащ изразена изрична воля на това лице да приеме дарението и то при условие, че ползващият се от този документ не твърди наличието на договор за дарение ?
3. При предявен иск с правно основание чл.21, ал.1 СК от 1985 г. длъжен ли е съдът с оглед събраните доказателства да се произнесе по релевантните за спора обстоятелства относно това с какъв произход са вложените извънбрачни средства и дали точно тези средства са вложени за закупуването на имота, дали средствата са дарени лично на единия съпруг и следва ли да подложи на преценка валидността на договора за дарение ?
Освен това, касаторката счита, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор от 12.08.2015 г. ответникът по жалбата Л. С. М. оспорва същата. Претендира за направените по делото разноски.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за уважаване на предявения от Л. С. М. срещу Е. В. М. иск с правно основание чл.21, ал.1 СК /отм./ за признаване на собствеността върху дворно място в кв.Г. и за отхвърляне на първоначално предявения иск за делба на това дворно място, въззивният съд е приел, че дворното място в кв.Г. е било закупено по време на брака на двамата съделители /на 22.05.2000 г., видно от нотариален акт № 6 от същата дата/, но изцяло с лични средства на съпруга Л. М.- средства дарени от баща му С. М.. Това обстоятелство съдът е приел за установено от представения по делото договор за дарение от 21.05.2000 г. С оглед направеното от съделителката Е. М. оспорването на съдържанието и датата на този договор и предвид на това, че договорът е частен диспозитивен документ, който не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, съдът е извършил преценка на събраните по делото доказателства във връзка с това оспорване /заключение на графологическа експертиза, свидетелски показания на С. М. и М. М./ и въз основа на тези други доказателства е приел, че договорът за дарение е истински досежно съдържанието и датата му.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на това решение, поради следното:
1. Първият поставен въпрос /може ли частен документ с недостоверна дата да има такава формална и материална обвързваща доказателствена сила, която да бъде зачетена от решаващия съд и то така, че съдържащите се в документа изявления на лицето, което го е съставило, да бъдат противопоставими на третото лице, срещу което тези изявления са насочени/ не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение, поради което не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който би могъл да обуслови допускане на касационното обжалване. В. съд въобще не е приел, че оспореният договор за дарение има формална и материална доказателствена сила, която обвързва съда и страните по делото. Напротив, изрично е изложил, че договорът няма такава сила и поради това неговата истинност и достоверността на датата му следва да се преценява с оглед и в съвкупност със събраните по делото други доказателства.
2. Вторият поставен въпрос /допустимо ли е съдът да възприеме като договор за дарение частен документ с недостоверна дата, удостоверяващ само изявленията на съставителя, че дарява определена сума на друго лице, но несъдържащ изразена изрична воля на това лице да приеме дарението и то при условие, че ползващият се от този документ не твърди наличието на договор за дарение/ също е неотносим към настоящото дело, по което съделителят Л. М. категорично твърди, че такъв договор за дарение е бил сключен между него и баща му и по което е представен договор за дарение, подписан от дарителя и от надарения.
3. По третия поставен въпрос /при предявен иск с правно основание чл.21, ал.1 СК от 1985 г. длъжен ли е съдът с оглед събраните доказателства да се произнесе по релевантните за спора обстоятелства относно това с какъв произход са вложените извънбрачни средства и дали точно тези средства са вложени за закупуването на имота, дали средствата са дарени лично на единия съпруг и следва ли да подложи на преценка валидността на договора за дарение/ съдът се е произнесъл в съответствие със задължителната практика на ВКС: Съдът се е произнесъл по релевантните за спора обстоятелства относно това с какъв произход са вложените извънбрачни средства и дали точно тези средства са вложени за закупуването на имота, дали средствата са дарени лично на единия съпруг и е подложил на преценка валидността на договора за дарение. Доколко тази негова преценка е правилна е въпрос, касаещ правилността на решението, който обаче не подлежи на разглеждане и разрешаване в настоящото производство по чл.288 ГПК.
Независимо от горното, обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване и тъй като не противоречи на посочената от касаторката практика на ВКС:
1. В решение № 279 от 15.07.2010 г. по гр.д.№ 529 от 2009 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. и в решение № 125 от 31.03.2011 г. по гр.д.№ 945 от 2010 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., постановени по реда на чл.290 и сл.ГПК, е прието, че когато един от бившите съпрузи се позовава на трансформация на лични средства, са допустими всички доказателствени средства, включително и свидетелски показания, но преценката им винаги следва да бъде с оглед конкретните обстоятелства и дали наистина тези подарени средства са вложени в придобиването на съответния имот. В обжалваното решение по същество е прието същото: че за доказване на твърдяната от ищеца по насрещния иск трансформация на лични средства са допустими всякакви доказателствени средства, включително и свидетелски показания. Именно поради това съдът е допуснал и взел предвид при решаването на спора както представените по делото писмени доказателства, така и заключението на съдебно-графологическата експертиза и показанията на разпитаните по делото свидетели. След като е извършил конкретна преценка на тези доказателства съдът е достигнал до извод, че вложените в закупуването на дворното място в кв.Г. парични средства са били дарени на съпруга от неговия баща. Както бе посочено и по-горе, доколко тази преценка на съда е правилна и обоснована е въпрос, който касае правилността на решението и не подлежи на разглеждане в настоящата фаза на производството по чл.288 ГПК.
2. В решение № 222 от 24.06.2011 г. по гр.д.№ 982 от 2010 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 и сл.ГПК, е прието, че обстоятелството между кои лица е сключен договорът за дарение подлежи на доказване от страната, която черпи права от този факт. В обжалваното решение е прието същото, но въз основа на представените и събрани по искане на Л. М. доказателства /договор за дарение от 21.05.200 г., заключение на съдебно-графологическа експертиза и свидетелски показания/ съдът е приел, че Л. М., чиято е била доказателствената тежест, е доказал между кои лица е бил сключен договорът за дарение.
3. В решение № 81 от 15.03.2011 г. по гр.д.№ 172 от 2010 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., постановено по реда на чл.290 и сл.ГПК, също е прието, че при твърдяна трансформация на лични средства следва да бъде отчетено от съда между кои лица е бил сключен договорът за дарение. Както бе посочено и по-горе, в обжалваното решение съдът е отчел това обстоятелство- именно защото е приел за доказано, че договорът за дарение от 21.05.2000 г. е бил сключен само с единия съпруг, съдът е приел, че дарените средства са били лична собственост на този съпруг.
С оглед на всичко гореизложено не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, поради което касационното обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
Предвид изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 1000 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 07.05.2015 г. по гр.д.№ 3296 от 2014 г. на Софийския градски съд, ГО, II-Б състав в частта му, с която е потвърдено решение от 20.01.2014 г. по гр.д.№ 29296 от 2012 г. на Софийския районен съд, 74 състав за уважаване на предявения от Л. С. М. срещу Е. В. М. насрещен иск по чл.21, ал.1 СК /отм./ по отношение на дворно място с площ от 1364 кв.м., съставляващо имот пл.№ 1347 от кв.97 по плана на [населено място], м.“кв.Г.“ и за отхвърляне на първоначално предявения иск за делба на това дворно място.
ОСЪЖДА Е. В. М. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, ап.2, чрез адв.Д. Г. да заплати на Л. С. М. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, ап.5, чрез адв.М. С. на основание чл.78 ГПК сумата 1000 лв. /хиляда лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.