О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 553
София, 04.12.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков
ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова
Десислава Добрева
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………..……………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 868 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 22175/12.ХІІ.2018 г. на Националната агенция за приходите /по-нататък „НАП” или „агенцията”/, подадена против решение № 2598 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 8.ХІ.2018 г., постановено по т. дело № 4322/2018 г., с което – като процесуално недопустимо – е било обезсилено първоинстанционното решение № 1661/7.VІІІ.2018 г. на СГС, ТК, с-в VІ-3, по т. д. № 825/2002 г. С последното този съд по чл. 613 ТЗ е постановил – „на основание чл. 711, т. 5 ТЗ” – да започнело осребряване на имуществото включено в масата на несъстоятелността на софийското „Дизайнерска къща Хит” ЕООД (в Н.), и разпределяне на осребреното имущество.
Оплакванията на касатора НАП са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед това се претендира касирането му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Инвокирани са доводи, че: „Като резултат от обезсилване на решението на съда по несъстоятелността, с което е постановено започване на осребряване имуществото на длъжника, се създава правна несигурност, тъй като липсата на изричен диспозитив в този смисъл би довело до противоречиво тълкуване следва ли да се пристъпи към тази фаза на производството, а оттам и до забавяне развитието му”.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата агенцията неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол освен с твърдението си за „очевидна неправилност” на атакуваното въззивно решение (основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК), още и с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт САС се е произнесъл по „процесуалноправни въпроси” от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно:
1./ „За съдържанието на решението за възобновяване на производството по несъстоятелност на основание чл. 709 ТЗ”;
2./ „Относно вида на порока на решението по чл. 709, във вр. чл. 710 ТЗ, в „петитума” на което не е постановено започване на осребряване на имуществото на длъжника, включено в масата на несъстоятелността, доколкото е било прието, че се касае за очевидна фактическа грешка, а не за непълнота”.
Ответното по касация „Дизайнерска къща Хит” ЕООД-София (в несъстоятелност) не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното решение на САС.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на НАП ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:
В процесния случай въззивната инстанция е могла да констатира, че с влязло в сила (по реда на чл. 296, т. 3, предл. 1-во ГПК) на датата 6.ІІІ.2018 г. предходно решение № 764/4.ІV.2017 г. на САС, ТК, 9-и с-в, постановено по т. д. (н.) № 4893/2016 г., е било възобновено – на основание чл. 709, ал. 1 ТЗ – производството по несъстоятелност спрямо софийското „Дизайнерска къща Хит” ЕООД (открито с решение от 23.Х.2002 г. и прекратено с решение от 16.ХІІ.2003 г. по т. д. № 825/2002 г. по описа на СГС, ТК, с-в VІ-3), като – на основание чл. 710 ТЗ, във вр. чл. 709, ал. 1 ТЗ – това дружество е било обявено в несъстоятелност и са били постановени обща възбрана и запор върху имуществото му, прекратяване на дейността на предприятието на този длъжник, а също и на правомощията на неговите органи, наред с лишаването на длъжника „Дизайнерска къща Хит” от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, т.е. налице са били реквизитите на решението за обявяване в несъстоятелност, визирани в т.т. 1-4 на чл. 711 ТЗ. Същевременно с решението на съда по чл. 613 ТЗ от датата 7.VІІІ.2018 г., което САС е обезсилил с атакуваното в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК свое решение, е било постановено – по инициатива на синдика на „Дизайнерска къща Хит” ЕООД (в Н.) и на основание чл. 711, т. 5 ТЗ – да започне осребряване на имуществото и разпределение на осребреното имущество на същия длъжник. При тези данни по делото решаващият правен извод на САС е бил за процесуална недопустимост на този акт на СГС, действал като съд по чл. 613 ТЗ, постановен единствено на основанието по т. 5 на чл. 711 ТЗ, а именно предвид липсата на компетентност за издаването му и при наличието на процесуална пречка – „вече постановено и влязло в сила решение по чл. 710 ТЗ с последиците и задължителното съдържание на чл. 711 ТЗ”. В тази връзка надлежно е била съобразена от САС константната съдебна практика досежно това, че решението по чл. 710 ТЗ за обявяване на длъжника в несъстоятелност – при очертаните в хипотезиса на същата норма предпоставки за това – е едно, със задължителното съдържание по чл. 711 ТЗ.
Наличието на тази съдебна практика опровергава тезата на агенцията настоящ касатор, че първият от формулираните в изложението й по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата два процесуалноправни въпроса от значение за изхода по конкретното дело, бил същевременно и такъв, който е релевантен за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Напротив, съгласно т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В нито един от посочените два аспекта на това единно основание за допустимост на касационния контрол обаче, касаторът НАП не е навеждал доводи /било за наличието на практика, основана върху неточно тълкуване, било за непълнота, неяснота или противоречие в относимите съм случая материален и процесуален закон, респ. – за междувременно настъпили промени в законодателството и обществените условия/. Що се отнася до втория т. нар. „процесуалноправен” въпрос в същото изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба на НАП, той е с изцяло хипотетичен характер: предвид последвалото подаването й произнасяне на същия състав на САС с вписано в ТР решение № 563/7.ІІІ.2019 г. по т.д. (н.) № 4893/2016 г. в инициирано от НАП производство по чл. 247 ГПК, с което сега обжалваното въззивно решение е било поправено с добавянето на текст със следното съдържание: „Постановява започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество”.
В заключение, атакуваното от НАП въззивно решение (вкл. и предвид горната констатация за съответствието му с практиката на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 124/21.01.204 г. на І-во т.о. по т. д. № 1058/2012 г.) не е и „очевидно неправилно”, тъй като то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е било постановено contra legem (законът да е бил приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък – extra legem (САС да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма).
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2598 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 8.ХІ.2018 г., постановено по т. д. № 4322/2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 868 по описа за 2019 г.