2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 553
София 07.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на първи октомври две хиляди и четиринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело N 5422/ 2014 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 274 ГПК.
[фирма] [населено място] е обжалвал определението на Варненския апелативен съд № 406 от 17.06.2014г. по гр.д.№ 304/2014г. , с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск по молбата на Н. Х. А. и С. Х. А. за сумите от по 100 000лв., , представляващи обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане чрез последователно преминаване от банка в банка в посочена от съда поредност до достигане на пълния размер на сумата 200 000лв.
Ответниците изразяват становище, че частната жалба е неоснователна.
Частната жалба е процесуално допустима при условията на чл.280 ал.1 ГПК съгласно изричната разпоредба на чл.296 ал.2 ГПК.
За да допусне исканото обезпечение второинстанционният съд е приел, че предявените искове са допустими и вероятно основателни поради установителното действие на влязлото в сила решение, по което ответникът по бъдещия иск е бил трето лице-помагач като поисканата обезпечителна мярка е адекватна.
В частната касационна жалба на [фирма] е инкорпорирано и изложение на основанията на чл.280 ал.1 ГПК като са поставени следните правни въпроси :
1. Поддържа се, че съдът не се е съобразил с практиката на ВКС , за кумулативните предпоставки, които трябва да са налице, за да бъде допуснато обезпечение на бъдещ иск. Съдебна практика, обосноваваща довода за наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК обаче не се сочи, липсва и основание да се приеме, че обжалваното определение е в противоречие със съдебната практика, тъй като тя не се отклонява от мотивите на обжалваното определение , в което е обсъдено наличието на двете условия, установени в разпоредбата на чл. 391 ГПК, обосноваващи необходимостта от допускане на обезпечение на иска. Изводът на съда за допустимостта на иска не е в противоречие с ТР 45/1990г. на ВС, ОСГК , защото в т.3 , на която се позовава частният жалбоподател, е даден отговор на въпроса дали е допустимо пострадалият работник при трудова злополука или професионално заболяване да търси обезщетение за вреди на основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД, когато тригодишният давностен срок за предявяване на иска по чл.200 КТ е изтекъл, но отрицателният отговор на този въпрос не се отнася за случаите, когато искът с правно основание чл.49 ЗЗД не е насочен срещу работодателя, а срещу работодателя на прекия причинител на увреждането.
2. Втората група въпроси , които поставя частният жалбоподател, се отнасят до това дали наложената обезпечителна мярка . запор върху сметките е подходяща при наличие на друго имущество на длъжника, но значението им за спора е отпаднало, тъй като с определението от 11.07.2014г. по реда на чл.398 ГПК по искане на длъжника са отменени обезпечителните мерки чрез налагане на запор върху банковите му сметки и е наложена възбрана върху недвижимите имоти, които той е посочил.
С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК и частната касационна жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Варненския апелативен съд № 406 от 17.06.2014г. по ч.гр.д.№ 304/2014г. по чл.390 ал.2 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: