О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 553
София, 05.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 28.06. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №432 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма]/н/, [населено място], чрез адвокат Н. Д., с вх.№820/08.02.2012г.на Пловдивския апелативен съд, срещу решение №611 от 23.12.2011 г. по т.д.№1180/2011 г. на Пловдивския апелативен съд, ТО, с което след отмяна на решение от 08.07.2011 г. по т.д.№136/2009 г. на Хасковския окръжен съд, 8 гр.състав, е оказал да утвърди предложения от длъжника и настоящ касатор оздравителен план. Пловдивският апелативен съд е приел, че съдържанието на плана не отговаря на изискванията по чл.700, ал.1, т.3 ТЗ-планът не съдържа степента на удовлетворяване, което получава всеки клас кредитори в сравнение с това, което би получил при разпределение на имуществото по предвидения в закона ред. Приел е още, че действието на плана е поставено в зависимо от неизпълнимо правно условие- съдът по несъстоятелността с решението за утвърждаване на плана да вдигне наложените обезпечения и да заличи всички вещни тежести, в това число и учредената в полза на [фирма] договорна ипотека. Обсъдил е и непосочването в плана на вземанията от 5 клас, вкл. и вземания за договорна и законна лихва върху необезпечено вземане, каквото е вземането на Н., както и че планът не съдържа начина на погасяването им.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е недопустимо, поради липса на правен интерес за въззивника Н. да обжалва оздравителния план, с който се предвижда вземанията му да бъдат удовлетворени незабавно и напълно. Подържа недопустимост на въззивната жалба на Н., също поради липса на правен интерес, но на основание извършени в хода на въззивното производство плащания към бюджета, с които твърди, че е погасил всичките вземания по несъстоятелността, предявени от Н.. Сочи, че изплатил общо сумата от 18 365.03 лв., представляваща главница от 11 770.43 лв., заедно с изтеклите лихви, като сумата от 11770.43 лв. е включена в одобрения от съда списък на приетите от синдика вземания. Подържа основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Поставя следните правни въпроси:1/”Следва ли да бъдат допуснати до касационно обжалване недопустимите съдебни решения на въззивната инстанция, независимо дали са налице основанията на чл.280, ал.1 ГПК”, който въпрос подържа при допълнително основание чл.280, ал.1,т.3 ГПК; 2/ „Допустима ли е въззивната жалба, налице ли е у жалбоподателя правен интерес, пред вид изплащането в пълен размер на приетото по несъстоятелността вземане на Н.”, при подържано допълнително основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК-решен в противоречие с практика на ВКС.; 3/. „ Допустимо ли е въззивният съд да постанови решение въз основа и на служебно въведени от него основания, каквито жалбоподателят не е въвел във въззивната жалба” при подържано допълнително основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК; 4/”Допустимо ли е жалбоподателят да навежда основания, които не са свързани и не касаят негови права, а права на негов другар”- при подържано допълнително основание чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 във вр.с чл.62, ал.3 , във вр. с чл.60, ал.6 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба Н. оспорва основанията за достъп до касация.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Отговорът на първия поставен въпрос е даден в т.1 на ТР1-2010-ОСГКТК, поради което липсва подържаната допълнителна предпоставка за достъп до касация. Съгласно нея касационният съд е длъжен служебно да се произнесе по валидността и допустимостта на въззивното решение. Обвързаността на допускането на касационното обжалване от посочените от касатора основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение.
Не са налице предпоставките за твърдяната недопустимост на въззивното решение, поради липсата на правен интерес за жалбоподателя Н. да обжалва първоинстанционното решение, с което е утвърден оздравителния план. Очевидно, че планът не предвижда незабавно удовлетворяване на цялото вземане на Н., както главница, така и лихви, защото самият жалбоподател чрез адвокат Д. , обуславя липсата на правен интерес с декларираното от представителя на длъжника в протокола на заседанието за разглеждане на възраженията срещу плана-стр.7 от протокол от 01.11.2010 г. по т.д.№136/2009 г. на Хасковския окръжен съд, стр.1037 от делото/, че под незабавно удовлетворяване се има пред вид вземането както за главница, така и за лихва. Правно релевантен е предложеният оздравителен план, а не допълнителното дадените разяснения от вносителя му в производството по утвърждаване на плана пред Хасковския окръжен съд. Още повече, че навсякъде в оздравителния план се говори за удовлетворяване на приетите вземания, а вземането на Н. е прието само за главницата.
Извършените плащания също не водят до липса на правен интерес от въззивната жалба- подържан във въпрос №2. Действително, че трайна и непротиворечива е съдебната практика за липсата на правен интерес от въззивната жалба, ако въззивникът е загубил качеството си на кредитор, т.е. ако е погасено вземането му чрез плащане. Но в случая Пловдивският апелативен съд се е позовал както на вземания за лихви, така и на друго предявено, но не прието от синдика вземане, възникнало при хипотезата на чл.688, ал.3 ТЗ- след датата на откриване на производството по несъстоятелността до утвърждаване на оздравителния план. Правилността на тези изводи на Пловдивския апелативен съд, т.е.доколко с извършеното плащане от длъжника в размер на сумата 18 365.03 лв. са погасени всички вземания на кредитора Н., не могат да бъдат проверявани от ВКС в производството по чл.288 ГПК.
Третият въпрос не е обусловил изхода по делото, защото част от основаният са въведни от въззивника Н.. А и с оглед правомощията на въззивния съд да решава спора по същество, в производството по несъстоятелността и за него е разширено служебното начало/арг. от чл.621а, ал.1,т.2 ТЗ/.
Четвъртият въпрос също не представлява общото основание за достъп до касация, тъй като от значение за допускането до касационно обжалване са правните изводи на съда, а не доводите на въззивника.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №611 от 23.12.2011 г. по т.д.№1180/2011 г. на Пловдивския апелативен съд, ТО.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: