О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 553
София, 31.10.2016 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1870/2016 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частни жалби на Т. З. Н. от [населено място] и З. Д. Д. от [населено място] съответно срещу разпореждане № 1298 от 23.06.2016 г. и разпореждане № 1299 от 23.06.2016 г. по в. т. д. № 105/2016 г. на Варненски апелативен съд, с които са върнати подадените от същите лица касационни жалби срещу постановеното по делото въззивно решение № 118 от 12.05.2016 г.
Частните жалбоподателки молят за отмяна на обжалваните разпореждания като неправилни, без да излагат конкретни оплаквания в подкрепа на своето твърдение.
Ответникът по частните жалби – [фирма] /н./, [населено място] – оспорва същите и моли за оставянето им без уважение в депозираните по делото писмени отговори от 23.08.2016 г.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частните жалби са подадени в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежни страни в процеса, поради което са процесуално допустими, но разгледани по същество – същите са неоснователни.
За да върне подадените от Т. З. Н. от [населено място] и З. Д. Д. от [населено място] касационни жалби, въззивният съд е приел, че постановеното от него решение № 118 от 12.05.2016 г. по в. т. д. № 105/2016 г. не подлежи на касационен контрол, тъй като цената на предявените искове е под установения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимален размер, определящ допустимостта на касационното обжалване както за търговските, така и за гражданските дела.
Разпорежданията са правилни.
Извършената от въззивният състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие с императивното изискване на чл. 280, ал. 2 ГПК. Доколкото предмет на спора са субективно и обективно евентуално съединени отменителни искове с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 и т. 6 ТЗ за прогласяване недействителността на сделки, сключени от обявеното в несъстоятелност търговско дружество [фирма], разгледаното от Варненски апелативен съд дело следва да бъде квалифицирано като търговско. Поради това, за допустимостта на касационния контрол върху постановеното по него въззивно решение е приложим установеният в чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК минимален размер на цената на иска 20 000 лв. И тъй като в случая цената на исковете, изрично определена по реда на чл. 70, ал. 1 ГПК с определение № 4152 от 23.10.2014 г. по т. д. № 1277/2014 г. на Варненски окръжен съд на 1057.10 лв., е под посочения минимум, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, както правилно е преценил въззивният съд.
С оглед изложеното, обжалваните разпореждания следва да бъдат потвърдени.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1298 от 23.06.2016 г. и разпореждане № 1299 от 23.06.2016 г. по в. т. д. № 105/2016 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: