О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 533
С., 04.12. 2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ИРИНА ПЕТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1644 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Юникс Солюшънс“ ООД чрез адвокат Хр. К. срещу решение № 30/24.01.2018 г. на Пловдивски апелативен съд /П./, търговско отделение, трети състав по т.д. № 426/2017 г., с което е потвърдено решение на Пловдивски окръжен съд /ПОС/, отхвърлящо молбата на настоящия касатор по чл.625 ТЗ против „Глобъл Комюникейшън Нет“ АД за обявяването му в неплатежоспособност, евентуално и свръхзадълженост с начална дата 31.12.2014 г. и за откриване производство по несъстоятелност.
Касатърът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 ГПК. В изложението си формулира следните въпроси: „1.Дали въззивният съд е длъжен да изложи собствени доводи във връзка с наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение, дали е длъжен да обсъди доводите на въззивника във въззивната жалба във връзка със събраните доказателства, както и дали препращането към мотивите на първата инстанция по реда на чл.272 ГПК освобождава въззивната инстанция от задължението й да отговори на всички доводи и възражения във въззивната жалба в рамките на проверката по чл.269 от ГПК? 2. Длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решаване на делото и длъжен ли е да изложи мотиви защо ги отхвърля когато счита, че са неоснователни? 3. Необсъждането на възраженията на жалбоподателя срещу неправилността на обжалваното първоинстанционно решение и доводите му досежно обстоятелствата, на които се позовава във въззивната жалба, представляват ли съществено нарушение на процесуалните правила и нарушават ли правото му на защита? Изложени са и доводи, които не формулират въпроси, а са оплаквания за неправилност на решението на П. във връзка с приемане на извършената работа.
Ответникът по касационната жалба – „Глобъл Комюникейшън Нет“ АД оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор. Претендират разноски – твърди, че ще бъде представен списък по чл.80 ГПК, но такъв няма.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 т.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради следните съображения:
Пред ПОС е предявена молба по чл.625 и сл. ТЗ като молителят „Юникс Солюшънс“ ООД /„ЮС“ ООД/ е твърдял, че притежава две ликвидни и изискуеми вземания към ответника „Глобъл Комюникейшън Нет“ АД /„ГКН“ АД/: за сумата 234 000 лева, представляваща остатък от дължимо, но неплатено възнаграждение с включен ДДС, за свършена и приета работа по сключеното между двете дружества Споразумение от 28.11.2012 г. /л. 14 и сл./ и за сумата 216 000 лева, представляваща „обезщетение за неизпълнението“ на сключен между двете дружества „договор при общи условия за доставка на интернет 10 GB за периода 01.06.2013 г. – 30.11. 2014 г.“. ПОС е приел, че твърдяната от „ЮС“ ООД легитимация на кредитор – по отношение на дружеството „ГКН“ АД – е останала недоказана и при липса на тази основна материална предпоставка в хипотезата на чл. 625 ТЗ, молбата за откриване на производството по несъстоятелност е била отхвърлена. П. е потвърдил решението на ПОС като е приел, че изводите за липса на активна материална легитимация на молителя са правилни, съобразени със закона на основание чл.271 ал.1 ГПК е потвърдил решението със съответно препращане /чл.272 ГПК/ към подробните и изчерпателни мотиви на ПОС, излагайки и свои мотиви като въззивен съд, очертаващи фактическата и правна проблематика на спора: Според П. основният проблем на изпълнителя „ЮС“ ООД при установяване на твърдяната по делото дължимост на пълния размер на уговореното възнаграждение по Споразумението /договора за изработка/ от 28.11.2012 г. е бил липсата на доказателства, както за точното /съобразено с договора/ изпълнение на поръчаната работа, така и за приемането на тази работа от възложителя. Предметът на възложената на изпълнителя „ЮС“ ООД работа е била създаването и доставката на една съществена функционална част от предмета на друг договор за изработка – между „ГКН“ АД като изпълнител и дружеството „ТТВИ“ ООД като поръчващ и е била формулирана като „Обособена позиция 4“ или „Комплекс № 4“ – „Доставка на Д. „Многоформатен 3D обработващ комплекс за конвертиране между различни 3D стандарти по спецификация и инженеринг по асемблиране и интегриране на компонентите на комплекса“ /чл. 1.b. от договора/. Ставало въпрос за доставката на хардуер и създаден от изпълнителя „ЮС“ ООД инсталиран софтуер, чрез който – като част от възложеното на „ГКН“ АД изпълнение – се осигури функционирането на притежавания от крайния поръчващ „ТТВИ“ ЕООД „3D V. Converter“. За да установи изпълнението и приемането на поръчаната от „ГКН“ АД работа, изпълнителят „ЮС“ ООД е представил „Приемо – предавателен протокол за доставки“ от датата 07.05.2014 г. /л. 19 – л. 20/, а в съдебното заседание от 01.12.2015 г. /л. 402 и сл./ като свидетел е бил разпитан и техническия директор на „ЮС“ ООД А. Г. Т.. Свидетелят е твърдял, че „клиентите“ били помолени по телефона да присъстват на някои от тестовете на почти готовия продукт, но никой не се отзовал, в началото на м. май 2014 г. работата била приключена и продуктите с инсталиран софтуер били сложени в кашони, натоварени на една кола и заедно с техническата документация били закарани на посочения в протокола адрес и съответно приети, но през следващите 4 – 5 месеца „никой не се обадил“. По делото няма представена покана до поръчващия да прегледа свършената работа, да тества готовия продукт и да се увери, че изискванията му са били изпълнени. Напротив, в протокола от 07.05.2014 г. само е отбелязано, че е доставена хардуерна конфигурация, а приложената изисквана от договора декларация /л. 21/ за произхода на оборудването е без предмет. Затова този протокол изобщо не покрива изискванията на чл. 29 от договора – да бъде описано „количеството и качеството на извършената работа, съгласно изискванията на Възложителя“, липсва и най-важното – да се опише приемането на тестван или поне демонстриран пред някого софтуер. Р. в същото съдебно заседание от 01.12.2015 г. свидетелка М. В. И. е твърдяла, че на 20.06.2014 г. в присъствието на представители на възложителя „ГКН“ ООД и на крайния ползвател на продукта „ТТВИ“ ЕООД е бил направен опит за изпробване на доставената конфигурация, но не е било установено наличие на необходимия за работата на „ТТВИ“ ООД софтуер и заключението е било, че освен доставката на хардуер, изработването на цялостната задача по „Позиция 4“ е неизпълнено съобразно изискванията на договора. Техническата експертиза е категорична, че понастоящем ползваният от „ТТВИ“ ЕООД продукт е изработен от „ГКН“ ООД, вж. предхождащите констатации в Писма изх. № 104/17.06.2014 г. /л. 49 и сл./ и изх. № 124/ 16.06.2014 г. /л. 52 и сл./, както и подробното Писмо изх. № 130/01.07.2014 г. /л. 55 и сл./, с което поръчващият процесната работа „ГКН“ ООД е констатирал, че изпълнение в предвидения обем няма и е сложил край на договора.
При тези данни изводът на ПОС, възприет от П. е, че щом работата по изработването на софтуера и оттук – на единен продукт по „Обособена позиция № 4“ не е била нито удостоверена като завършена, нито прегледана, тествана и приета както от поръчващия „ГКН“ ООД като пряк възложител, така и от „ТТВИ“ ЕООД като основен възложител на цялостното изпълнение, тогава самото изпълнение е недоказано в твърдяния от изпълнителя обем, а това обуславя и липсата на основание за плащане на претендираната по делото остатъчна част от уговореното в договора възнаграждение, вписана като дължима по фактура № 2120 от 07.05.2014 г.
По отношение на твърдяното в процеса второ вземане – за сумата 216 000 лв., представляващо дължимо „обезщетение за неизпълнението“ на сключен между двете дружества „договор при общи условия за доставка на интернет 10 GB за периода 01.06.2013 г. – 30.11. 2014 г.“, според П., заключението /л. 1006 и сл./ по техническата експертиза на вещото лице Д. Т. Д. е категорично, че от наличните понастоящем остатъчни данни може да се направи само извод, че доставките са били налични. За периода до 01.02.2014 г., по договореност с „ответника „ГКН“ АД, администратор на мрежата е бил точно молителят „ЮС“ ООД, а това е означавало, че той именно е изградил и поддържал мрежата по доставка на услугата, както и той е трябвало да съхранява данните за ползвания, включително от него като потребител, трафик от Интернет. При липсата на каквито и да било данни за извършени рекламации или оплаквания за недоставяне на Интернет въпреки платената цена и то при извършено плащане на датата 30.10.2013 г. – четири месеца след началото на твърдяното „недоставяне“ от 01.06.2013 г., при доказаните от експертизата техническа възможност и капацитет, осигуряващи ползването на предварително платената доставка и при положение, че от самия ползвател е зависило администрирането на доставката за него самия, твърдяното вземане за обезщетение от 216 000 лв., „равно по размер на платената цена на доставката“ е било недоказано. При така установената фактическа обстановка, заключението на П. е, че при неустановеното в процеса чрез пълно и главно доказване наличие на активна материална легитимация на молителя „ЮС“ ООД в инициираното производство по чл.625 ТЗ, обжалваното решение на ПОС, отхвърлящо молбата на „ЮС“ ООД е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди със съответното препращане към подробните и изчерпателни мотиви /чл.272 ГПК/.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства /мотиви към т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Формулираните въпроси и изложени доводи по същество касаят обсъждане на събраните по делото доказателства, препращането на П. към мотивите на ПОС на основание чл.272 ГПК и правилността на въззивното решение. В съдебната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК е прието, че въззивният съд като инстанция по същество може да препрати към мотивите на първоинстанционния съд, когато има съвпадение на фактическите и правни изводи и в този случай въззивният съд изготвя собствени мотиви, като прави свои мотивите на първата инстанция и с тях обосновава изводите си по съществото на спора. Обсъждането на събраните по делото доказателства е суверенно право на решаващия съд и при наличието му с изложени съображения, посочването му от касатора не е основание да формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, съобразно указанията на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. В случая П. е препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите на ПОС, но като въззивен съд е изложил и свои мотиви, макар и не толкова подробни и изчерпателни, като на ПОС, поради което няма основание да се приеме наличие на противоречие между решението на П. и цитираната от касатора задължителна съдебна практика /ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС/ или с приложената практика на тричленни състави на ВКС.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на П..
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, макар да са поискани такива, поради липса на доказателства да са сторени разноски от тази страна пред настоящата инстанция, а само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК /т.1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и мотиви към нея/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 30/24.01.2018 г. на Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети състав по т.д. № 426/2017 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.