ОПРЕДЕ Л Е НИЕ
№553
София,29.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми май двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: ЖиваДекова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 4528/2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „Бор ин“ А. , П. ч. процесуален представител адвокат С против въззивно решение на Пловдивски апелативен съд, втори състав № 422/26.03.2008 г. по гр. д. № 464/2007 г., с което е оставено в сила решение на Пловдивски окръжен съд, Търговско отделение № 412/9.03.2007 г. по гр. д. № 611/2006 г., с което е отхвърлен като неоснователен предявения от „Бор ин“ А. , П. против „РХЛ“ А. , П. иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, с който ищецът иска да се допусне изкупуване на 690/707 ид. части от продадения от „РХЛ“ А. на „Лакал“ Е. склад – масивна едноетажна конструкция със застроена площ от 690 кв.м., построен в поземлен имот 1953, кв. 1 по регулационния планс на кв. „Христо Б. – север“, П. , след като се установи, че „Бор ин“ А. се явява съсобственик на тази сграда след разширяването на площта й от 690 кв.м. на 707 кв.м. от „РХЛ“ А. , при условията, уговорени от двете страни по сделката, изповядана с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 89, том VI, per. № 6* дело № 1089/2005 г. от 31.10.2005 г. на нотариус А. К. , както и евентуалния иск с правно основание чл. 66 ЗС, предявен от „Бор ин“ А. , А. , А. на „Лакал“ Е. склад при условията, уговорени от двете страни по сделката, изповядана с посочения по-горе нотариален акт.
С жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК, както и доводи относно посочените основания за допускане на касационно обжалване на решението по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Позовава се на р. № 1206/10.10.2006 г. по гр. д. № 487/2005 г., IV-Б г. о. на ВКС; р. № 166/9.12.1992 г. по ф. д. № 149/92 г., ВС, V г. о., които прилага.
За ответника по касация „РХЛ“ А. , П. жалбата е оспорена, като недопустима и неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор от процесуален представител адвокат И.
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу валиден и допустим съдебен акт в срока по чл. 283 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, Върховният касационен съд, състав на III г. о. констатира следното:
За да отхвърли главния иск по чл. 33, ал. 2 ЗС въззивният съд е приел, че за дружеството-ищец „Бор ин“ А. не е възникнало правото на изкупуване на продадената от ответника „quot; А. сграда, тъй като ищецът не е направил пълно доказване на правото си на собственост върху описания с исковата молба терен, както и че предмет на атакуваната прехвърлителна сделка не е съсобствен на „Бор ин“ А. и „РХЛ“ А. обект. Отхвърлителният резултат по евентуалния иск по чл. 66, ал. 1 ЗС съдът е обосновал също с неустановената активна материалноправна легитимация на ищеца, вследствие недоказване притежавано право на собственост върху терена, върху който е построена процесната постройка.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
От представеното от касатора изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване могат да се извлекат следните съществени с оглед изхода на делото материалноправни и процесуални въпроси: съставлява ли правото на собственост върху земята елемент от фактическите състави на чл. 33 и чл. 66 ЗС; предложените на ищеца условия на покупко-продажба на сградата следва ли да са идентични с тези, при които сградата е била изкупена от ответника; в нотариалното производство по продажбата на сградата следва ли да се представи изискуемата от чл. 33 ЗС декларация.
За да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е достатъчно да се формулират съществени правни въпроси. По същите тези въпроси въззивният съд трябва да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, като се посочат конкретните решения на ВКС в противоречие с които се е произнесъл въззивният съд.
В конкретния случай обжалваното въззивно решение не противоречи на цитираното и представено от касатора решение № 1206/10.10.2006 г. по гр. д. № 487/2005 г. на ВКС, IV „Б“ г. о., а е постановено в съгласие с цитираното решение. Въззивният съд е посочил, че първият ответник „РХЛ“ А. , П. е извършил продажбата на процесния имот на втория ответник „Лакал“ Е. , П. при пълно съвпадение на съществените условия по сделката, които условия преди това е предложил на дружеството-ищец „Бор ин“ А. и които условия последният не е приел, което е документирано по делото с констативни протоколи. Наличието на пълно съвпадение на съществените условия на сделката или липсата на такова е предпоставка за упражняване правото на изкупуване по реда на чл. 33 и на чл. 66 ЗС и в този смисъл е последователната практика на Върховния касационен съд.
Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2ГПК касаторът се е позовал на р. № 159/30.11.1992 г. по ф. д. № 156/1992 г. на ВС, V г. о. с твърдението, че е неправилен изводът на въззивния съд, че ищецът не бил доказал правото си на собственост върху земята, върху която е била построена процесната сграда. Посоченият от касатора довод по правното си естество е основание за отмяна на решението като неправилно.
Независимо от това с цитираното решение е третиран въпросът относно легитимацията на дружество като носител на вещни права върху вещта, предмет на апорта, с оглед принципното положение, че за да се прехвърли дадено вещно право прехвърлителят трябва да притежава това право в своя патримониум /никой не може да прехвърли това, което не притежава/. С обжалваното въззивно решение съдът е приел, че дружеството-ищец, в чийто капитал е апортиран процесния терен, не е установило по несъмнен и безспорен начин активната си легитимация по делото като собственик на терена, претендиращ упражняване правото на изкупуване, което е в съгласие с решението на ВС по цитираното ф. д.
На основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване непоследователна и противоречива практика на ВКС или при липса на съдебна практика.
За да обоснове касационна обжалваемост на това основание касаторът е посочил, че едно решение на ВКС, с което изрично се вземе становище относно доказателствената сила на устава на търговското дружество относно правата на акционерното дружество върху апортната вноска би било от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, както и че разпоредбата на чл. 33 ЗС оставя съмнение по въпроса какво се разбира под „същите условия“ по смисъла на чл. 33,ал. 1 ЗС и дали това изискване се отнася до всички условия на сделката или само до съществените условия.
Поставените от касатора въпроси не обосновават касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Нормата на чл. 73 ТЗ не поставя принципно неизяснени въпроси относно правната същност на извлечението от устава на едно търговско дружество, в чийто капитал е внесена непарична вноска, представляваща недвижим имот. Смисълът на закона е че посоченото извлечение изпълнява ролята на титул за собственост в облекчена само писмена форма.
Що се отнася до нормата на чл. 33 ЗС няма противоречие в практиката, че в производството по чл. 33,ал. 2 ЗС следва да се установи идентитет по отношение на съществените условия от съдържанието на предложената на съсобственика сделка и реализираната с третото лице сделка, но не и във второстепенните.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, III г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 422/26.03.2008 г., постановено по гр. д. № 464/2007 г. по касационна жалба от „Бор ин“ А. , П. , ул. „. № 16 ч. процесуален представител адвокат С.
Копие от определението да се изпрати на страните, за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ:
Особено мнение на съдия Н. З. Произнасянето по делото е преждевременно.
С определение от 7.05.2009 г. по к. д. № 4/09 г. Конституционният съд на Република България е допуснал до разглеждане по същество искането на омбудсмана на Република България, с което е оспорена конституционосъобразността на разпоредбите на чл. 280, ал. 1 ГПК, чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и чл. 288 ГПК, поради противоречие с чл. 56, чл. 119 и чл. 124 от Конституцията на Република България.
На основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК Върховният касационен съд следва да спре производството по настоящото дело до произнасянето от Конституционния съд по съществото на образуваното производство.
Нямам възражения относно становището на съдебния състав за недопускане касационно обжалване на въззивното решение по изложените в мотивите на определението съображения.
Съдия:
/Надя Зяпкова/