4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 553
гр. София, 17.04.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1480 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. Й. против решение № 232/29.11.2013 г., постановено по гр.д.№ 338/2013 г. от състав на Окръжен съд – Кърджали.
Ответникът по касационната жалба не е подал писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, състав на окръжен съд се е произнесъл по основателността на предявени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Съдът е приел, че исковете са неоснователни. Трудовото правоотношение е прекратено с ищеца, на основание чл.330, ал.2, т.7 вр. чл.126 вр. с чл.107а, т.2 КТ. В заповедта за е посочено, че ищецът не е уведомил работодателя за наличие на нсъвместимост с изпълняваната работа, тъй като към момента на издаването на заповедта – 04.08.2011 г., В. Й. е съвместявал длъжността, която изпълнява при работодателя с управлението на търговско дружество, както и като неограничено отговорен съдружник в събирателно дружество. Несъвместимостта на изпълняваната длъжност е приета от работодателя, тъй като с изменение в длъжностната характеристика на ищеца е въведено това изискване.
По доводите за незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, съдът е приел следното:
Ищецът не се е ползувал от защитата на чл.333 КТ, тъй като независимо от това, дали същия страда от заболяване „захарен диабет” или се е намирал в отпуск поради временна нетрудоспособност, тъй като разпоредбата на чл.333, ал.1 КТ се отнася към уволнение на основание чл.328, ал.1, т.2,3,5 и 11 и чл.330, ал.2, т.6 КТ, докато в случая, трудовото правоотношение е прекратено на друго основание. Съдът е приел на това основание, че не е било необходимо предварително разрешение от компетентната инспекция и по двете наведени в исковата молба основания. Отделно от това, съдът е приел, че служителят не е уведомил работодателят, че се намира в отпуск по болест, а от неговото поведение не е било видно, че същия е започнал ползуването на този отпуск.
Съдът е приел, че направеното възражение за незаконосъобразност на заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение поради неприложимост на чл.107а, ал.1, т.2 КТ не е заявено надлежно в исковата молба, но въпреки това го е разгледал по същество. В тази насока съдът е приел, че изискването за несъвместимост за длъжността, заемана от ищеца е въведена с изменение в длъжностната характеристика, като неговата преценка за това е за целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, като доколкото липсват възражения за злоупотреба с право в тази насока, не следва да се преценява дали промяната е наложителна предвид обективни причини за нея, с оглед естеството на дейността на служителя.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочат правни въпроси, които според касатора са разрешени от въззивния съд при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК и следва да се допусне касационното обжалване.
Първия правен въпрос е относно приложението на разпоредбата на чл.330, ал.2, т.7 вр. чл.126 вр. с чл.107а, т.2 КТ по отношение на трудовоправни отношения с работодател търговско дружество, регистрирано по ТЗ. По този правен въпрос, въззивния съд не е формирал правни изводи и не се е произнесъл, още по-малко този правен въпрос да е обосновал изводите на съда относно основателността на предявените искове, поради което същия е неотносим в производството по чл.288 ГПК. От друга страна, сочи се правен въпрос, длъжен ли и бил съдът да се произнесе по този правен въпрос, доколкото съдът изрично е посочил, че не дължи произнасяне по него, тъй като не е заявено възражение в исковата молба в тази насока и не е длъжен да се произнесе. В тази насока се сочи процесуалноправен въпрос, следва ли съдът да се произнесе по възражение и довод на страна, направен в първото по делото съдебно заседание пред първата инстанция и приет от съда, по реда на чл.143, ал.2 ГПК. Сочи се противоречие в тази насока с възприето от ВКС по същия въпрос, с решение, постановено по реда на чл.290 ГПК. По този правен въпрос, доколкото касае процедиране от страна на съда, следва да се отбележи, че след отмяната на решението при първото разглеждане на спора, по реда на извънредния способ за отмяна на влезли в сила решения, ищецът е навел довод за незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовите правоотношение, в първото по делото заседание, но не в отговор на направено възражение от страна на ответника с отговора на исковата молба или в съдебното заседание, а е посочено ново основание за незаконосъобразност на прекратяването на правоотношението, което не е заявено с исковата молба. Разпоредбата на чл.143, ал.2 ГПК е неотносима към процедирането на съда в случая, доколкото тя касае възможността на ищеца да поясни и допълни исковата молба, но само във връзка с направени от ответника възражения, какъвто не е настоящия случай. Съдът не е отрекъл процесуалната възможност на ищеца да поясни или допълни исковата молба с оглед възражения на ответника, а е приел, че след предявяването на исковата молба и отговора на ответника, извън направените от ответника възражения, ищецът не разполага в процесуалната възможност да сочи нови основания за незаконосъобразността на заповедта за прекратяването на трудовите правоотношения. В тази насока, съдът не се е произнесъл по приложението на чл.143, ал.2 ГПК и поставения процесуалноправен въпрос е неотносим към производството по чл.288 ГПК.
Сочат са правни въпрос относно задължението на работодателя да връчи лично на служителя новата длъжностна характеристика и възможността да се представи изискуемата се информация от служителя след узнаването на новите изисквания. Тези доводи не са правени в процесуалните срокове за това от страна на ищеца, като не са заявени с исковата молба, респ. по тях не се е произнесъл и въззивния съд, нито е дължал това произнасяне, поради което същите са неотносими към настоящото производство, доколкото разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК сочи правни въпроси, по които съдът се е произнесъл, респ. е дължал произнасяне.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания по допустимостта на касационното обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 232/29.11.2013 г., постановено по гр.д.№ 338/2013 г. от състав на Окръжен съд – Кърджали.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.