О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 553
София, 30,06,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на петнадесети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 991 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 19573/3.ІХ.2009 г. на М. С. Г. от гр. П., подадена чрез процесуалния му представител адв. К от АК-Пловдив, против онази част от въззивното решение № 1* на Пловдивския ОС, ГК, 5-и с-в, от 27.VІІ.09 г., постановено по гр. д. № 906/09 г., с която отрицателният установителен иск на настоящия касатор с правно основание по чл. 254 – във вр. чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ – за недължимост на суми по повод извършена доставка на топлоенергия, е бил отхвърлен за разликата над сумата 675.91 лв. и до предявения му размер от 2 349.28 лв.
Оплакванията на М. Ст. Г. в обжалваната отхвърлителната част на решението на Пловдивския ОС, за която се отнася обжалваемият му интерес от 1 673.37 лв., са за необоснованост и постановяването му в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касиране на въззивното решение в тази му част, вкл. ведно с присъждане на разноски за производството пред ВКС.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Г. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие и на трите предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната отхвърлителна част на обжалваното въззивно решение Пловдивският ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по процесуалноправен и материалноправен въпрос, които били решавани противоречиво от съдилищата в Републиката, а същевременно се явявали такива от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Цитирани и приложени към изложението на касатора са четири решения на Пловдивския ОС и осем решения на Районен съд – Пловдив, а също и Р. № 155/13.ІІІ.2007 г. на ВКС, ТК, постановено по т. д. № 917/06 г., от които влезли в сила са въззивните, въпросното касационно, както и Р. №69/19.VІ.2006 г. на ПРС, докато за другите 7 от първоинстанционните няма данни дали те са били потвърдени.
Ответното по касация „Е” ЕАД-гр. Пловдив не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност в атакуваната отхвърлителна част на въззивното решение на Пловдивския ОС.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския ОС, касационната жалба на М. С. Г. от гр. П. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване в нито една от хипотезите на релевираните от касатора предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, са следните:
Съобразно задължителните постановки по точка 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по същия спор. Касационният съд обаче не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Напротив, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на този правен въпрос, а непосочването му е само по себе си достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
В заключение, цитираното Р. № 155/13.ІІІ.2007г. на ВКС, ТК, постановено по т.д. № 917/06 г., не представлява „практика на ВКС” по смисъла на т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, както това е разяснено с т. 2 от ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., а този съдебен акт на отделен състав от касационната инстанция, постановен преди действието на настоящия процесуален закон, не може да бъде обсъждан заедно с четирите влезли в сила въззивни решения и това на районния съд в гр. П. на плоскостта на евентуално наличие на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, щом като от страна на касатора няма ясно формулиран нито материално-, нито процесуалноправен въпрос. Що се отнася до самото естество на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК – като единно основание за допустимост на касационния контрол, за него важат разясненията по т. 4 на това тълкувателно решение.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1* на Пловдивския окръжен съд, ГК, 5-и с-в, от 27 юли 2009 г., постановено по гр. д. № 906/09 г. В ЧАСТТА, с която отрицателният установителен иск на М. С. Г. от гр. П. с правно основание по чл. 254 във вр. чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, предявен срещу „Е” ЕАД-гр. Пловдив, е бил отхвърлен за разликата над и до предявения размер от лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 1* по описа за 2009 г.