4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 553
София, 18.12.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.д. № 4594 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. №6569/18.07.2019 г., от „ХОТЕЛСКИ КОМПЛЕКС ЧЕРНОМОРЕЦ БС“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], представлявано от И. А., в качеството си на управител, срещу определение №221/29.05/2019 г. по гр.д. 1442/2019 г. на Върховния Касационен съд, с което е оставена без разглеждане молбата за отмяна на молителя срещу решение №III-148/22.01.2019 г. по гр.д. №1313/2018 г. на Бургаския окръжен съд. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, както и че е допусната явна фактическа грешка, тъй като е налице произнасяне по адрес на страна, която не е жалбоподател – „ ХОТЕЛСКИ КОМПЛЕКС ЧЕРНОМОРЕЦ БС“ ЕАД, ЕИК[ЕИК]. Твърди се още, че в тълкувателното решение цитирано в обжалваното определение не се отнася до определения, в които е налице произнасяне по факти, за които първоинстанционния съд не е бил сезиран. Отправено е искане за отмяна на определение №221/29.05/2019 г. по гр.д. 1442/2019 г. на Върховния Касационен съд и произнасяне по същество на спора.
В срок е постъпил отговор от „ПРО“ АД, чрез който се оспорва допустимост и основателност на предявената частна жалба на няколко различни основания. Претендират се разноски.
Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата частна жалба, като взе предвид доказателствата по делото и съобразно закона намира същата за допустима / подадена е в законоустановения срок от лице което има правен интерес от обжалване, срещу съдебен акт подлежащ на обжалване/, но неоснователна поради следните съображенията :
За да постанови обжалваното определение, предходния тричленен състав на ВКС е съобразил задължителната за всички съдилища постановка по т. 3 на тълкувателно решение № 7/31.VII.2017 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 7/2014 г., според което: „Решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК“. В процесния случай ще следва да бъде съобразено и обстоятелството, че още с т. 1 от ТР № 3/12.VII.2005 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 3/2005 г. дейността на окръжния съд по жалби срещу действията на съдебен изпълнител е била характеризирана като такава на контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван пред нея несъдебен акт, поради което решението по чл. 334, ал. 4 ГПК (отм.) – разпоредба идентична с тази по чл. 437, ал. 4 от сега действащия процесуален кодекс, не се ползва със сила на пресъдено нещо. Съответно още с постановките по т. т. 1 и 2 на ППВС № 2/29.IХ.1977 г. бе разяснено, че влезли в сила решения, които не се ползват със сила на пресъдено нещо, не подлежат на отмяна по извънредния способ на чл. 231 ГПК (отм.).
Съгласно чл. 307, ал. 1 ГПК и разясненията дадени в т.10 на тълкувателно решение № 7/31.VII.2017 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 7/2014 г., при преценката си по чл. 307 ГПК за допустимостта на молбата за отмяна, ВКС извършва проверка на следните предпоставки: подлежи ли атакувания акт на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК, молбата изхожда ли от легитимирано лице, спазен ли е преклузивният срок за подаването й и дали е редовна. При липса на някоя от гореизброените положителни процесуални предпоставки, молбата следва да се остави без разглеждане, а делото да се прекрати, тъй като не се ангажира компетентност на съда. По отношение проверката за наличието на процесуална легитимация, настоящият състав счита, че решаващият извод би бил същия, но тъй като проверката по отношение на атакувания акт, предхожда тази за процесуална легитимация, последната се явява безпредметна при липсата на съдебен акт подлежащ на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК.
Предвид гореизложеното и задължителния характер на посочените тълкувателни решения, обжалваното определение е законосъобразно / в този смисъл е и Определение № 558 от 7.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2656/2017 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Е. М. и Определение № 165 от 5.04.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 919/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията М. Ф./, поради което частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГП в тежест на жалбоподателя следва да се поставят разноските, които ответникът е направил в настоящото производство в размер на 100 лв. за юристконсултско възнаграждение, определени съгласно чл.37 ЗПП във вр.с чл.25 б.“а“, ал.3 НЗПП.
Така мотивиран, Върховен Касационен съд, в състав на III ГО
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 221 от 29 май 2019 г., постановено по гр. д. № 1442/2019 г. по описа на III г. о., ВКС.
ОСЪЖДА „ХОТЕЛСКИ КОМПЛЕКС ЧЕРНОМОРЕЦ БС“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя И. А., да заплати на основание чл.78, ал.8 ГПК, на „ПРОФИЛАКТИКА, РЕХАБИЛИТАЦИЯ И ОТДИХ“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк]ул. „172“ №11, разноски в размер на 100 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: