О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 553
гр.София, 09.05.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми май, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: надежда зекова
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1550 описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 14.12.2010г. по гр.д.№10334 / 2010г. на Градски съд София, с което са уважени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 3 КТ.
Жалбоподателят – [фирма] поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил уволнение, извършено със заповед №4/09.10.2009г., извършено на основание чл.325, т.9 КТ и е осъдил [фирма] да заплати на П. М. на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, във вр. с чл.225 КТ сумата 1650 лева. Прието е по делото, че ищецът е работил като пазач невъоръжена охрана, като още при възникване на трудовото правоотношение на 29.08.2008г. той е бил в обективна невъзможност да изпълнява работата, тъй като трайната му невъзможност е установена по надлежния начин с ЕР№0967/2006г. – 76% намалена трудоспособност, тъй като страда от глухота и невросензорна загуба на слуха и с противопоказание – нощен труд. Съдът е приел за установено, че същият е полагал труд по-дълго от обичайните 8 часа и е имал и нощни дежурства, т.е. функциите на длъжността му са били протовопоказни на предписанията, но работодателят сам е приел той да изпълнява тази работа при наличието натези негови затруднения. При тези данни съдът е приел, че не е налице основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. чл.325, т.9 КТ- поради невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа, тъй като тази обективна пречка не е възникнала в хода на изпълнение на трудовите задължения. Съдът е счел за основателни и акцесорните искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и 3 КТ и ги е уважил, като е присъдил обезщетение за принудителна безработица в размер на шест месеца вземайки предвид отбелязването в представеното по делото копие от трудова книжка.
В изложението по чл.284, ал.2 ГПК жалбоподателят поддържа, че в обжалваното решение въззивният съд е дал отговор на два процесуални въпроса – за разпределението на доказателствената тежест и за точното тълкуване на разпоредбата на чл.315, ал.2 ГПК за това от кога тече срока за обжалване на въззивното решение в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че по така поставените от жалбоподателя въпроси не следва да се допуска касационно обжалване на сочените от него основания – чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. На същите е даден отговор в задължителната практика на ВКС, намерила израз в постановените по реда на чл.290 ГПК решения – решение от 27.01.2012г. по гр.д.№1832/2010г. ІVг.о. на ВКС, решение от 15.11.2010 г. по гр. дело № 695/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение от 30.11.2010 г. по гр. дело № 507/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. В тях еднозначно е прието, че според разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ГПК (отм.)-чл.154 ГПК, всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава исканията или възраженията си, т.е. всяка страна носи доказателствена тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици, като страната, която носи доказателствената тежест за установяване по делото на съответните факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, следва да проведе главно и пълно доказване на тези факти – за несъмненото им осъществяване в обективната действителност. При липса на такова доказване, съдът следва да приеме за неосъществили се в обективната действителност недоказаните по делото факти, и въз основа на това да постанови решението си. В съответствие са тази практика е направил своите изводи и въззивния съд в обжалваното решение.
Установена е и трайна практика по приложението на чл.262, ал.1,т.1 ГПК, вр. с чл.315 ГПК, Върховният касационен съд се е произнесъл с множество определения, постановени в производство по чл.274, ал.3 ГПК- от 29.03.2010г. по гр.д.№134/2010г. ІV г.о. на ВКС, от 01.07.2009г. по гр.д.№319/2009г. ІVг.о на ВКС, от 18.02.2010г. по гр.д.№87/2010г. и от 06.12.2010г. по гр.д.№578/2010г. ІVто г.о. на ВКС съобразени при постановяване на обжалвания съдебен акт. Налице е установената практика по приложението на чл.315 ГПК, съгласно която в производството по гл. Х. ГПК, което е особено исково производство, в специална правна норма е определен моментът, от който започва да тече срока за въззивно и касационно обжалване – датата, на която съдът е посочил, че ще обяви решението си. Съобщението, връчвано в изпълнение на чл.7, ал.2 ГПК, с което страните се уведомяват, че съдебният акт е изготвен и получават препис от него има само информативен характер, но не променя началния срок за подаване на жалба. Това се отнася и за случаите, когато съдът е вписал решението си по-рано от определената дата – правата на страните не се нарушават, тъй като срокът за обжалване тече от датата, обявена в съдебно заседание, а ако са узнали за обявяването на решението по-рано, то те имат на разположение по-дълъг срок за подаване на жалба. Срокът за обжалване на решението тече от деня на връчване на съобщението до страната само в случаите, когато съдът, в нарушение на чл.316 ГПК обяви решението си на по-късна дата от посочената в съдебно заседание. Законът предоставя на страните възможност да знаят на коя дата могат да научат за резултата по съдебни спор и съдържанието на съдебното решение при проявена инициатива да извършат справка в регистъра на съдебните решения към съответния съд, който е публичен. В случая именно в съответствие с практиката на ВКС съдът е приел, че касационната жалба на жалбоподателя е подадена в срок и я е изпратил за разглеждане по същество.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение от 14.12.2010г. по гр.д.№10334 / 2010г. на Градски съд София, по жалба на [фирма].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: