О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 553
София 19.05.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 257 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от 1. СОУ”С”гр. София чрез адв. Б. П. срещу решението от 23.10.09г.по в.гр.дело № 3883/08г.на Софийски градски съд. С него е оставено в сила решението от 13.10.08г.по гр.дело № 1475/08г.на Софийски районен съд,73 състав в частта му,с която са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от КТ,предявени от Д. Д. Д.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Касаторът счита,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с установената съдебна практика. Прилага копия от решения на състави на ВКС,на ВтАС и ОС-В. Търново.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
За да уважи обективно съединените искове за защита срещу незаконно уволнение по чл.344 ал.1 т.1 – т.3 от КТ въззивният съд е приел,че заповед № 244 от 13.12.07г.на директора на 1. СОУ”С”гр. София,с която е наложено наказание”дисциплинарно уволнение” на ищцата Д,на длъжност „учител по биология и химия”,на основание чл.188 т.3 вр.с чл.190 ал.1 т.7 и чл.330 ал.2 т.6 от КТ,е незаконосъобразна. Направен е извод,че по т.1 от заповедта дисциплинарното нарушение не е доказано,по т.2 и т.3 работодателят не е спазил изискванията на чл.195 от КТ за индивидуализация на нарушенията,но също така и те са недоказани.
В разглеждания случай не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Приложното поле на тази хипотеза обхваща противоречията между разрешенията на правен въпрос,даден в обжалваното решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отм. ГПК. Повдигнатият въпрос относно изискуемите реквизити на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение поради дисциплинарно уволнение,не e разрешен в противоречие с трайната практика на съдилищата по приложение на материалния закон,в т.ч. и с приложените решения. Същите са относими към настоящата хипотеза доколкото са по приложението на чл.195 от КТ,но са постановени по различни казуси,по които решаващият съд е извършил преценка на конкретните обстоятелства по делото за всеки отделен случай. Освен това посоченият въпрос относно индивидуализацията на нарушенията не е обусловил крайния изход на делото,тъй като решаващите мотиви на съда са за тяхната недоказаност.
Направените в жалбата оплаквания за неправилна преценка на доказателствата по делото касаят пороци на решението,които не могат да обусловят основание за допускане касационното обжалване. Тези доводи биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 от ГПК при вече допусната касация,но не са основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението от 23.10.09г.,постановено по в. гр.дело № 3883/08г.на Софийски градски съд по жалба на 1. СОУ”С”гр. София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.