О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 553
София, 11.09.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на десети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №1816/2019г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на адвокат В. Н. от САК, в качеството й пълномощник на И. С. Г. и Д. П. И., срещу определение №1078 от 26.03.2019г., постановено по в.гр.д.№1693/2018г на Софийски апелативен съд, 1 с-в, с което е оставено без разглеждане искането на адвокат В. Н. за изменение на решение №83/10.01.2019г. по гр.д.№1693/2018г. на САС в частта за разноските.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Оспорва се извода на апелативния състав за недопустимост на искането на адвокат Н. за изменение на въззивното решение в частта за разноските поради непредставяне от И. Г. и Д. И., респ. от техния адвокат, на списък на разноските по чл.80 ГПК. Излагат се доводи, че претендираното адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА не следва да се включва в списъка на разноските, тъй като то не представлява разноски на страната и се дължи директно на адвоката. Същевременно се сочат аргументи за основателност на молбата на адвокат Н. за изменение за въззивното решение по реда на чл.248, ал.1 ГПК. Претендира се отмяна на обжалваното определение и осъждането на ответното дружество ЗД „Б. И.” АД да заплати на адвокат Н. сумите 1 220лв. и 830лв. за процесуалното представителство съответно на И. Г. и на Д. И..
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е представен писмен отговор на частната жалба от ЗД „Б. И.” АД.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна.
С решение №83/10.01.2019г. по в.гр.д.№1693/2018г. на САС, 1 с-в, е потвърдено решение №7609/15.11.2017г. по гр.д.№16748/2015г. на СГС в обжалваните му от страните части. В мотивите към въззивното решение са изложени съображения за неоснователност на искането на адвокат В. Н. за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал., т.2 ЗА за осъщественото от нея процесуално представителство пред въззивната инстанция на ищците И. Г. и Д. И..
С молба вх.№3187/18.02.2019г. адвокат Н. е поискала допълване на въззивното решение в частта му за разноските като бъде осъден въззивника ЗД „Б. И.” АД да заплати на адвокат Н. сумите 1 220лв. и 830лв. за процесуалното представителство на И. Г. и на Д. И.. С обжалваното пред касационната инстанция определение №1078 от 26.03.2019г. по в.гр.д.№1693/2018г на САС е оставено без разглеждане като недопустимо посоченото искане. Въззивният състав е приел, че в случая не се касае за молба за допълване на решението в частта за разноските, тъй като с въззивното решение съдът се е произнесъл по искането на адвокат Н. за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, което искане мотивирано не е било уважено от съда. Посочвайки, че по своята същност молбата на адвокат Н. представлява искане за изменение на въззивното решение в частта за разноските (втората хипотеза на чл.248, ал.1 ГПК), въззивният състав е посочил, че не е налице предвидената в чл.80, изр.2 ГПК положителната абсолютна процесуална предпоставка за изменение на решението в частта за разноските, доколкото в разглеждания случай нито адвокат Н., нито И. Г. и Д. И., са представили списък на разноските във въззивната инстанция.
Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Обстоятелството, че с въззивното решение апелативният състав се е произнесъл по същество по искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат Н. и не е уважил същото, характеризира искането в молбата с вх.№3187/18.02.2019г. като молба за изменение на решението по чл.248, изр.1, предл.2 ГПК. С оглед разпоредбата на чл.80, изр.2 ГПК представянето на списък по чл.80 ГПК е предпоставка за надлежно упражняване на правото по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, претендирани от страната, инициирала производството по чл.248 ГПК, в какъвто смисъл са и указанията в т.2 и т.9 от Тълк.решение №6/2012г. на ОСГТК на ВКС. В случая И. Г. и Д. И., респ. техният процесуален представител адвокат Н., не са изпълнили задължението да представят списък по чл.80 ГПК, което обуславя недопустимост на искането. Обстоятелството, че в случая се претендира адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т..2 ЗА от адвоката – пълномощник, не изключва необходимостта от представяне на списък като абсолютна процесуална предпоставка за изменение на решението в частта за разноските, тъй като съдът и ответната страна не са информирани предварително (чрез списък на разноските) за размера на възнаграждението, което страната, респ. нейния адвокат, счита за дължимо (в същия смисъл – определение №416/20.06.2019г. по ч.т.д. №1124/2019г. на ВКС, ІІ т.о.).
Въпреки, че адвокатското възнаграждение по чл38, ал.1, т.2 ЗА се дължи директно на адвоката и че не представлява разход на представляваната от него страна, по своя характер задължението за неговото заплащане от ответната страна е задължение за заплащане на разноски по смисъла на чл.78, ал.1 ГПК, които могат да бъдат предмет на искане за допълване или изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248, ал.1 ГПК. Обратният извод не следва от посоченото в частната жалба определение №524/12.11.2018г. по ч.гр.д.№2904/2018г. на ВКС, ІV г.о., тъй като от мотивите на определението не става ясно дали същото не е постановено по повод искане за допълване на решението в частта за разноските ( а не за изменение), при който случай липсата на списък не е предпоставка за допустимостта на производството по чл.248 ГПК. Изложените в частната жалба съображения в подкрепа на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение не следва да бъдат разглеждани, тъй като предмет на настоящото производство е допустимостта на молбата по чл.248, ал.1 ГПК, а не – нейната основателност.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1078 от 26.03.2019г., постановено по в.гр.д.№1693/2018г на Софийски апелативен съд, 1 с-в, с което е оставено без разглеждане искането на адвокат В. Н. за изменение на решение №83/10.01.2019г. по гр.д.№1693/2018г. на САС в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: