Определение №553 от 2.7.2019 по гр. дело №196/196 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

6

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 553

гр. София, 02.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 196 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. И. П. срещу въззивно решение № 283/04.10.2018 г., постановено по възз.гр.д. №1303/ 2018г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е отменено решение № 395/29.06.2018 г. по гр.д. № 1236/2018 г. на Районен съд – Стара Загора и са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ – за отмяна на уволнението, извършено поради съкращаване на щата със Заповед № ЧР- 01- 9/28.03.2018 г. на началника на РУО – Стара Загора и за възстановяването на заеманата преди уволнението длъжност „директор“ на Професионална гимназия „Иван Хаджиенов” – [населено място].
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.3 и чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК, като счита, че касационният контрол следва да се допусне по следните въпроси: 1/въвеждането на допълнителни критерии за подбор от работодателя, извън посочените в чл.329 КТ, с цел прекратяването на трудовия договор с определен служител, представлява ли акт на дискриминация; 2/законосъобразен ли е подборът по чл.329 КТ, след като са въведени допълнителни критерии във връзка с оценяването на служителя за квалификация и ниво на изпълнение на работата; 3/водят ли до субективизъм ползваните от работодателя критерии за подбор – „образование и квалификация”, „допълнителна квалификация – ПКС”, „педагогически стаж”, „стаж като директор”, „участие в управлението и изпълнение на проекти по европейски и национални програми”, „подобряване на материалната база на училището”. Твърди се, че нормите, регулиращи правото на подбор са „все още непълни, неясни”, поради което произнасянето на ВКС ще допринесе за точното приложение на закона и за развитието на правото. Поддържаното основание по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК е аргументирано с доводи за материална незаконосъобразност и необоснованост на изводите на решаващия съд.
Ответната страна по жалбата – ПГ „Иван Хаджиенов” – [населено място], представлявана от адв. М.П., в писмения си отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на подадената жалба.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
С въззивното решение е прието, че работодателят законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовия договор с ищеца, извършено със заповед № ЧР-01-9/28.03.2018 г., поради съкращаване на щата за длъжността „директор”, наложило се след осъществено преобразуване на ПГ „Иван Хаджиенов” – [населено място] и Професионална гимназия по строителство – [населено място] в ПГ „Иван Хаджиенов” – [населено място], разпоредено със заповед № РД-14-113/07.07.2016 г. на министъра на образованието. Ищецът първоначално е заемал длъжността „директор” в ПГ по строителство – [населено място], като след преобразуването на двете гимназии, респ. към момента на издаване и връчване на уволнителната заповед е утвърдено ново щатно разписание (в сила от 26.03.2018 г.), с което е съкратена една от двете разкрити щатни бройки за длъжността „директор”. Изяснено е, че в процедурата по подбор са включени ищеца и М. Д., заемаща до този момент другата директорска длъжност. Определената със заповед на началника на РУО – [населено място] комисия по подбора е обективирала оценките си в протокол от 27.03.2018 г., видно от който М. Д. е получила 21 т., а Ц. П. – 10 т. Въззивният съд е приел, че критериите, по които е извършено оценяването – „образование и квалификация”, „допълнителна квалификация – ПКС”, „педагогически стаж”, „стаж като директор”, „участие в управлението и изпълнение на проекти по европейски и национални програми”, „подобряване на материалната база на училището” – по съдържание и специфика отговарят на законовите критерии квалификация и ниво на изпълнение на работата. Посочено е, че първите четири показатели, по които са сравнявани лицата, са относими към законовия критерий „квалификация”, който е комплексен и има за предмет не само образователния ценз на лицето, но още и деловите и професионални качества и умения за изпълнение на длъжността. Последните два показателя, отразени в протокола за подбор, съдържат информация за нивото на изпълнение на възложената работа като количество, качество и постигнати резултати. Прието е, че дори да се приемат доводите на ищеца, че по критерия „допълнителна квалификация – ПКС” следва да му се присъдят точки и това да е максималният предвиден брой от 5 т., това не би променило крайния резултат. Като неоснователни са преценени възраженията на Цв.П. за субективизъм и преднамереност при определянето критериите за подбор и провеждането на процедурата, както и че получената крайна оценка не съответства на действително притежаваните от него качества, умения и възможности за изпълнение на работата. Установено е, че не е допуснато нарушение на чл.333, ал.1 и ал.2 КТ, доколкото преди издаване на заповедта работодателят е получил разрешението на Инспекцията по труда. Обсъждайки поотделно и в съвкупност всички релевантни за спора доказателства, възраженията и доводите на страните, съдът е изложил подробни решаващи мотиви, като в заключение е направен извод, че извършеният подбор е законосъобразен, както и че са били налице всички материални предпоставки, обуславящи законността на прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца на основанието по чл.328, ал.1, т.2, предл.2-ро КТ.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че сочените от касатора предпоставки за допускане на касационния контрол не са налице.
Съгласно приетото по т.4 от ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия; а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Всички формулирани от касатора правни въпроси в изложението му касаят нормата на чл.329, ал.1 КТ, по която има създадена задължителна и трайно установена практика на ВКС, изясняваща точния смисъл на разпоредбата и приложението й при разглеждането и решаването на трудовоправни спорове. С оглед на това, поддържаното от касатора основание по чл.280,ал.1, т.3 ГПК за селекция на жалбата не е налице.
Същевременно, въззивното решение съответства на създадената по приложението на чл.329 КТ съдебна практика. Проблемът за критериите, установени в чл. 329 КТ при извършването на подбор, за възможността работодателят да въвежда и специфични подкритерии (стига те да са в съответствие със законоустановените и да не е налице злоупотреба с право – чл.8 КТ), както и за обхвата на съдебния контрол при осъществена процедура по подбор, е разрешен с ТР № 3/16.01.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК – напр. решение № 109/21.05.2013 г. по гр.д. № 1756/ 2011 г., ІV г.о., решение № 107/18.02.2010г. по гр.д. № 3293/2008 г., ІV г.о., решение № 65/26.02.2015 г. по гр. д. № 5184/2014 г., IV г. о., решение № 251/ 27.07.2015 г. по гр. д. № 6970/2014 г., IV г. о. и др. Прието е, че преценката на работодателя по чл. 329 КТ – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. При упражняването на този контрол, съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329 КТ, на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. При прекратяване на трудовото правоотношение, поради съкращаване на щата или намаляване на обема на работа, подборът e част от правото на уволнение, затова при спор за законосъобразност на уволнението и при въведен довод за нарушение на чл.329 КТ съдът упражнява съдебен контрол за точното прилагане на закона, който не се изчерпва само с констатацията за формалното прилагане на критериите по чл. 329 КТ, а обхваща проверка на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии.
На следващо място, в практиката на ВКС е изяснено, че законодателят е посочил общо критериите за оценка, без да определя тяхната тежест. В този смисъл, работодателят е длъжен да проведе подбора съобразно нормативно регламентираните критерии, но каква относителна тежест ще отдаде на всеки от критериите с оглед спецификата на всяко производство или служба, респ. с оглед значението им за конкретната дейност, която работникът изпълнява, е въпрос на негова преценка (вж. – решение № 109/21.05.2013г. по гр.д. № 1756/2011 г., ІV г.о. на ВКС). Съдът може да проверява само обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника.
Работодателят може да извърши подбора по чл.329 ал.1 КТ чрез различни способи, включително да ползва и помощни комисии, като не е длъжен да оформя в писмен вид нито техните заключения, нито процеса на оценка. Въпрос на доказване е да установи действителното му извършване, лицата между които го е сторил, по какви показатели са сравнявани те, както и че са запазени трудовите правоотношения с тези работници и служители, които са по-квалифицирани и работят по-добре. В процеса са допустими всички доказателствени средства за установяване законността на извършения подбор, включително протоколи от работата на помощните комисии.
С обжалваното решение съдът, в съответствие с възприетите в практиката на ВКС правни разрешения, е осъществил такъв контрол, като е приел, че подборът е законосъобразен – работодателят е използвал еднаква база и метод за оценяване качеството на работа на сравняваните лица и не се установява да е действал недобросъвестно. Показателите за оценка на двамата служители са в съответствие със основните критерии по чл.329 ал.1 КТ – квалификация и ниво на изпълнение на работата, а същевременно отчитат спецификата на заеманата длъжност. Формираната за ищеца оценка е обективно по-ниска в сравнение с тази на другото сравнявано лице, вследствие на което е прието, че трудовото правоотношение между страните е прекратено законосъобразно на посоченото в заповедта основание. При формирането на тези изводи въззивната инстанция е обсъдила релевантните за спора доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като в мотивите си е дала отговор на доводите и възраженията на страните, с което е изпълнила процесуалните си задължения по чл.235, ал.2 ГПК.
Другото поддържано от касатора основание по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение – е аргументирано със същите доводи за незаконосъобразност на оспорената уволнителна заповед. Както се посочи по-горе, обжалваният акт по изведените в изложението на касатора правни въпроси е постановен в съответствие с практиката на ВКС по приложението на нормите на чл.328, ал.1, т.2, предл.2-ро и чл.329, ал.1 КТ, а същевременно нито от съдържанието на касационната жалба, нито от изложението не може да бъде изведен служебно от състава на ВКС въпрос, обуславящ очевидната неправилност на решението.
При този изход на делото, основателно е искането на ответната страна за присъждане на разноските за тази инстанция, които възлизат на сумата 720 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 283 от 04.10.2018 г., постановено по възз.гр.д. №1303/2018г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА Ц. И. П., с ЕГН – [ЕГН], да заплати на ПГ „Иван Хаджиенов” – гр.Казанлък направените за тази инстанция разноски в размер на сумата 720 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top