О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 553
София, 10.12.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 114/2018 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от адв. М. Г. като пълномощник на Г. М. И. срещу въззивно решение № 291 от 17.10.2017 г. по в.гр.д. № 344/2017 г. на Окръжен съд – Враца. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон.
Жалбоподателката поддържа, че решението е очевидно неправилно, поради което следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2 ГПК.
С определение № 178 от 27.07.2018 г. производството по делото пред касационната инстанция е спряно до постановяване на решение по конст. д. № 10/2018 г. на КС на РБ, образувано по искане за обявяване противоконституционност на нормата на чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК, въвеждаща като основание за допускане на касационно обжалване очевидна неправилност на въззивния съдебен акт, на което единствено основание се е позовала жалбоподателката. По това дело е постановено решение № 15 от 06.11.2018 г., обнародвано в ДВ, бр. 95 от 16.11.2018 г., с което е прието, че нормата на чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК не противоречи на Конституцията на РБ.
След отпадане на пречките за движение на производството по гр.д. № 114/2018 г. по описа на ВКС, І г.о., производството по делото следва да бъде възобновено от фазата по допускане на касационното обжалване.
За да се произнесе по искането на жалбоподателката за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 242 от 05.05.2017 г. по гр.д. № 1776/2016 г. на Районен съд- Враца, с което е отхвърлен предявеният от Г. М. И. против С. В. Т. иск за установяване, че ищцата е собственик на 2 000 кв.м от новообразуван имот № 978.357 по плана на новообразуваните имоти в м. ”Врачански лозя” в землището на [населено място], целият с площ 2 307 кв.м, и за осъждане на ответницата да й предаде владението върху този имот.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ищцата не се легитимира като собственик на процесния имот с възстановено по реда на ЗСПЗЗ право на собственост. Приел е, че с решение по гр.д. № 177/1998 г. на Районен съд – Враца, постановено на основание чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ, е било признато по отношение на ОПК- Враца правото на наследодателката на ищцата – М. Д. А. в качеството й на наследник на Р. А. И. на възстановяване на собствеността върху два земеделски имота – ливада от 19.5 дка и пустеещо място от 13 дка в м. ”Горно краище” в землището на [населено място]. Въз основа на това решение ПК- Враца е постановила решение № 382 от 23.08.2000 г., с което е признала и възстановила на наследници на Р. А. И. правото на собственост в съществуващи/ възстановими/ реални граници върху ливада от 19.5 дка и друг имот с площ 13 дка в м. ”Горно краище”, попадаща в терен по § 4. Процесният недвижим имот с идентификатор 12259.1133.357 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени през 2005 г., е идентичен с новообразуван имот № 978.357 по плана на новообразуваните имоти на м. ”Роджевото”, одобрен през 2005 г. Изслушаната пред въззивната инстанция съдебно- техническа експертиза, е дала заключение, че в плана на новообразуваните имоти двете местности – м. ”Голямо краище” и м.” Роджевото” са отразени като самостоятелни местности, между които няма застъпване и припокриване. Тъй като процесният имот попада в местност, различна от тази, в която е възстановено правото на собственост на ищцата, решението на ПК- Враца, от което черпи правата си, не я легитимира като собственик.
Предвид липсата на първата предпоставка за уважаване на ревандикационния иск – ищецът да е собственик на заявения за ревандикация имот, съдът не е обсъждал въпросът придобил ли е наследодателят на ответницата Т. Г. Т. право на собственост върху спорния имот на основание сключения през 1998 г. във формата на нотариален акт договор за продажба, и дали продавачът по този договор – К. Д. К., е бил собственик на имота и на какво основание.
Като основание за допускане на касационно обжалване „очевидната неправилност” /чл. 280, ал.2, изр.3 ГПК/ предполага въззивното решение да е постановено при грубо нарушение на материалния или процесуалния закон, което е пряко установимо от мотивите и което да е повлияло на съдържанието на съдебния акт. Съдебната практика приема, че това основание би било налице в случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството и др.
В случая изводите на въззивния съд, че ищцата не се легитимира като собственик на спорния имот, са обосновани с конкретно установени по делото обстоятелства относно местонахождението на възстановения и на спорния имот, което изключва явната неправилност на решението.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д. № 114/2018 г. по описа на ВКС, І г.о.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 291 от 17.10.2017 г. по в.гр.д. № 344/2017 г. на Окръжен съд- Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: