О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 553
София, 11.11.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.5300 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №520 от 19.03.13г. по гр.д.№1848/12г. на Пловдивския окръжен съд е потвърдено решение №894 от 05.03.12г. по гр.д.№986/10г. на Пловдивския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Й. Н. В., С. Т. Х. и Н. Т. В. срещу Г. Д. В. и Г. В. В. иск за собственост на ? ид.част от дворно място, съставляващо ПИ с идентификатор 56784.512.884 по кадастралната карта на [населено място].
Въззивният съд е приел, че ищците са преживяла съпруга и низходящи на Т. Д. В., починал на 14.10.2006г. Въз основа на възмездно придобивно основание от 1977г. и делба от 1978г. Й. В. и Т. В. са станали собственици на ? ид.част от процесното дворно място, а ответниците Г. В. и Г. В. – собственици на другата ? ид.част. През 1979г. съсобствениците са дарили общо 1/3 ид.част от мястото на С. Г. В., майка на Г. и Й.. Поради смъртта на С. В. през 1980г. в мястото не е била реализирана триетажна жилищна сграда, каквато е била първоначалната идея, а двуетажна жилищна сграда. След построяването и ищците заживели на първия етаж, а ответниците – на втория. През 1998г. част от наследниците на С. В. са продали на Г. Д. В. наследствените си 10/36 ид.части от мястото. Сделката е произвела вещен прехвърлителен ефект само за притежаваните от продавачите 5/21 ид.части от мястото. Към настоящия момент ищците се легитимират като собственици на 8/21 ид.части от това място, от които 1/3 по силата на придобивни сделки и 1/21 по наследство, а ответниците – на останалите 13/21 ид.части.
Въззивният съд не е споделил становището на ищците, че с построяването на сградата е възникнала етажна собственост и мястото е придобило статут на обща част, като квотите в него съответстват на съотношението на стойностите на отделните обекти при възникването на етажната собственост, а С. В. е загубила своята идеална част от дворното място. Прието е, че двуетажната жилищна сграда е била в режим на обикновена съсобственост, като всеки от собствениците на дворното място е имал съответните права и в сградата – т.е. по 1/3 ид.част. Установителният иск за собственост при претендираните квоти е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците. Те считат, че първоинстанционното решение е нищожно, тъй като съдът не е изложил мотиви защо отхвърля предявения иск. Вместо да прогласи тази нищожност, въззивният съд потвърдил решението. Освен това въззивният съд не обсъдил част от доказателствата по делото и неправилно отказал да приложи института на етажната собственост.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по въпросите дали е нищожно първоинстанционно решение, в което няма изложени мотиви; какви са правомощията на въззивния съд при такова нищожно решение, както и „при сделка, имаща за предмет части от дворно място, в което има сграда в режим на ЕС, следва ли частите от двора, предмет на сделката, да бъдат в съответствие с притежаваните от етажните собственици общи части, доколкото самото дворно място, с факта на реализиране на сградата, придобива статут на обща част”.
Ответниците в производството Г. В. и Г. В. оспорват жалбата. Считат, че не са налице условията на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Няма противоречие между въззивното решение и посочените от жалбоподателите решения на ВКС по процесуалноправния въпрос за нищожността на съдебното решение. В решение №1188/19.11.2008г. по гр.д.№4694/2007г. на ВКС І ГО и решение №328 от 19.05.09г. по гр.д.№1194/08г. на ВКС, ІІ ГО е прието, че е нищожно това решение, което не дава възможност то да бъде припознато като валиден съдебен акт, поради липса на надлежно волеизявление. Липса на волеизявление е налице, когато решението е постановено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, тъй като то не е изразено в писмена форма, липсва подпис или подписи на съдебния състав, или пък решението е неразбираемо и неговият смисъл не може да се извлече дори при тълкуване. В настоящия случай въззивният съд не е бил изправен пред нищожен съдебен акт на първата инстанция според посочените по-горе критерии. Липсата на мотиви на първоинстанционното решение не може да се приравни на неразбираемо решение. За да бъде нищожно решението следва да бъде неразбираем самият диспозитив, а не мотивите му. В случая решението на първата инстанция е постановено от надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, то е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Въззивният съд не е действал в противоречие с посочената незадължителна практика на ВКС, поради което по този въпрос не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
На следващо място – материалноправният въпрос е неотносим към спора по настоящото дело, тъй като съдържа в себе си предпоставката да е налице етажна собственост, при която земята да е обща част, а точно тази предпоставка в настоящия случай не е налице. Към момента на изграждане на процесната сграда мястото е било съсобствено между три групи лица, при равни квоти – по 1/3 ид.част. След построяването на двуетажната жилищна сграда, по силата на приращението по чл.92 ЗС, всяка от трите групи съсобственици става съсобственик на 1/3 ид.част от построеното. Към този момент не възниква отделна собственост върху двата етажа от сградата. Такава отделна собственост би могла да възникне в резултат на делба, друга прехвърлителна сделка или изтекла придобивна давност. Уговорката между ищците и ответниците за начина на разпределяне на ползването на сградата не води до възникване на етажна собственост. Към момента на продажбата на идеалните части от дворното място от 1998г. няма данни да е възникнала отделна собственост върху двата етажа от сградата. Към този момент ищците все още не са се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка, няма данни и ответниците да са се позовали на давност за обитавания от тях втори етаж. При това положение институтът на етажната собственост, както и свързаната с него съдебна практика, е неотносим към спора по настоящото дело, а поставеният във връзка с този институт материалноправен въпрос не е определящ за изхода на правния спор. Следва да се отбележи и това, че при последващо възникване на етажна собственост в процесния имот земята няма да бъде обща част, тъй като нейният режим се подчинява на правилата на съсобствеността. Правото на собственост върху земята се определя от вещнопрехвърлителния ефект на извършените с нея сделки. В този случай сградата и отделните етажи от нея ще бъдат суперфициарна собственост.
Жалбоподателите не са обосновали основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а и в случая това основание не е налице.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото на ответниците следва да бъдат присъдени разноските за настоящото производство в размер на 300лв.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №520 от 19.03.13г. по гр.д.№1848/12г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА Й. Н. В., С. Т. Х. и Н. Т. В. да заплатят на Г. Д. В. и Г. В. В. сумата от 300 лв. разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: