О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 553
С., 12.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на дeвети май през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Чаначева
Е. М.
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Е. М. търг. дело № 897 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 4917 от 31.V.2010 г. на [фирма] – Р., подадена против въззивното решение № 179 на Русенския ОС, ТК, от 28.ІV.2010 г., постановено по гр. дело № 79/2010 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 163 на РС-Русе от 29.ХІІ.2009 г. по гр. дело № 5522/09 г.: за осъждане на д-вото настоящ касатор да заплати на ищцовото [фирма] – Р., на основание чл. 327, във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД, сума в размер на 22 103.40 лв. /с вкл. ДДС/ по две данъчни фактури от датата 23.ІХ.2008 г. относно извършена доставка на препарати за растителна защита съответно за 4 599.60 лв. и за 17 503.80 лв. и ведно със законната лихва върху горепосочената като сбор от последните две суми главница, считано от датата на подаване на исковата молба /11.ІХ.2009 г./ и до окончателното й изплащане, както и ведно с мораторна лихва върху същата за периода от 24.ІХ.2008 г. и до предявяването на тези два обективно кумулативно съединени осъдителни иска.
Единственото оплакване на търговеца касатор е за постановяване на атакуваното въззивно решение при допуснати от състава на Русенския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отнасящи се до правата му на участие в процеса. С оглед това [фирма] – Р. претендира касирането му /като неправилно/ и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК дружеството касатор обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, погрешно схващана като тъждествена на релевираното в жалбата оплакването за допуснати процесуални нарушения,т.е. без да е бил надлежно формулиран релевантен въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/, по който Русенският ОС да се е произнесъл с атакуваното въззивно решение.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма] – Р. писмено е възразило чрез процесуалния си представител по пълномощие от АК-Р. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакването за неправилност изложено в жалбата, изрично позовавайки се на липсата на точно и мотивирано изложение на основанията за допустимост на касационния контрол.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Русенския ОС, касационната жалба на [фирма] – Р. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на онзи въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/, който е бил от значение за изхода по конкретното дело като включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на решаващия съд. Върховният касационен съд не задължен да го изведе от изложението към касационната жалба, нито от твърденията на подателя й или от там посочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на релевантния правен въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглежда соченото допълнително основание за това /по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/, което представителят на д-вото касатор схваща очевидно едностранчиво: като въпрос от значение за точното прилагане на закона /неформулиран/, но не и за развитието на правото, предвид пълното му отъждествяване с онзи твърдян порок на атакувания съдебен акт на въззивната инстанция, в който се обективира касационното отменително основание, визирано в текста на чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК.
В заключение, оплакването на търговеца касатор се отнася до нарушение на правото му на участие в процеса пред първата инстанция, докато единствен възможен предмет на касационния контрол е решението на въззивния съд.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 179 на Русенския окръжен съд, ТК, от 28.ІV.2010 г., постановено по гр. дело № 79/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2